Горещниците започнаха

От 15 юли започват така наречените Горещници, които продължават три дни. В българския народен календар Горещниците се празнуват в чест на огъня и главно за предпазване от огън .

Източноправославната църква почита през тези дни паметта на мъчениците Кирик и Юлита (15 юли), Юлия девица (16 юли) и св. Марина (17 юли).

Празниците са разпространени основно в Северна и Западна България, както и в югозападните български територии. Според народното вярване Горещниците са най-горещите дни в годината. Тези имат собствени имена. В Северна България са: Чурлѝга, Пърлѝга и Марина Огнена, а в Южна — Лю̀та, Чуру̀та (Чюру̀ка) и Опалена Мария.

Според народните представи в този период се забранява всякаква полска и домашна работа, тъй като се смята, че в противен случай огън ще изгори къщата или имота (стоката). Вярва се, че нивата (и особено ожънатите снопи) се запалват от само себе си, тъй като огънят слиза сам от небето (обикновено под формата на светкавица). Забранява се изнасянето на огън извън къщата. Най-строго се спазват тези поверия на първия и последния Горещник.

В по-стари времена през вечерта на първия ден се е изгасял огънят във всички огнища в селището, на втория не се е палил никакъв огън, а на третия (Св. Марина) всред селото се палил нов огън („жив огън“, „Божи огън“), от който взимали всички стопани и подновявали своите огнища. Този акт е свързан с вярването, че на третия ден от небето сам пада огън и че Света Марина е повелителка на огъня.

Горещниците се празнуват най-вече от ковачи, хлебари, калайджии и всички, които работят с огън. Астрономическите Горещници се отбелязват на 28, 29 и 30 юли. Разминаването идва заради преминаването към Юлианския календар, който с
времето се отдалечава от Григорианския заради повечето високосни години в него.

СВЕТИ МЪЧЕНИЦИ КИРИК И ЮЛИТА

Св. Юлита произлизала от рода на предишните римски царе. Овдовяла на млади години, като имала само един тригодишен син Кирик. Тя живеела в гр. Икония (област Ликаония) и цяла била предадена на Христовата вяра. Своя син тя кръстила веднага след рождението му, а като станал на три години, научила го на вяра и молитва, доколкото едно дете на такава възраст може да възприеме.

Когато при Диоклетиан настанало гонение и в Ликаонската област, Юлита взела тригодишния си син и с двете си верни слугини избягала в Селевкия. Когато започнали и тук да преследват християните, тя отишла в Килийския град Тарс. Но и тук не могла да се скрие и скоро била изведена със сина си на съд. Управителят я попитал за нейното име, род и отечество. Тя се нарекла само християнка. Управителят тогава й отнел сина и заповядал да я бият с волски жили. Детето жално гледало майка си, плачело и искало да се изтръгне из ръцете, които го държали. Управителят се опитал да го погали, но Кирик с висок глас извикал: „Аз съм християнин, пусни ме при мама!“ И взел с ръчичките си да драска управителя, като отвръщал лице от него.

Озлобеният управител го блъснал от своето високо седалище. Кирик паднал надолу и удряйки главичката си по каменните стъпала, обагрил това място с кръвта си и предал Богу своята света и невинна душа. Виждайки как Кирик пострадал преди нея, св. Юлита се изпълнила с радост и поблагодарила на Бога, загдето нейният син се удостоил с мъченически венец. След много мъки и Юлита била посечена с меч. Това станало в 304 година.

Телата на пострадалите за Христа майка и дете били хвърлени без погребение да бъдат изядени от зверове. Но две слугини нощно време ги взели и погребали. Едната от тях доживяла възцаряването на Константин Велики. Тя показала на вярващите мястото, където били погребани мъчениците и разказала за тяхното мъченичество. Мощите на светците били намерени нетленни. И до днес те са чудотворни. Част от тия мощи се намира в Охрид, в църквата „Св. Богородица“.