Историята на чудотворната икона на Света Богородица от Бачковския манастир

„Традиционно литийно шествие на втория ден от Великден (Светли понеделник) се провежда в Бачковския манастир с чудотворната икона на Света Богородица.

Богородичната икона се изнася от храма и се пренася на ръце от миряните до местността Клувията, на 5 километра над манастира.

Тя е най-голямата светиня на Бачковския манастир.

На специално място в съборната църква, под нежни драперии, изработени от благодарни ръце, тя умилно благославя поклонниците. Преданието я отрежда като творба на св. апостол и евангелист Лука.

От цялата икона само ликовете на св. Богородица

и Младенеца топло поглеждат и раздават благослов на вярващите. Всичко останало от нея е обковано в две ризници-златна и сребърна, земна оценка на духовната й стойност.

Заселването й в манастира потъва в мълчанието на вековете. В началото на ХІV в. тя е вече в Бачковския манастир според едни, подарена от братята грузинци Игнатий и Атанасий, а според други „прелетяла” от един грузински манастир (заради проявено към нея небрежение) и „кацнала” тук, в местността „Клувията”. При „кацването” лумнал неопалващ огън, само светлината му силно блестяла и правела „нощта ден”.

Двама пастири брат и сестра, три нощи наред съзерцавали негаснещите пламъци и дошли да видят какъв е този чуден огън. Така чудотворната икона известила за пристигането си. Те съобщили в манастира и братята с лития я пренесли в църквата „Св. Богородица”. Поставили я на иконостаса.

За обща изненада сутринта мястото й там се оказало празно. Иконата „избягала”

в „Клувията”.Понесли я в манастира, но следващите дни чудното „бягство” се повторило и потретило.

Един от монасите разказал на изпадналите в недоумение братя, че му се присънила св. Богородица и казала, че ще остане в манастира, ако й отредят специално място вдясно при входа на храма, за да вижда кой с какво сърце влиза в Божия дом, и всяка година на втория ден на Великден да я „отвеждат” до старото й място. Така и направили: поставили я на трон вдясно от главния вход, където е и днес. На втория ден на всеки Великден с лития я отнасят до „Клувията”, отслужва се молебен.

В „Клувията”, на мястото на „кацането”, изпод скалата бликнал извор със сладка, лековита вода, а върху издяланата отвесна скала е копие на иконата. Тясна стълбица води по стръмнината до скалната икона, пред която постоянно гори кандило. Наблизо е издигнат параклис „Св. Архангел” – Ангел се казвал овчарят, който пръв я видял.

Силната вяра кара стари жени и майки с деца да изкачват стръмното стълбище и припалват свещи пред св. Богородица.

По тоя повод разказват чудеса:

Момиченце паднало от стръмната стълба и било намерено от родителите му съвършено здраво да си играе на зелената трева край поточето.

Майка-кърмачка в религиозния си възторг от светостта на мястото изтървала кърмачето си от върха на стълбището. Ужасена, бързо слязла и намерила детенцето си невредимо, кротко заспало на полянката. Благодарната майка снела от шията си наниза жълтици и го окачила на чудотворната икона на св. Богородица.

Във водите на целебния извор (аязмото) много болни и недъгави получават изцеление.

Хиляди вярващи през всички дни на годината, но особено на Богородичните празници, посещават манастира, с вяра разкриват болките и страданията си пред чудотворната икона “Св. Богородица” Бачковска и духовно окрилени се връщат по домовете си…“

Източник:Интернет