Психоложката Янка Радулова пред Долап.бг:“За да са щастливи, децата трябва да растат в сигурна семейна среда, да са обичани и уважавани“.

Поводът за този много любопитен и полезен разговор е присъдената награда „Константин Величков“ на Министерство на образованието и науката на Янка Радулова – психолог в Средно училище „Васил Левски“ Стара Загора. Високото отличие беше връчено само на девет педагогически специалисти в България за принос към образованието. В Деня на народните будители, на тържествена церемония, министър проф. Галин Цоков връчи наградите.

В категория „Постижения в работата с деца и ученици за преодоляване на проблемно поведение“ беше наградена г-жа Радулова.

Янка Желева Радулова е родена на 20.07.1976г. в град Нова Загора. Завършва средното си образование в ТМТ „Атанас Димитров” гр.Нова Загора.

Придобива образователно-квалификацион­на степен – бакалавър по специалност „Психология” в ЮЗУ „Неофит Рилски” гр. Благоевград. Магистър по „Консултативна психолгия” в Пловдивски университет. Завършва специализация „Съдебен психолог” в Пловдивски университет, следдипломна квалификация (СДК) „Учител” в Тракийски университет гр.Стара Загора и СДК „Психология и психотерапия на кризисните състояния” в Медицински университет гр.Пловдив.

Работи в Център за обществена подкрепа гр.Раднево на длъжност „Психолог” в периода от 2013г. до 2017г. Започва работа в Средно училище „Васил Левски“, град Стара Загора на 01.02.2017г. на длъжност „Педагогически съветник”, от 01.09.2017г. до настоящия момент заема длъжността „Училищен психолог”.

Госпожо Радулова, какви са предизвикателствата за Вас в работата на училищния психолог?

Първо бих искала да благодаря на г-жа Лина Борисова – директор на СУ „Васил Левски” за доверието и оценката на моя труд и на всички мои колеги – за уважението и подкрепата, която си оказваме взаимно в съвместната ни дейност. За мен е важно да бъда разпознаваема в училище, учениците да ме идентифицират като специалист, към когото могат да се обърнат при необходимост. Училището е институция, в която всеки възрастен може да бъде в ролята на подкрепящ за едно дете, ако съумее да се свърже с него с доверие и съпричастност и да го насочи към отговорните за разрешаване на възникналата проблемна ситуация педагогически специалисти. Изградената екипност между учителите, училищния психолог и родителите е от решаващо значение за постигане на положителен резултат от работата с подрастващите. Много харесвам и често споменавам на родителите една мисъл на д-р Лора Маркам, която гласи „Детето ви не се нуждае от съвършен родител. То се нуждае от родител, който е готов да размишлява, да поправя взаимоотношенията с детето и да се свързва отново и отново с него”. Разчитам много на моите колеги, с които през годините сме изградили работни взаимоотношения, основани на уважение и зачитане на важността на ролята на всеки един от нас за създаването на позитивна образователна среда.

Какъв е подходът Ви в работата с учениците?

Предизвикателство е да работя с ученици 1 до 12 клас. Изисква се голяма гъвкавост, защото спецификите на проблемите на децата са различни в различните възрасти. При нас се обучават деца със специални образователни потребности, с които също провеждам часове. Ръководител съм и на ученическия съвет. Стремя се да приобщавам повече ученици към различни училищни инициативи, за да получат своята положителна изява и да се чувстват оценени и приети в училище. Няма точна „рецепта” за подход, той е индивидуален за всеки ученик. Децата са много сензитивни по отношение на това, дали възрастният, с когото общуват ги приема безусловно, дали се интересува от споделеното от тях и чува ли това, което не казват. Умението да се свържа с емпатия и да изградя доверие с подрастващите ми помага най-много в моята работа. За да се получи тази връзка, за мен е важно да съм автентична и да имам вътрешния баланс, за да бъда полезна в това, което правя.

Работата с учениците с проблемно поведение е свързано не само с инициативи, а и консултативната дейност на психолога, която няма как да се опише. Начинът по който работя с учениците няма как да бъде описана. Тя е индивидуална, с конкретния ученик, за конкретния проблем или конкретната ситуация.

Кои са най-често срещаните поведенчески проблеми?

Когато децата използват негативни модели на себеутвърждаване в училищна среда. Това е начинът, по който те искат да бъдат забелязани, да се утвърдят в училище. Причините могат да са свързани с по-ниска учебна мотивация, при различни семейни ситуации. Всяка раздяла в семейството, може да отключи поведенчески проблеми.

Как помагате на Училищния съвет?

Традиция е отбелязването на Деня на розовата фланелка, който е свързан с Международния ден за борба с тормоза в училище. Много желан и полезен е Денят на ученическото самоуправление. Тогава те влизат в ролята на училищното ръководство, на преподавателите, т.е. да бъдат от другата страна. Те дават своите идеи, които обсъждаме и при възможност реализираме заедно.

Ако трябва от позицията, която заемате в училище и опитността Ви, кое според Вас е най-важно за хармоничното израстване и реализиране на децата и учениците?

Най-важно е да растат в безопасна и сигурна семейна среда, в която са обичани и уважавани. В училище сме задължени също да им създадем среда, в която да се чувстват по същия начин, да постигат вътрешен баланс.

Каква е рецептата за постигане на този вътрешен баланс?

За хората в помагащите професии той е много важен. Ежедневно се сблъскваме с много и различни случаи на човешко страдание. Първо трябва да се погрижим за себе си, за да сме в състояние да помагаме на другите. Всеки намира своя начин. За мен четенето на книги и смислените разговори с приятели са моментите, които ме зареждат положително и ми носят хармония. С времето се научих да насочвам усилията и енергията си в посока на неща, които реално зависят от моята активност и да приемам други, които са извън моя контрол. Когато видя нещо хубаво у някого – му го казвам. Помня доброто. Така по-лесно се живее.

Росица Ранчева