Дахер Фарид ДАХЕР-ЛАМОТ пред Долап.бг: Политически и икономически кръгове ще имат интерес от заселване на другоземци

Дахер Фарид Дахер-Ламот е сириец и българин. Живее в София и работи за голяма международна фирма. Той е популярен като политически анализатор за Близкия изток, блогър и коментатор в социалните мрежи с хиляди последователи и почитатели.

Г-н Дахер-Ламот, датата 7 октомври 2023 година изправя ли ни пред много въпросителни за бъдещето? Има ли шанс израелци и палестинци да заживеят в мир?

Конфликтът не започва от 7 октомври 2023-та. Този конфликт е от над 70 години. Но ако го погледнем по-мащабно и се разграничим за момент от етноси, религии и политика – това е един човешки конфликт, който се повтаря във времето и пространството. Унижавани народи, които са притиснати и те отговарят. Германците са страдали след Първата световна война, били са подложени на унищожително унижение. Плащали са непосилни репарации на Франция, тя дори ги унижила още повече, завладявайки Рур -основното промишлено въглищно сърце на Германия. И реално това довежда Хитлер на власт. Страхът, унижението, омразата. Точно поради тази причина европейците се събират и полагат основите на ЕС, тогава под формата на „Европейска общност за въглища и стомана“. За да не се повтаря историята с кървавите световни конфликти за ресурси. Нещо, което все забравяме обаче с времето.

Същото се е получило и с еврейския народ. Преследван от столетия в Европа, гонен от Испания, Великобритания, Русия, с множество погроми и унижения над еврейски семейства и техните бизнеси. Заради което се появяват и такива организации като Иргун и Лехи. Хората забравят, че първоначално в този конфликт терористичните организации са били израелски, а не палестински. Тогава не е имало никакви палестински проявления. Организации като Иргун и Лехи са извършвали кланета и са били обявени за терористични дори от Израел. Лехи извършват клането в Дейр Ясин, убиват назначения от ООН за преговорите за мир между евреи и палестинци Фолке Бернадот. Причината е била, че Бернадот е описал тези кланета в доклада си, а той е човек, който е спасил стотици евреи от концлагерите. Лидерът на Лехи – Ицхак Шамир, става не само министър-председател на Израел, но по-късно е сред пионерите и лидерите на сегашната управляваща партия Ликуд. Ето още един интересен факт, основното печатно издание на Лехи се е казвало „Хамаас“.

Разменени ли са днес местата?

Да, разменени са. Израел са вече сериозна сила с много мощен западен гръб, а палестинците са гонените. Хамас е основана през 1987 г. Израелските власти правят всичко възможно да я финансират и помагат, както признава дори Ехуд Барак. Идеята е палестинците да бъдат разделени на две групи, едната около Фатах и Западния бряг, а другите – в Газа около Хамас. На израелските лидери им е ясно, че мир и съжителство няма как да има. Раните са прекалено дълбоки, a и палестинска държава би разцепила реално Израел на две. Сериозни са и проблемите с водата. Най-вероятно затова Израел поглежда към южен Ливан и река Литани. Западът и Израел гледат на палестинците като на гангрена, която трябва да бъде отрязана. И това за тях е единственото решение. Палестинците нямат никаква подкрепа отникъде – дори арабските държави са ги изоставили. Парадоксалното е, че днешните най-големи, ярки и силни гласове, критикуващи деянията на Израел, са евреи. Такива като Финкелщайн, Дейв Смит, Арон и Габор Мате, и т.н.

И когато нямаш никого на страната си, както палестинците, тогава, за съжаление, не виждам друго развитие, освен изгонването им и нова Накба.Тъжната история на този район, която се повтаря вечно с някого. Но винаги всеки си има оправдания – политически, религиозни, месиански, но рядко се споменават истинските – икономическите. В левантийския басейн бяха открити сериозни въглеводородни запаси. Чийто основен клиент вероятно ще е Европа. Както виждаме, нещата никога не могат да бъдат обяснени накратко, когато стане въпрос за Близкия изток.

Как отеква тази драма на Балканите?

Балканите са още едно чувствително и много възлово геополитическо пространството. За съжаление, страните тук са уязвими от големите световни играчи, които винаги могат да заиграят с картата за малцинствата или религиите. И така да предизвикат кризи като тази в бивша Югославия. За свои изгоди. Малките страни трябва много внимателно да изиграят своите карти, да умеят да се адаптират, да оцелеят и да се възползват от сегашните „силни“.

В краткосрочен план обаче е твърде вероятно конфликтът в Близкия изток да се превърне в широкомащабен, глобален такъв, в който да се включат много други играчи от НАТО и БРИКС. А това означава огромни миграционни вълни от неясни бежанци, с неясен произход и намерения. Голяма част ще минат през Балканите. Това ще е много сериозно препятствие. По този въпрос не се говори много. Но ако се огледате, има страшно много нови сгради в София и в другите големи градове, а се строят още и още. Населението на България намалява. Къде е логиката? Повечето нови жилищни сгради са полупразни. Някой задава ли си подобни въпроси, или е твърде сложен и некоректен? Много политически и икономически кръгове ще имат интерес от заселване на другоземци.

