Минути за поезия. Назаем от летния брой на списание „Пламък“, посветен на старозагорските поети и писатели

ИВАН ГРУЕВ

1936 – 2013

ПРОКЪЛНАТИЯТ ДЕМОН

След Бог и хората ме прокълнаха,

а Сатаната с ярост от ада ме изгони,

останах сам и в мрака полетях, а

там няма време и сезони.

Безкраен мрак и пустота, в която

дори чудовище бих искал за приятел.

И сам проклех света, и си приех съдбата,

и себе си превърнах във разпятие.

Тогава почнах да строя вселени –

от моите илюзии, надежди и стремежи –

и времето започна да тече през мене,

началото и края на нещо да бележи.

И сътвореното започнах да обичам,

и светлина видях над мен да пада…

И вместо демон, станах бог на всичко,

което сам от себе си създадох.

ЛАБИРИНТЪТ

Преплитаха се пътища без изход

из лабиринта, в който още скитам

и Минотавъра видях отблизо

да рови със рогата си в душите.

Разкъсваше и тъпчеше с копита

стремежи, цели, пориви, изкуство…

Уплашен бягах, без да се запитам

как ще живея без душа и чувства.

Загубих се, а сребърната нишка

на любовта внезапно се прекъсна.

Дори завръщането е съвсем излишно,

когато и за връщане е късно.

И жеравите тайните си ритуали

изпълниха със танц и вече ниско

летят над коридори, пътища и магистрали

на лабиринта, който е със единствен изход.

* * *

По пътя към Голгота

всеки има нужда от киринеец.

Сякаш съм роден във Киринея –

само чужди кръстове съм носил.

Сянката ми вместо мен живее

и задава на пръстта въпроси.

Тръгвах с някого и тъй вървях с години,

знаех: болката не се разделя,

но вода му давах и берях малини,

за да бъде сладка тъжната неделя.

Всяка чужда мъка ме привлича,

старата остава, идва нова –

без да се усетя, заприличах

на пчела, събираща отрова.

Накъдето и да съм отивал,

пътят ми до днес не беше пуст,

а на връщане от малката ми нива

някой ден ще срещна и Исус.

В БИРХАЛЕТО

Бавно се напивам, а една акация

гали с клонки голото ми теме.

С двама старци съм във конфронтация

на екзистенциални теми.

Слънцето е хапче стрихнин

и след малко ще залезе контрабандно.

Сред клиентите край мене ни един

не напомня саламандър.

Хубави жени са покачени

на високи токчета и мнения,

дребни насекоми като откачени

смятат въздуха за собствено владение.

Двайсти май, удавен от баналност

сред икономическата криза.

През шпалир от хора с явна гениалност

във галерията президентът влиза.

Старците приключват бързо спора

за ретроспективната изложба.

Аз оставам, че пиян сред хората

може с нещо пак да се изложа.

Празнично отсреща са се възгордели

в храм превърнатите хали.

Гледам замечтано профила на Ели,

а акацията темето ми гали.