Навръх 60-ия си рожден ден, актрисата Елена Азалова пред Долап.бг:“Все нещо така ще се случи, че нещата ще се подредят!“

Елена Азалова е актриса в Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора от юни 1991 година до началото на 1993 година и се завръща отново на 15 януари 2002 година. От 1993 до 1999 година е актриса в Държавен куклен театър Стара Загора. За тези, вече 24 години, тя се превръща в една от емблемите на театралния живот в Стара Загора със своите роли и красив глас. Изиграва десетки запомнящи се образи (само за последните 12 години – над 30) и печели сърцата на публиката.

Носителка е на десетки отличия и номинации, в т.ч. и наградата „Стара Загора“.

Г-жа Азалова е красива, пъстроока дама, аристократка на духа, винаги с изискан стил и поведение, с високо чувство на етика и естетика. Голям късмет е, че Стара Загора има такава изключително знакова личност с безспорен талант.

Честит и благословен рожден ден, прекрасна Елена!

Госпожо Азалова, знаем, че сте родена на 11 ноември 1964г., но не знаем къде. Къде минава детството Ви, къде сте учили, откъде започва творческият Ви път?

Родена съм в Стара Загора. Баща ми е от този мой любим град. Майка ми е от Червен бряг. Когато бях 5 годишна, те се разделиха и с майка ми заминахме за Червен бряг. Там завърших гимназия, но винаги съм се гордяла че съм старозагорка. Всяка ваканция бях тук. Имам сантимент към града. Спомням си доста неща от детството си. Спомням си най-вкусните банички на мястото на сегашния Универсален магазин. Спомням си слепецът, който продаваше наблизо ципове и копчета. Пазя снимки на баба и дядо край Градската градина, когато тя имаше ограда, а липичките бяха малки дръвчета…

Кой и кога Ви насочи към театралната сцена?

Стана много случайно. В ученическия ни драмсъстав имаха нужда някой да участва, не помня дори в каква роля. Както всички деца в четвърти-пети клас и аз съм пробвала всичко. Навсякъде бях записана и участвах, но след драмсъстава, театърът ми стана мечта и цел. Щастлив човек съм, защото имам сбъдната мечта. Участвах след това в самодейни театрални трупи с възрастни. После бях в театъра във Видин, след това – в Търговище …

Как се отзовахте в Драматичен театър „Гео Милев“ Стара Загора?

Поканиха ме. Георги Велев беше директор на театъра . Играхме в Стара Загора с Търговищкия театър, харесаха ме, поканиха ме и аз се завърнах в родния град. Първата постановка, в която участвах, беше „Двуглавият орел“ на Жан Кокто. Режисьор беше Стефан Делев, на кого също беше неговото първо представление в театъра. Тук се засякохме с Фори, любов от пръв поглед и от тогава та до днес сме тандем в живота и на сцената.

Защо след две години изневерихте на драмата и двамата с Христофор Недков – Фори, „отседнахте“ в Кукления театър?

Бяхме доста разочаровани от репертоара. Примами ни Любомир Цакев. Предложи ни да се научим да работим с кукли, в замяна на което ни осигури коридор за репетиции на пиеса, която ние си изберем и режисьор, който ние си изберем. Така създадохме Експериментална сцена в Кукления театър. Направихме „Хамлет“, „При закрити врати“ на Жан Пол Сартър и разбира се – „Посещение на млада дама“…

Фори се върна пръв в театъра, защото стана негов директор. Докато беше на тази позиция, аз нямах право да работа в същата институция, поради конфликт на интереси. Когато Димитър Цолов стана директор ме покани и аз се върнах в Драматичния театър. Вече имах нужда от партньор.

С какво помните първите си години в ДТ“Гео Милев“?

Не бих могла да изброя всички любими представления и роли, но първите години помня с „Еквус“ на Питер Шафър – режисьор Георги Михалков, „Човекоядката“ на Иван Радоев, режисьор Хачо Бояджиев, „Госпожица Юлия“ – режисьор Бойко Илиев, „Чайка“ на Чехов – режисьор Георги Михалков…Бяха за мене славни години…

Колко са постановките, в които сте участвали на старозагорска сцена?