Дава ли шанс и надежда изборът на Тръмп за президент на САЩ за развитието на един от най проблемните райони в света, какъвто е Близкият изток?

Аз по-скоро очаквам развитие в Украйна, не толкова в Близкия изток. А ако има разрешение, то няма да е добро за палестинците. Ако имаше едно нещо, което събира демократи и републиканци в САЩ, то това е подкрепата за Израел. САЩ ще продължи да се цели в Иран и богатствата й, за да ограничи влиянието и свободата на действие на Китай. Но едно разрешаване или успокояване на конфликта в Украйна може да е ключов момент за по-нататъшно развързване на възела в Близкия изток.

Очакванията за бъдещата политика на върналия се в Белия дом президент Тръмп са натоварени с известен оптимизъм. Какво показва един безпристрастен анализ: ще се случат ли нещата така, както той ги обеща в предизборната си кампания?

Тръмп действа като старомоден бизнесмен. Той е от онези, които биха отишли при Путин и биха му казали: „Виж сега, делим 70:30, като 70% са за нас, а 30% са за вас. Щото ние сме по-силни и ако почнем конфликт, всички страни ще похарчим и ще губим пари за нищо. И накрая ще вземем пак толкова, но едва ще си покрием харчовете и загубите (човешки и материални). Най-вероятно ще почнат преговори и накрая ще се съгласят на 65:35, или в най-лошия случай 60:40. Такъв е Тръмп. Той затова искаше да преговаря с всеки. Затова не започна нито една нова война, а трябваше да заглушава наследени конфликти от дуета Обама-Байдън.

Друг е въпросът, дали ще го оставят да действа от военно-промишления комплекс на САЩ, защото тук им се разминават вижданията. Трябва да отбележа, че в предния мандат на Тръмп тези елити, които контролират по-голямата част от медиите, успяха да го притиснат с множество дела и безпочвени обвинения, поради което той клекна за много от точките, които му бяха поставени. Тръмп преживя няколко опита за убийство, редица дела срещу него, претърпя целия медиен гнет, който бе насочен срещу него, но ще е интересно след целия този товар, който бе стоварен върху него, дали ще успее да спре конфликтите и да постигне целите си чрез езика на дипломацията.

Международният наказателен съд в Хага издаде заповеди за арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху и за арест на лидера на Хамас. Какво означават тези заповеди? Какво може да последва след тях?

Не съм сигурен, че Международният съд вече има някакво значение за Нетаняху и за сегашното израелско управление. Дори и да бъде осъден, това ще е просто цената, която ще бъде платена за по-висшата цел – за елиминирането на палестинския проблем. В най-лошия вариант е той да прекара последните си години в луксозен местен „затвор“. Ако се осъществят плановете на сегашните израелски лидери, това няма да е от значение. А лидерите на Хамас си отиват постоянно и биват заменяни с други. Въпросът обаче е какво постигна Хамас за палестинската кауза. За или против нея играеха? Защото, нека не се лъжем, Хамас се превърнаха в основния коз на Израел и оправданията им за унищожаването на Газа. Над 80% от сградите са повредени или унищожени, дори някъде прочетох, че по сметки на инженери ще трябват над 20 години само да разчистват отломките оттам. Хамас се превърна в най-сериозното оправдание в един сякаш предварително написан план.

Но голямото предизвикателство на сегашното статукво с хегемон САЩ не е само Палестина. Ясно е, че Западът има по-голямото влияние над всички международни институции. Но как Западът ще убеди останалия свят, че този модел е най-добрият и че всички страни са третирани справедливо? Останалият свят е на път да стане над 80% от населението, а такива конфликти, като този в Газа, може да накарат всички тези страни да потърсят алтернатива и да се обърнат към нов център – БРИКС. Това е голямата заплаха за международните институции. Те се провалят в очите на по-голямата част от света.

Войната в Украйна изостри отношенията между САЩ и Русия, между Европа и Русия. Как виждате разрешаването на този конфликт? Има ли място за влияние на трети фактор, какъвто биха могли да бъдат страните от региона?

Идеята на Тръмп бе да не позволи на Русия и Китай да оформят център, около който да почнат да гравитират други играчи. Поради това той бе много остър спрямо Китай и доста по-мек с Русия, искаше да изолира първите и да прикотка вторите. Опасността идва оттам, че евентуален голям център, начело на Китай и Русия, би могъл да застраши сериозно хегемонията на САЩ. Африканските, арабските, много азиатски и латиноамерикански страни имат сериозен исторически негатив спрямо Запада. И само чакат да се появи силен друг център, за да се прояви тяхното желание за реваншизъм.

А реално те държат голяма част от важните ресурси. Процес, който трудно би могъл да бъде спрян, ако тези страни усетят дори малко „смущение“ (ако цитирам известна фантастична поредица) в силата. Заради политиката на Байдън (по-скоро на неоконите около него) този център е факт.

