НЧ „Св. Климент Охридски 1858“, заедно със старозагорските ПГ МТТ „Н. Й. Вапцаров“ и с ПГ по електроника „Джон Атанасов“ продължиха традициите за Сирни Заговезни
На 17-и март 2024-а година от 17:00 часа заприиждаха участници и гости в двора на ПГ МТТ „Н, Й, Вапцаров“ за празника ЗАГОВЕЗНИ. Той се провежда за втори път тук и с това беше направена постъпка да утвърдят традицията….Началото беше положено през миналата година с проект „Имането“, когато на първата координация на участниците, директорът инж. Стоян Колев категорично заяви той и неговото училище да домакинстват обичая в училище „Н. Й.Вапцаров“…
И тази година като устойчивост на проекта организаторите от НЧ „Св. Климент Охридски 1858“ организираха учебни ателиета за изработване на стрели …
И ето ни въоръжени със стрели, с шишове и дървета, пред запален огън и с богато наредена трапеза с баници, варени яйца, халва и безалкохолно. В озвучения двор на Механотехникума на микрофона застана председателят на читалището акад. Васил Герлимов, който поздрави присъстващите и поиска прошка и обяви началото. След него г-жа Гинка Михайлова с кратко слово влезе в света на духовните измерения на основното в този празник – п р о ш к а т а…Защо трябва да си простим, какво прощаваме…Как в това време на изобилие, когато всички имаме покрив над главите си, храна на масата, добре облечени и обути сме, се оказва, че сме дълбоко нещастни!? Защо!? И отговорът се оказва точно толкова прост и неочакван – ние сме амбициозни, агресивни, загубили човешкото в себе си, устремени към материални излишества, но лишени от любов и милост!
И този ритуал, веднъж в годината ни изправя пред себе си, пред дълбоко сбърканите модели на добродетелите, които изповядваме, пред собствената си агресия и злоезичие в очакване на милост от ближните, на които сме отказали такава… И, ако сме достатъчно честни пред себе си и пред ближните си, просто трябва да спрем и да кажем простичкото: Прости ми! И на теб да ти е простено! И нека и Бог да ни прости!…
След това пред множеството застана директорът инж. Колев и сам поиска прошка от колегите си, от учениците и от присъстващите…
А след опрощението се включиха солисти и оркестърът на АНТП „Зорница“, които поднесоха китка народни песни и настроение в празника. После се изви голямо хоро, на което се хванаха малки и големи.
Инж. Колев покани всички деца в „хамкане“ на халва, в която малката 5-годишна сладурана Оливия спечели състезанието…Огънят вече беше нагорял и се заредиха стрелците, кой от кой по-добри…Първата стрела я изстреля инж. Колев за Дядо Господ, а след него и г-н Васил Герлимов, и след тях бяха изстреляни стотици стрели, някои от които прелетяха чак над покрива на жилищните блокове в съседство, че и оттатък тях дори!
Един от най-добрите майстори се оказа Камен Калчев, който беше усвоил умението да прави стрели от дядо си в ямболското село Овчи кладенец. Неговите стрели летяха нависоко и надалеко и в нощното небе очертаваха треакторията на звезди…За някои от присъстващите това беше ново преживяване и първи досег със стрелите…И не случайно беше въпросът – какво са стрелите ? Да това е контрапунктът на смирението, което се изисква от нас в началото на Великия пост…Стрелата е оня напорист стремеж, който противостои на смирението и е част от агресията в нас. Но ни показва как можем да управляваме тази агресия, за да я направим красива и поетична, като пътя на изстреляната стрела в нощното небе, за да доставя радост и да не наранява и без това наранените ни души.
Заговезни има шанса да оцелее в националната ни съкровищница и да ни покани за участници във възстановяване на българския дух с истински добродетели…
И там някъде, навярно и аз греша и нарушавам тишината и мира в душите ви. Затова от сърце ви казвам – Простете ми!
Гинка Михайлова
