Д-р Румяна Лечева е сред най-добрите познавачи на голямата певица Христина Морфова

Румяна Лечева е журналист, изследовател и доктор по история. Седем години и отнемат проучванията по стъпките на прочутото оперно сопрано в началото на XX век Христина Морфова, почетен гражданин на Стара Загора. Автор е на книгата „Истинската история на Христина Морфова”, Издателство „Сиела”, 2013 г. и на документален филм за великата оперна прима. Той проследява детството на певицата в Стара Загора, годините и в Първа девическа гимназия в София, обучението и в Пиводовата академия в Прага, запознанството и с Людмила Прокопова, която е нейн корепетитор и творчески спътник до края на живота и. Това задълбочено изследване не подминава и голямата и любов с д-р Любен Лукаш, който също е с чешки и старозагорски корени. Независимо от пъстротата на персонажите, те са като бродещи сенки от миналото в задъханите и емоционални усилия на авторката да възкреси драматичната и съдба. Филмът „Христина Морфова” ще бъде представен на 30 септември 2024 г., от 18 часа, в Голямата зала на Държавна опера Стара Загора. Той е включен в програмата на честванията „50 години НУМСИ Христина Морфова”.

Чия беше идеята за филм, посветен на Христина Морфова ?

• Идеята за филма беше на Ани Горова, по това време тя беше ученичка в НУМСИ „Христина Морфова”. Заедно с нея вече имахме успешна продукция за поета Кирил Христов, която също снимахме и в Прага. Когато започвахме работа по филма нямах представа на каква интересна история попадам. Премиерата беше през 2008 г. Аз съм сценарист на продукцията, режисьор е Петър Бахнев, който е и музикант, възпитаник на НАТФИЗ, бил е в класа на Въло Радев, работихме и с двама оператори. Един филм се прави от творчески екип, отне ни повече от две години.

Какво ви провокира да подготвите след това и документална книга ?

-Събрах много интересни материали и като журналист бях изкушена да подготвя документална книга, която имаше първа премиера в Прага през ноември 2013 година. Името „Истинската история на Христина Морфова” заимствах от интервюто с проф. Райна Михайлова, последната и жива ученичка, която през 2007 година беше на над 90 години. Изключително фина и елегантна жена. След разговора ни, който продължи три часа, тя ме помоли, когато се разделяхме: „Разкажете истинската история на Христина Морфова. Потресена съм от вестникарските публикации, давам интервю, а след това чета неистини. Имам отлични спомени и за моята учителка, която се грижеше за нас като майка, за корепетиторката Людмила Прокопова и разбира се за д-р Лукаш, който мълчаливо наблюдаваше понякога нашите уроци.

Седем години сте посветили на работата върху филма, после върху книгата. Кой ви помогна в това време? Ако и днес трябва да благодарите, на който не бихте пропуснали името ?

Аз чета бързо, но пиша бавно. На трима души от Стара Загора дължа огромна благодарност – Иван Матев, дългогодишен директор на Музей „Литературна Стара Загора”, който пръв прочете книгата и нанесе бележки, които съвестно изпълних. Благодарна съм на Галентин Караславов, тогава директор на Държавен архив – Стара Загора и на един изключителен историк – Марияна Тодорова, с която дълго дебатирахме по историческите сюжети.

Благодарна съм и на проф. Емил Янев, който вече е диригент в небесния хор, както и на изключителния българист Дана Хронкова от Карловия университет. Благодарна съм и проф. Боянка Арнаудова, която също беше консултант на проучването.

Продуцентът на филма, адвокат Антоанета Масленска, даде всичко от себе си и направи от невъзможното възможно, за да има тази продукция. Изключително съм благодарна и за голямата подкрепа от Община Стара Загора.

Какви Ви отведоха пътищата през тези седем години по стъпките на Морфова ?

-Проучвах архиви в Стара Загора, София, Прага и Париж, личната и кореспонденция, дневника и, направих близо 70 интервюта. Разбира се, опитах се да се запозная и с всички критични бележки за живота и. Приех за несъмнената истина само нейните писма,саморъчно написани от самата нея.

Каква роля играят проучванията, „авторитетът на фактите” в повествуванието ? И различната перспектива, която се открива в разказа Ви?

• Проучванията са искрата, която запалва интереса да пишеш. Преди няколко години имах възможността на участвам във форум на НБУ с лекция, посветена на Христина Морфова и започнах с признанието, че е трудно да обобщиш една сложна личност в ограничен брой изречения. Затова предложих различна перспектива на разказа си. Доколко съм успяла, могат да кажат само читателите.

