Минути за поезия. Назаем от летния брой на списание „Пламък“, посветен на старозагорските поети и писатели

ДИМИТЪР БРАЦОВ

БОЖИ ЧАСОВЕ

Уморено сиромашко детство

заспива всяка тиха вечер

на топличко в съня ми

и отлитам в самодивски нощи

да достигна още

далечни звездни светове…

И по тези пътища безкрайни

надживяла всички земни грехове

отлетя си Младостта ми

без дори да се усети…

Прецъфтяха ярки, плодни цветове

окапаха от връх висок

недокоснати череши

и календар божествен

след минутите наверно

отброява сякаш за последно

неживяни още

Божи часове…
~~~

АКО МОЖЕШ

Ако можеш Ти

света да видиш

с моите очи,

ще усетиш

колко

е прекрасен…

И в потайни нощни часове

очи да вдигнеш

към тъмното небе

и да попиташ ярките звезди,

слънчевото утро, –

дали ще може

друга като теб прекрасна

отново да роди…