Художникът Райчо Чакъров пред Долап.бг:“Повече от 60 години не съм спирал да рисувам!“

Райчо Иванов Чакъров e роден на 02.05.1949 г. в Стара Загора.През 1964-1968 г. завършва Национално училище за художествени изкуства „Илия Петров“ в София; 1968-1973 г. завършва Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“ специалност „Приложни изкуства“ при професор Никола Гелов. Първата му работа е като художествен ръководител по изобразително и приложно изкуство при Окръжен профсъюзен дом на културата (1975-1987 г.) Уредник в Художествената галерия е до 1994г., след което до 2012г. е учител по моден дизайн и рисуване на Професионална гимназия по облекло и хранене“Райна Княгиня“.

Вдига самостоятелни изложби в Стара Загора – 1977г. – Клуб на дейците на културата, 1983 г. – Профсъюзен дом, 2007 – Драматичен театър „Гео Милев“. Участва в национални изложби – ОХИ ‚Земята и хората“, ОХИ „Плевенска епопея“ , ОХИ „Търново през вековете“, ОХИ „ Смолян „ ОХИ ‚Човекът и изкуството“ – Пловдив и др., Шипка 6 – София – Графика малък формат, Олимпийски игри , Голо тяло, Войната 1945 г. и др.

Член е на Съюза на българските художници от 1987г. От 1975 г. до днес редовно участва в изявите на старозагорските художници. 1987- 1991 г. е творчески секретар на Съюза на българските художници (СБХ) – Група Стара Загора; 1994 – 1998 г. е председател на Представителство на СБХ – Стара Загора.

На 22 април 2024г. от 18:00 ч. в зала „Лубор Байер“ е откриването на графичната изложба на старозагорския художник Райчо Чакъров. Събитието е организирано от Община Стара Загора и Представителството на СБХ в Стара Загора. Изложбата ще остане до 7 май т.г.

Господин Чакъров, какъв е поводът за предстоящата Ви самостоятелна изложба?

През миналото лято имах среща с Милен Алагенски – председател на старозагорското представителство на художниците. Той иска да събере материали за гилдията от старите времена, но документите са в Съюза на българските художници (СБХ), тъй като ние и в двата случая – и като група и като Представителството, което аз учредих, са функция на Съюза.

Кога учредихте Представителството на СБХ в Стара Загора?

Бях последният творчески секретар от социализма до 1991г. на Групата на художниците. Имахме Художествен съвет с всички функции. След демокрацията всичко това отпадна. Ръководството на Съюза ни събра в Галерията и учредихме Представителство на СБХ. Това е нова форма по новото законодателство – с подпис, печат и с юридическо лице – СБХ. Четиригодишния си мандат предадох на Иво Чехларов, той – на Димо Генов, който изкара два мандата, после председател стана Валентин Дончевски, след него – Злати Златев -два мандата и сега е Милен Алагенски, който кара втори мандат.

Кога е сложено началото на Групата на художниците на Стара Загора?

През 1957 г. Централният комитет на Българската комунистическа партия създаде окръжни групи на художниците. През 1961 г. Георги Стефанов, бащата на колегата Тошо Стефанов, създаде групата с Художествен съвет.

Какви бяха функциите на Художествения съвет?

Отговаряше за естетиката на регионалната нагледна агитация . Тя беше и ценообразуваща. За една буквичка имаше цена. Всяко нещо, което имаше публично значение, например покана за събитие, се оглеждаше многостранно и се оценяваше. Така беше и за монументалните неща. Например за стенописи, скулптури и такива пространства се минаваше на синтез през Съюза на архитектите. След това пред 15-членна Държавна комисия в СБХ и после заедно се произнасяха. Последно ходихме, когато другарят Тодор Живков дойде в Стара Загора с дипломатическия корпус. Тогава ни бяха организирали от Окръжния комитет на партията да оправим всички светлинни реклами, няколко стенописа се направиха …Проф.д-р Марин Добрев сега ще пише за стенописите в Стара Загора, но за съжаление всичко е замазано и заличено. А имаше много хубави монументални неща..?

Вие не ми отговорихте на въпроса за повода за предстоящата Ви изложба?

Поводът е, че повечето художници от моето поколение са зарязали професията, а аз не съм спирал. Отдадох се на дигиталните технологии, които имат за аналог фотошоп, индизайн, всички създадени от художници. По-рано лепяхме буквички по фотопът, но с навлизането на компютрите и дигиталните технологии, графичният дизайн стана друг…В него има всички графични техники- с въглен, с моливи, с аналог на офорт и акватинта – с киселините, с преса…На това просто му е минало времето…Аз не съм спирал да рисувам с моливите, с туша, с химикалите и да ги вплитам в графиките – рисунка и фотоси с методите на графичния дизайн с фотошопа.