Оттук насетне ще са важни посредниците и те могат да се превърнат в сериозен фактор. Някои като Орбан усетиха накъде духа вятърът на промяната и се пласираха така, че да докарат допълнителни дивиденти. В такива времена, ако искаме да избегнем глобални конфликти, е хубаво светът да си създаде политици, които да не следват директиви и заповеди, а да са готови на диалог и взимни компромиси.

Вместо „1984“ на Оруел, ще Ви цитирам с „Невромантик“ на Уилям Гибсън, за която припомняте, че също е писана през 1984 година, че в нея виждаме много по-познат свят: корпорациите изместват ролята на държавите, те поемат пълния контрол над икономиката, политиката и технологиите. В момента у нас властта е в ръцете на определена група политици, чийто мотив е печалба за лична изгода. Как би изглеждал нашенски съвременен римейк на двете книги?

– Много хора си мислят, че това е теория на конспирациите, но това е съвсем логично развитие на съществуващата система. Можем да погледнем от сравнително по-примитивна стока като шоколада, която в САЩ например, две компании, Марс и Хърши, държат близо 65% от пазара. Допуснати са още няколко европейски гиганта с по 7-8%, което заедно правят 90% от пазара. Което си е вид монопол. Така е и при петрола, така е и при медиите, и при всички останали стоки. Постепенно тези компании стават все по-големи, поглъщат повече малки, а с това си печелят и влияние. Защото медиите се издържат от рекламите и „подкрепата“ на тези компании. С пари те купуват инфлуенсъри, политици, адвокати, журналисти и т.н. Съответно те се превръщат в гигантски структури с голямо влияние. Такава е и примерно „Юнайтед Фрут Къмпани“, която днес е известна като Чикита, и която е правела кървави преврати в страните в Латинска Америка. Журналисти, политици, прокурори стават техни „служители“. Съответно властта преминава във все по-тесен кръг хора, с все по-голямо влияние – кръг, който ние наричаме „елит“. Това са неща, които са логични и са били начертани с тревога от Уилям Гибсън, Нийл Стивънсън и т.н.

За съжаление, реалността все повече започна да прилича на тези виртуални и корпоративни светове, изникнали под техните пера. И това прозира най-вече в сегашните политици. Едно време Западът имаше ярки лидери – хора, които тропаха с ръка на масата, имаха харизма на истински водачи. Шарл дьо Гол, Маргарет Тачър, дори актьорският чар на Роналд Рейгън с вицовете му за комунизма. Като ги съпоставя с Макрон, Трюдо, Байдън и Фон дер Лайен, все лица, които излъчват по-скоро сервилност и предизвикват присмех, става ясно колко е тъжна картината днес. Политиците ни са клоуни, които играят роли. Виждаме го и у нас. Политици като куклени играчки на конци.

Живеем във време, в което ни се внушава на кого трябва да съчувстваме, на кого трябва да вярваме. Доколко това увеличава разделението в нашето общество? Можем ли да намерим общ език помежду си?

Ще Ви дам пример от моя блок. Блокът е чисто нов, полупразен. В него живеят много чужденци. Украинска двойка живее на моя етаж, а сирийско семейство живее точно над тях. Познавам и двете млади семейства, често са гостували на маса у нас. Уви, украинската двойка и сирийското семейство не се понасят. Те не могат и да контактуват помежду си заради езиците. Но за малко да се сбият, а знам, че и двете семейства са чудесни, добри, честни и мили хора. Проблемът е липса на директен контакт. И двете страни са преживели много, разказвали са ми и аз знам защо реагират по определен начин. Това нещо липсва при тях, няма директен контакт и за малко да се сбият заради обикновен битов конфликт.

Така е и в интернет. Липсва директен контакт, познаване на личността, търсене на причините, поради които тази личност реагира и мисли по определен начин, а понякога зад слабостите се крият причини и човешки драми. Ние не искаме да разбираме, искаме да сме център на внимание и да се наложим. Това мрежите го изостриха многократно в сравнение с реалния свят.

За съжаление, днес интернет още повече ни отдалечава и затваря в стереотипни и мисловни балони. Виждаме хората като аватари, като мнения, като нещо странично измежду лайковете и рекламите, делим ги на хора, които ни лайкват постовете, и които не. Навлизането на изкуствения интелект още повече обърка виртуалния свят, все по-трудно е на някои хора да различат фалшива от истинска снимка, дори видеоклиповете, генерирани от ИИ, станаха твърде заблуждаващи. Трудно е да се има доверие на когото и да е било. Това е и моята препоръка: винаги проверявай от много места, слушай противоположни мнения, изгради картината сам. Но и това не помага. Защото някои хора търсят това, на което искат да повярват и си втълпяват, че е истина. А в интернет се предлагат всякакви „истини“, каквото искаш може да намериш там.

Интервю на Димка КАБАИВАНОВА