Наложи ми се скоро да актуализирам творческата си биография. Оказа се, че някои роли съм забравила. Така и не ги преброих. Дори не мога да кажа колко сезона имам в театъра, защото не броя годините.

В коя от многобройните, около 100 роли, сте се чувствала най-удобно в „обувките“ на героинята си?

Труден въпрос е, защото във всяка роля, актьорът открива нещо от себе си. Това е така, но заедно с това не бива да забравя, че това е много различен от него човек и е добре да потърси и разбере чуждата гледна точка, за да може да влезе в кожата му.

Ако трябва да кажа, това е роля, която изиграх в Казанлъшкия театър. Поканиха ме преди 2-3 години да играя в „Бурята“ на Шекспир. Режисьорът беше направил главната мъжка роля – Просперо -за жена. Това е роля мечта на всеки актьор и аз имах големия късмет да я изиграя.

Госпожо Азалова, за изминалите две и повече десетилетия на сцената, бихте ли казали на по-младите си колеги и на тези, които искат да тръгнат по Вашия път, кое е най-важно за актьора?

За един добър актьор най-важно е да е талантлив. Да има характер! Защото през годините съм виждала талантливи актьори, които се погубват заради своя характер. Трябва да имаш характер и дисциплина за тази професия, която никак не е лека. Според мене много е важно да не губиш любопитството си и първата тръпка от срещата с нова пиеса и нова роля. Ако това изгубиш, сякаш вече не си актьор.

Как успявате винаги да сте в перфектна форма – и на сцената, и в живота? Да поддържате изискан стайлинг, фигура, етикет?

Не мисля така за себе си… Може би си поставям по-големи изисквания. Опитвам се да бъда любезна и да уважавам всички хора.

Мисля, че в продължение на повече от 10 години, част от таланта и времето си дарявате всеотдайно на участниците във Вашата театрална студия „Фантазио?

Вярно е това. Занимавам се с огромно желание и отговорност. Нарекох я „Фантазио“ по една пиеса на Алфред де Мюсе. Разбира се името е извадено извън контекста, защото ми се иска да събуждам фантазията в децата, тъй като театърът разбира се, че е начин на мислене. Много е важно актьорите да са мислещи актьори, а не само мислещи хора. Част от театралното възпитание е да предизвиквам тяхната фантазия .

Едно доста голямо парче от творческия Ви пъзел се нарича Детска градина „Светлина“. Свидетелка съм на уникални постановки, все на голямата сцена на операта, която се изпълва със 150-200 деца в незабравими спектакли:“Вкусът на времето“ , „Приказките на операта“, миналата година „Оренда“… Как се работи с толкова много и толкова малки деца – 3 – 6 годишни, които наистина правят изкуство?

Много близко съм свързана с Детска градина „Светлина“ и много обичам да ходя там. Работя с огромно удоволствие най-вече заради директор д-р Йоанна Димитрова. Тя прави там моята работа изключително лека и приятна. Тя е един от хората, на които съм благодарна затова, че не ме оставя на мира и ме пришпорва винаги да измислям нови неща.

Мисля си, че на някакъв етап от живеенето на човека, сякаш има години, в които той малко се поуспокоява, започва да живее със заблуда, че това дотук е достатъчно, вече всичко знае…Човек трябва да бъде благодарен на хора като Йоанна, които, ако има късмет да ги има около себе си, оттласкват такива вредни мисли и провокират непрекъснато да се търси, да се експериментира и да не се задоволява с постигнатото. А тя има този талант – да помага по този начин на хората.

Една от постановките беше „Вкусът на времето“ по популярната песен на „Щурците“ с хитове на българската поп музика. Винаги, когато правим постановка в Детска градина „Светлина“, тя е част от проект, който се работи цяла година с децата. Представлението е само завършека на целия труд. В градината има вътрешна уредба и децата цяла година са слушали български хитове, които накрая пееха безпроблемно.

„Приказките на операта“ беше по либрето на различни опери. Освен тези опери, които децата представяха, като приказки предварително им бяха прочетени, дори и съдържанието на балети като например „Лебедово езеро“…Т.е. те знаеха тези истории. И искаха да се потопят на живо в тях. Реално в детската градина те започват да учат история на изкуството, като се замисли човек.

