Бранителите на Стара Загора са на вечен пост
Днес, 31 юли 2025г. траурните камбани на храмовете събудиха сънения ни град. Това е най-тъжният ден в хилядолетната история на Стара Загора. Сега е спокойно. В чистото синьо небе слънцето показва червената си шапка, за да подкани ранобудните да поемат работата си.
Не е било така преди 148 години. Пак са забили камбаните но тревожно, като че ли са предчувствали ужасът, който ще сполети мало и голямо, мъже, жени, старци, деца, станали кървав курбан на разярените башибозуци и турската армия в името на вярата и жадуваната свобода. В продължение на три денонощия, градът бил опожарен, ограбен и разорен. Хиляди българи – съсечени, драни живи, изгаряни на клади и подложени на гаври. Други стотици, предимно млади момчета, девойки и жени са отвлечени и продадени в робските пазари на Турция…
В източния вход на днешна Стара Загора възвисява ръст един от най-големите български паметници, посветени на бранителите на града по време на Руско- турската война. Той се вижда от всички високи места, за да напомня за героизма, себеотрицанието и жертвоготовността на предците ни. На някогашната Чадър могила, на вечна стража стоят шестима опълченци и руски офицер. Фигурите им са изработени от бетон и бронз с височина 12-16 м. Те символизират непреодолимата преграда, която възпира неприятелските Сюлейманови орди при спасяване на знамето и шестте опълченски дружини, от които се ражда бъдещата българска армия.
Над тях се издига 50-метровото Самарско знаме. Знамето герой, за защитата на което загиват 6 опълченци и подполковник Павел Калитин. Три мощни колони носят конструкцията на развятото знаме. Уникалният въздушен пробив напомня за кръста, изрисуван върху оригиналното Самарското знаме. Истински шедьовър е керамичната мозайка със златно покритие. В основата на знамето е положена костницата. Тя ще напомня винаги кървавия епилог на паметното сражение от 19/31 юли 1877 г. Върху мраморния саркофаг са изписани думите на старозагорския поет Михаил Берберов „Стара Загора, Стара Загора, жив град с темели в кости забити…“ Конструкцията на вечния огън е отлята във формата на щикове като метафора за преклонението пред подвига на героите, отдали живота си за свободата. Мемориалните стени в северната част на комплекса разказват за пътя на Самарското знаме от момента на връчването му в Плоещ на 6/18 май 1877 г. до героичната и епична битка при защитата на Стара Загора на 19/31 юли 1877 г.
Цялостното композиционно решение е с ясно разграничени две зони: Монументалното стълбище със сто стъпала, напомня факта, че паметникът е издигнат един век след героичните и трагични събития. Трите последователни тераси свързват отделните композиционни части от комплекса в едно цяло като мост между миналото, настоящето и бъдещето.
Автори на мемориалната композиция са скулптурите Крум Дамянов и Божидар Козаров и архитектите Богомил Давидов и Благовест Вълков.
Мемориалният комплекс беше открит тържествено преди обед на 30 юли 1977 г.
В този ден, към 10:00 ч. от Мавзолея-костница „19 юлий 1877г.“ тръгна лафет, върху който бяха положени част от костите на загиналите при опожаряването на града. Воден от Военния духов оркестър, кортежът премина по бул. „Георги Димитров“ (сега бул. „Цар Симеон Велики“), чиито тротоари бяха препълнени с хора и се изкачи на горната площадка на Мемориала „Бранителите на Стара Загора“. Последваха слова на партийни и държавни ръководители, пристигнали за случая от столицата и церемония по полагането на костите в костницата. По думите на тогавашния кмет инж. Кольо Георгиев, през следващите дни всички кости от Мавзолея-костница под Аязмото са пренесени и положени в новата костница под Самарското знаме.
На 30 юли 2017г. по време на Молитвата за Стара Загора, за първи път от пренасянето им на новото гробно място, Старозагорският митрополит Киприан извърши върху им заупокойна молитва.
На днешния 31 юли 2025г. от 8.30 ч. в знак на почит и признателност към героизма на загиналите за свободата, едновременно ще бъдат поднесени венци пред:
„Паметник на Трета опълченска дружина и подп. Калитин“
„Паметник на загиналите във войните старозагорци“
„Паметник на участниците в Старозагорското въстание“
„Мавзолей – костница 19 юлий 1877 г.“
„Паметник на загиналите българи и руси в Старозагорския и Джуранлийския бой 19/31 юли 1877 г.“
На Мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора“, от 09.00 ч. ще започне тържествен общоградски ритуал с поднасяне на венци и цветя.
Йордан Пеев
На колене да паднем днес, момчета,
пред туй Самарско знаме скрито в камък,
че таз Тракийска пръст от памтивека
е кръстена с олово, кръв и пламък!
И Ти, измъчена Стара Загора,
от пепелта все литваш като феникс,
и все кръжиш над всичко най- отгоре,
че този град е древен, и е вечен.
И посред мрак си страдала с години,
след ярост на башибозушки орди,
които с ятаган през Тебе минаха
и като стръвни псета Те оглозгаха!
Ний знаем как си плакала безмълвно,
след тази юлска сеч и кръв на хора,
и как Смъртта във тебе е покълвала,
но пак си жива днес, Стара Загорo!
И онзи корен, който в теб се впива,
на чест е кръстен и Христова вяра!
Единствено такава Ти ни стигаш,
и нека твоя плач не се повтаря,
моя Страдалнице,
Стара Загора!
Долап.бг
