„Богородична стъпка“ събра младостта и мъдростта на вечното българско фолклорно богатство

На 31 август 2024г., сред столетните дървета и тучни поляни на Старозагорските минерални бани, започна 18-то издание на Националния тракийски фолклорен фестивал „Богородична стъпка“. Над 4000 участници от цялата страна – от читалища и тракийски дружества, от училища, младежки домове и пенсионерски клубове, индивидуални и колективни певци, инструменталисти и танцьори, както и майстори на извечните български занаяти, огласиха това богоизбрано място. Ненавреме дойде и дългочаканият дъжд, но като разбра че няма да разгони мераклиите да се срещнат, да се надпяват , надиграват и надсвирват, да покажат новите си премени, „подви си опашката“ и отмина.

Не мога точно да опиша това място и това пиршество на духа. Благодарение на домакините – кметството начело с инж. Станчо Станев, Народното читалище „Христо Ботев“ и десетки доброволци, всичко е подредено, натъкмена, проверено. Със съдействието на отдел „Култура“ с началник Диана Атанасова и нейните момичета при Община Стара Загора и Тракийско дружество „Одринска епопея“ с председател Цанко Атанасов, създаден е не само безукорен ред. Много е важно кой и как те посреща. А посрещането и обгрижването на всички е като за чакани приятели, най-драги гости. Ненапразно на това най-голямо културно събитие за региона присъстваха състави, както от първото му издание, така и нови, но сигурно отново ще се завърнат. Остроумният народ нарича „Богородична стъпка“ „Малката Копривщица“.

И така, на двете сцени ще се извървят през двата дни – 31 август и 1-ви септември над 150 индивидуални и колективни изпълнители – деца, младежи и зрели веселяци и купонджии. Общо програмата е за 35 часа.

Журито на първа сцена е в състав доц. Д-р Валентина Райчева – Институт по фолклор и фолклористика с Етнографски музей при БАН , академик Крум Георгиев, член на Международната академия по традиционно изкуство, Христо Иванов -главен художествен ръководител на Общински фолклорен ансамбъл „Загоре“. На втора сцена журират доц. Д-р Петьо Кръстев – Институт по етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, академик Васил Герлимов -хореограф и Дарина Славова -солист на Фолклорен ансамбъл „Тракия“ Пловдив , преподавател в НМА „Проф. Панчо Владигеров“- все много свят, фестивали, конкурси и събори оценявали, т.е. безпристрастни.

Журито и тази година ще отличи най-добрите колективи и индивидуални изпълнители. Освен традиционните 50 дипломи да принос в съхранението и развитието на българския фолклор, ще бъдат отличени с плакети, медали и дипломи и най-добре представилите се деца -индивидуални и колективни изпълнители.

Сред официалните гости бяха Милена Желева -зам.кмет по култура и младежки дейности, Радостин Танев -зам.кмет и Николай Диков -секретар всички от Община Стара Загора, Иванка Сотирова -обществен посредник, Красимир Премянов председател на Съюза на тракийските дружества, заедно с част от ръководството и председатели на общински структури, Антон Тонев -зам.председател на Общински съвет- Стара Загора и общински съветници, Цанко Атанасов -председател на Тракийско дружество „Одринска епопея“ Стара Загора, инж Станчо Станев -кмет на село Старозагорски бани, Ваня Михайлова -Зонта клуб- Стара Загора. Специални гости са и представители на Танцов състав при Тракийско дружество град Драма, Гърция, начело с техния ръководител Криса Сидера.

***

Лично на мене най-най-ми допада „Селският двор“. Това чудо вече е от няколко години. Майка му е върлата фолклористка Емилия Ганева – секретар на читалището в село Змейово. Преди две години тя и още няколко оправни момичета кандидатстваха в Национален фонд „Култура“ за „обзавеждането“ на този двор, който от година на година се разраства, както географски, така и като заемана площ и видове дейности, представени по най-автентичния и атрактивен начин. Представете си един голям селски площад, на който са разположени 24 къта (павилиона), кой от кой по-любопитен. Какво е новото тази година, питам Емилия Ганева, която е комендант на „Селският двор“ – в който се влиза без покана:

„Най-новото е кътът с фриволитето. Това е градски занаят, който датира от 16 -ти век, а в България навлиза в началото на 20 в. Представя го Народно читалище Велико Търново. Това е единственият клуб в България, който практикува този занаята. Гостите от Пшеничево представя местни ястия, а млада невеста, в момента прави палачинки на сач. Мъжете се спират пред павилиона, който показва ножарството през вековете. Тук е Емил Терезов, който е най-младият български дърводелец. Любопитно е кошничарството. Мария Филева е най-известната грънчарка в занаята и всяка година показва изкуството в Селския двор. Има специално място отредено за народните танци и обичаи, където учители са представители на читалището в село Дълбоки, всепризнати носители на автентичния фолклор. Тази година, освен да играя, да пеят и да учат мераклиите, те имат отговорната задача и да събират и разучават непознати песни, танци и обреди. Тъкачката е от София. Тя вече беше наредила такъмите на стана и събра особено млади жени, които за първи път виждат това отколешно изкуство на българката .