Как си обяснявате, че Христина Морфова е едновременно толкова обичана и недолюбвана от някои българи ?

Много е пъстра, много е истинска. В дневника тя пише, „че не може да се изправи срещу демона на организираната посредственост в родината си.

Какво Ви обогати в личен план историята на Христина Морфова ?

• С отговора на този въпрос мога да напиша още една книга. Но ще споделя, че животът и ме провокира да разсъждавам върху културната ни идентичност. И днес, както и тогава, не трябва да се задоволяваш със света, в който си роден, трябва да пътуваш, да търсиш, да се учиш.

• Когато ние сме на прага на оманското присъствие през XIV век, се съгражда историческият център на Прага и се основава Карловият университет. През 1397 г. Маргарета I Датска обединява под една корона Норвегия, Дания и Швеция, създавайки най-голямата държава на своето време.

• Това вероятно е обяснението и за първото писмо на Христина Морфова от Прага, в което споделя с брат си Александър: „Чехите са друга ръка хора”.

Къде имахте премиери през изминалите години ? Филмът беше представен за първи път през 2008 г, а книгата – през 2013 година.

-Филмът и книгата бяха представени в много български градове, както и пред наши сънародници и българисти в Прага, Братислава и Виена. Бях заедно с хор „Христина Морфова”, с диригент Таня Никлева, които също имаха своя програма. Залите бяха препълнени. В Чехия приемат нашето уникално сопрано и за тяхна национална гордост. В музея на „Народни дивалдо” за Морфова има събран архив.

Премиера имах и на фестивала „Балканфест” в Двореца на националностите в Москва. Това е фестивала, за който Морфова получава покана, но не успява да присъства през есента на 1935 г. Домакините ми дадоха възможност да видя дачата /вилата/, в която са били настанени и рояла, на който е свирила Прокопова. Това е дом на руски музикант в Подмосковието. Признавам, че бях много изненадана.

С книгата и филма Морфова „стигна” и до Северна Америка, нейна голяма мечта, но диабетът и, от който страда, не дава възможност да пътува през Атлантическия океан. Лекарството за диабет идва в България след трагичната и смърт на 1 юни 1936 г. Първата премиера в читалището на храм „Свети Иван Рилски” в Монреал беше с много емоционална публика. Накрая разбрах, че сред гостите на премиерата има група хористи от Пловдивската опера, които са основното ядро на църковния хор на храма.

На нито една от задграничните премиери не ми достигнаха книги. Христина Морфова не беше непозната за българите там.

По време на премиерите научих нови неизвестни факти. Преди няколко години един от малкото музикални критици Огнян Стамболиев представи книгата ми, която беше част от програмата на фестивала „Русенски музикални дни”. Едно семейство ми подари оригинални документи и снимки, свързани с Морфова, които са били в семейния им архив. Техният син Мартин Иванов беше директор на Централен държавен архив, после посланик във Финландия. Но те предпочетоха да ги дадат на мен, защото са преценили, че книгата може да има и трето издание.

Кой беше въпросът, който Ви провокира най-много по време на премиерите?

Премиерите и на филма, и на книгата ми „Истинската история на Христина Морфова” бяха в Прага. И филмът, и книгата бяха представени пред чешката публика от Дана Хронкова, българист, първата чехкиня с орден „Стара планина”, преподавател в Карловия университет. Присъстваха и нейни студенти. Един от тях на добър български език ми зададе въпроса : „ На кого принадлежи големият успех в творческата кариера на Христина Морфова – на Чехия ли, в чиято духовна атмосфера е създаден, или на България, където е родена и отрасла ?” Той се опита да направи пред мен сравнителен анализ междуХристина Морфова и художника Жорж Папазов, роден в Ямбол, следвал „зелена паркова архитектура” в Прага, едно от ярките имена на абстрактния сюрреализъм, който няколко десетилетия по-късно във Франция се превръща в световно име.

И какъв е отговорът ?

Отговорът го дава самата Христина Морфова през 1930 година в Прага, когато в Обецний дом чества 20 години творческа кариера. Присъстват министърът на културата на Чехия, посланикът на България.

„Дължа признателност на Чехия, която ме създаде и издигна като певица. Но винаги ще си остана българка.”

Интервю на Уляна Кьосева