Минути за поезия. Назаем от летния брой на списание „Пламък“, посветен на старозагорските поети и писатели

СЪВРЕМЕННИ ПОЕТИ- ЧЛЕНОВЕ НА ДРУЖЕСТВОТО НА ПИСАТЕЛИТЕ

МИРА ДОЧЕВА

ЗАПОЧВА то- обратното броене

на времето,което ми остава.

Не беше нито тежест,нито бреме,

а вяра, щастие, любов…

И с шепи давах-

от себе си частица по частица

на хората, дърветата, цветята…

За мен самата не остана нищо –

единствено усещане за вятър –

крило на Купидон – не ме забрави

и Зевс дори сред мълнии отгоре…

Дали Венера ще ме изостави

на Хадес, който чака най-отдолу?

Обратното броене…Туй не значи,

че съм отчаяна. Дори напротив!

Ще се усмихвам и все тъй ще крача

натам, където ме очакват с обич ..

ТИ СИ МОЯТА СРОДНА ДУША,

ти си моето всичко…

Чувствам аз,че е точно така,

че не съм днес самичка.

В този свят- озверял и суров,

трябва рамо да имаш до тебе,

и изречени думи с любов,

да се чувстваш потребен.

Трябва силно да вярваш във тях

всеки ден, всеки миг – вече зная,

че животът е приказен грях:

аз съм в теб – ще си в мен

сред безкрая…