За всички желаещи има Фотаджийница. Любознателни се застояват пред Селската библиотека докарана от кметствата и читалищата на селата Сулица и Ново село. Много голям интерес представляват старинните оръжия. За първи път тази година се представя и Международният младежки център, който не само си представя разнообразните дейности , но и осъществява контакти в младите хора.

Селският двор е много по-различен от другите сцени, защото са събрани три в едно – занаяти, ястия и фолклор.

От година на година чаршията, разположена по централната улица на курортното селище става все по-голяма и по-разнообразна. Кметът каза, че над 80 са занаятчиите, които предлагат своята стока. От пиле -мляко. Кой каквото си намисли, може да го види тук и да си го купи на прилични цени: икони, детски играчки и сувенири, украшения, бельо, ножове, мед и масло, овче и козе мляко, кашкавал и сирене, тънки мезета…Списъкът може да бъде още много дълъг. Но другото, на което трудно се удържа са кебапчетата и биричката, гюзлемите, казанлъшките понички, щандовете със сладка и сладкиши, бонбони и видове халви…

***

С водосвет за здраве и сполука, отслужен от отец Йордан Карагеоргиев, се сложи началото на 18-то издание на Националния тракийски фолклорен събор „Богородична стъпка“. „С днешния празник нашият празник навършва своето пълнолетие – каза отец Йордан. И аз вярвам, че неговият живот ще бъде дълъг, защото както казват светите отци „ако човек не забравя корена си, той може да се развива дълго и дълго“. Най-високите дървета имат най-мощната коренова система. А българщината ни има милиарди пластове – на човещина, на мъка, на стоицизъм, на кръстоносене и на достойнство. Българско достойнство, с което ние българите, сме вървели напред, за да я има майка България.

Милост Божия е, че ток под покровителството на Светата Майка Богородица сме събрани за пореден път. Искам да ви предам специалните благопожелания на нашия митрополит Киприан, който днес има имен ден и няма възможност да дойде, но е заедно с нас и ни споменава в молитвите си.

Пожелавам на вас и вашите семейства много здраве и сили, благословение за целия народ и за всяко търсещо бога сърце! Амин“- каза отец Йордан.

Приветствие към участниците и гостите на събитието произнесе Милена Желева, зам.кметът по култура и младежки дейности при Община Стара Загора:

„Добре дошли , приятели, на това магично, красиво и много зареждащо място. Зад мене са хората, благодарение на които подобен фестивал няма да бъде възможен. За неговото провеждане стоят много часове работа, тревоги и трудности, най-вече за нашите домакини от Старозагорските бани, които се грижат всички вие да се чувствате възможно най-комфортно.

Благодаря на Тракийското дружество „Одринска епопея“, което пази нашите традиции, не се отказва да следваме заветите и стъпките на нашите предци.

Особено ценно е, че през последните години обръщаме особено внимание на децата и на младите хора, които не само се казват на сцените, но и долавят атмосферата на неподправения български дух и талант. Защото е важно да бъдем отговорни и да предаваме знания, умения, традиции именно на тях, за да ги носят напред в бъдещето.

Надявам се времето да бъде с нас. Да изживеете незабравими мигове, забавление и радост.

На добър час на фестивала“- каза г-жа Желева.

Приветствие към участниците поднесе и Красимир Премянов.

Фестивалът откри кметът на село Старозагорски бани инж. Станчо Станев:

„Добре дошли на всички и честит празник, българи! Благодаря на всички организатори и съорганизатори, без които това мащабно събитие няма как да се случи. Благодаря на всички доброволци, които около 3 дни помагаха на кметството и читалището, да създадем всички най-добри условия за вашето гостуване и представяне.

Сърцето ми е изпълнено с радост и щастие да виждам толкова млади хора с национални носии, дошли от всички 24 области на Отечеството ни. За нас е огромна чест за поредна година да ви посрещаме в парковете на Старозагорски бани.

Обявявам 18-то издание на Националния тракийски фолклорен събор „Богородична стъпка“ за открито! Радвайте се и се наслаждавайте на народните традиции и обичаи!“- каза кметът.

Поздрав към фестивала отправиха гостите от Гърция, Тракийско дружество град Драма. Те заслужено получиха възторжените аплодисменти на присъстващите за представените темпераментни танци. Специалистът във фолклора Крум Георгиев се произнесе, че съставът е носител на истинско автентично песенно и танцово изкуство – едногласно, чисто пеене, дозиран акомпанимент от кавал, гайда и тъпан, изряден костюм…С други думи – високо ниво.

После продължи представянето на участниците на сцените. Тази вечер от 19:30 ч. на първа сцена ще се представят професионалните ансамбли на Пазарджик и „Загоре“-Стара Загора.

Утре празникът продължава.

Росица Ранчева