Госпожо Азалова, Вие през годините сте участвала като водеща или конферансие на редица официални общоградски събития – чествания, шествия, годишнини…Децата Ви познават от посрещането на Дядо Коледа, от празниците в Зоопарка и къде ли още не. Имате ли някой ярък спомен, свързан с това?

Освен официалните общоградски празници, имах период в който всяка година бях Баба Марта в Зоопарка. Пак в Зоопарка съм играла маймуна, мечка…Част от моите измислени роли в детските ми участия съм играла Чорличка, Незнайка, Голямата Шестица – за откриване на новата учебна година на СУ „Васил Левски“…

Лесно или трудно е да сте съпруга на Ваш колега? Има ли тайна за Вашето семейно разбирателство и щастие?

С Фори сме заедно 32 години. Много е лесно, удоволствие и щастие е да си съпруга на Фори. През годините се научихме много да си помагаме. Мисля, че и двамата се харесваме и като актьори, и като хора. Това много ни помага. Никой от нас нито ревнува, нито завижда. Помагаме си за всяка роля. Проблемите и болките на единия стават и на двамата. А докато дъщеря ни Анна-Мария  живееше при нас – и на тримата. Макар и далече от нас, тя е в час с всичко, което се случва в нашето семейство.

Как изглежда Вашата класация за най-важното в живота?

Според мене е любовта. Смятам, че когато имаш любов – имаш всичко. Любовта ти помага да знаеш как да се отнасяш и към хората, и към природата, и към най-дребните неща и ситуации. Когато всичко правиш с любов, то никак не е дребно и прави нещата от живота смислени.

С какво се занимавате през свободното време, ако имате такова?

Нямам такова. Опитвам се да не се занимавам с глупости. Научих се да не се занимавам с безсмислени неща.

Обичате ли да домакинствате? Как се чувствате в кухнята?

Непрекъснато домакинствам, когато съм вкъщи: готвя, чистя, мия прозорци, извеждам кучето… Всичко, каквото трябва, върша с удоволствие.

Какво Ви даде и какво Ви отне театърът?

Театърът само ми е дал. Театърът нищо не ми е отнел.

Имате ли ритуал преди да се вдигне завесата и да излезете на сцената?

Имам, то не бих го споделила. Ритуал имам и при началото на репетиции. Имам суеверие още от началото на репетицията при първото четене на пиесата. Спазвам абсолютно всички закони като – не се храниш на сцената, не се свирка на сцената на театъра, защото това е храм…Има поверие, когато все още се чете пиесата, последната реплика не се казва. Когато е моя – никога не я произнасям. Преди премиера не разрешавам на шивачките да ми шият нищо. Дори нещо да ми се е скъсало, не давам да ми го закърпят. Не си режа ноктите…Спазвам всички фаталности.

С какво друго бихте се занимавала, ако не беше театърът, който според мене Ви е начин на живот?

Не съм мислила, но зная, че всичко бих правила с удоволствие. Мога и улиците да мета и ще го права така, че да стане интересно. Да мога да помогна на хората да спрат да си изхвърлят боклуците през балконите, а да ги слагат в кошчето за тази цел.

Не мога да не отбележа факта, че в последния премиерен спектакъл „Масло от кипарис“ , Вашият тандем с Фори е фантастичен. Това е нов връх във Вашето творчество и ние от Долап.бг си запазваме правото да Ви предложим за наградата „Стара Загора“ за 2025 г. Как се чувствате в ролята на Старицата?

Пиесата е много хубава. Имахме много хубав репетиционен период с режисьора Орлин Дяков, който е и автор на пиесата. Целият екип е много хубав. Прекрасно се разбирахме с колегите и това веднага си личи на сцената. Винаги си личи, когато се репетира и играе с удоволствие, а не е нещо изтормозено. С голямо удоволствие играем. Между другото за 13 ноември, когато е следващото представление, театърът е пълен и билети няма.

Имате ли осъзната мисъл, която е може би лайтмотив в живота Ви?

Все нещо така ще се случи, че нещата ще се подредят!

Госпожо Азалова, за какво е молитвата Ви?

Да бъдем толкова добри, колкото всъщност сме.

Коя е любимата Ви дума?

Чудо!

Росица Ранчева