Трети път Ви задавам въпроса си за повода за самостоятелната Ви изложба и Вие се впускате да обяснявате за обществената си дейност в миналото, за творческия процес и омаловажавате факта, че на 2 май 2024г. ще навършите 75 години, което събитие е достойно за уважение и за празнуване. Понеже се познаваме с Вас от повече от четвърт век, зная със сигурност, че сте харизматичен и деликатен мъж, изключително интелигентен, интровертен, отдаден повече на творчеството си, отколкото на житейските обстоятелства. Какво виждате, ако се обърнете назад в годините? Кой Ви подтикна към палитрата, най-общо казано?

Учих в Първо средно училище. Имахме много силно присъствие на преподавателите ни. Още от пети клас, когато започна да се учи рисуване от натура, перспектива, обеми и пр. проявих интерес и явно съм показал добри резултати. Имах късмет да вляза в Националната художествена гимназия по художествени изкуства „Никола Петров“ в София, където получих много добра основа. Но идва момент, когато трябва да получиш академично образование. Навлизането в света на изобразителното изкуство минава през четири години в художествена гимназия, пет години – в университета и после – цял живот.

Какво ще видим на изложбата Ви на 22 април?

Приготвил съм 60 работи, но в компютъра ми има над 300. Малко на работохолизъм отива работата. Те са плод на последните 30 години. Опитвам се да използвам технологиите, които са на графиката – офорт, акватинта…Те са приложение на компютърните технологии. Всяка работа се записва дигитално и подлежи на серийно отпечатване. Дигиталният печат се появи още през 80-те години на ХХ в. на общите изложби. Светлин Русев канеше художници от САЩ. Кристо се представи на Шипка 6 с такава дигитална работа. В нея беше вградил фотос. Дотогава не бяхме виждали такива неща. В литографията, понеже е полиграфия на 18 и 19в. на литографските камъни, могат да се вграждат фотоси. По графичните изложби имаше такова нещо. Аз това правя в момента.

Хубавото при графичния дизайн е, че старите работи могат да се надграждат, да се попълват с нови снимки, да бъдат основа на някаква тема. Когато ми попадне някой интересен фотос го обработвам в дигитални формати, но това не е проста работа. Често ме питат как е направено? Минаваш пред 10-15 манипулации. Все едно да правиш списание или вестник. Не всеки път се получава, но интересното е, че винаги можеш да допълваш и да обогатяваш. Започвам от класиката – Омир, Шекспир…Нарисувал съм ги на отделни листове и ги добавям към темите. В този смисъл понякога има повторяемост – физиономии на личности, на събития, но това е неизбежно при творческия процес.

Господин Чакъров, много често във Фейс бук пускате Ваши творби с различно съдържание и послания. Откъде черпите сюжетите?

Имам пиетет към класическата форма на голото женско тяло. В интернет пространството има достатъчно информация за това. Отделно от това са  артистите, писателите, спортистите, които съм познавал или които са ме възхищавали и вълнували във времето. И най-вече по време на „сърфиране“, човек се докосва до бележити дати, до предстоящи събития, до велики личности, забележителни наши съвременници, филми, музиканти…Аз ги импровизирам чрез моите похвати и ги връщам отново в общественото пространство. През последните 30 години работя графичен дизайн с компютърни технологии. Графиките ми са синтез между рисунка , снимки,природата на човешките съдби и стремеж към непознатото.

Какво Ви даде и какво Ви отне съдбата за изминалите 75 години?

Всичко, за което стана дума досега – за търсения, открития, сполуки, несполуки, зад които се крие много труд и постоянство. Имам участия в 15 национални изложби и постоянно присъствие на нашите общи художествени изложби…Участия в международни пленери и какво ли още не. Изпратил съм стотици ученици в художествени гимназии,  в архитектурата, моден дизайн, като много от тях са успешни в България. Имам ученици в САЩ, Канада, Австралия, Италия. Франция, Нова Зеландия… Младите хора носят в себе си енергията на новото, непредвидимото. Има чудесни автори в Стара Загора. Всичко това ме радва и зарежда с позитивна енергия. Постепенно през годините, човек си създава стереотип. Нужно е търпение и постоянство в работата. Съдбата  ми даде творчество, семейство, колеги и много приятелства…Благодаря на съдбата, че в общи линии е била и е благосклонна към мене.

Освен с рисуване, по какво още се увличате?

Колекционирам албуми джаз, госпъл, блус и популярна музика. Имам голяма колекция от концерти – страшно ме зареждат. Имам над 500 диска събрана музика. С Иван Клисуров събирахме музика от различни сайтове – концерти на певци, които навремето не можехме да гледаме и слушаме…Не знаехме за тяхното творчество и личен живот. Имам и игрални филми за тях направени, които също бяха забранени до 1990 г. Всичко това съм събирал, събирал и сега си стои в шкафа.

Коя е Вашата любима дума?

Благодаря.

Въпросите постави Росица Ранчева