Маестра Николета Конти:“Диригентът е психолог и архитект на музиката“

Уважаема госпожо, как започна днес специалния Ден на влюбените – 14 февруари 2024 г.?

Още не е завършил денят. Започнахме с мизансценни репетиции на операта „Бохеми“ от Джакомо Пучини. Предстои ми репетиция с хора и после имаме обща репетиция на сцена.

Какво Ви вдъхновява в ден като днешния и въобще в живота?

Вдъхновението намирам във всеки момент, в каквото и да е, дори в неща, които са много различни от музиката. Но ако уча опера, трябва да вляза в психологията на композитора, на историята, да зная как да подходя …Непрекъснато уча. Мисля, че най-важен е текстът, от който се ражда музиката. Трудно е композиторът да тръгне по обратния път.

Госпожо Конти, Вие сте световно признат артист, в широкия смисъл на думата. С изкуството си Вие сте гражданин на света. В какво е успехът?

Винаги много съм учила. И всичко, като че ли за първи път сядам пред партитурата и отново се влюбвам в тази музика. Ето сега това се случва с „Бохеми“. Винаги в много голяма дълбочина навлизам в произведението и изработвам детайлите.

В творческата си реализация, Вие сте се срещали с много изтъкнати режисьори, артисти, сценаристи, композитори…Кой е Вашият любим и недостижим учител?

Моят маестро е Ленърд Бърнстейн. Той има поглед на 360 градуса по музиката. Изключително универсална личност, която е в свои води в опера, джаз, класика, Малер…Освен това голям диригент и пианист. Учила съм при него. Говореше осем езика. Може би е учил много повече от мене. Имаше невероятна лекота за учене, която много малко хора притежават.

Ние познаваме Бърнстейн по представянето на филми с негови концерти и лектории по различни жанрове музика. Но Вие, която сте били „на една ръка разстояние“, какво ще ни кажете за него?

По време на уроците имаше от едната страна бутилка уиски, от другата-студен чай. Пиеше и от едното и от другото. Но винаги е бил „с главата си“. В никакъв случай не го е хващало уискито.

Ще Ви споделя нещо което никога и никъде другаде не съм виждала. Когато работи с оркестър, имаше поглед върху всеки музикант, дори за последния в дъното знае дали го е изсвирил добре. Той имаше ухо за всеки инструменталист. Ако трябва да опиша маестро Бърнстейн, това става само с една дума – гений.

Нещо много важно, с общочовешко значение. Той е първият, който издейства по BBS да се излъчват предавания, посветени на културата. Целта е децата и младите хора да се докосват до хубавата музика. Разказваше, че както се е учил като млад диригент във Филхармонията на Ню Йорк, така искаше да предаде знанията и отношението си към музиката на младите таланти.

Уважаема маестра Конти, когато застанете на диригентския пулт, вероятно се потапяте в сюжета на произведението, в музиката, в персонажите, неминуемо преживявате и изразходвате огромна енергия. Как се възстановявате след последните акорди?

Вече съм свикнала на това напрежение. Разбира се, на другия ден, енергията е доста спаднала. Освен това бях национален състезател по ски. Т.е. тялото ми издържа на натоварвания. Тренировките за ски състезания и за представление си приличат. Трябва да знаеш как да събираш енергията и после да я раздадеш. И с оркестъра е така, като с един кон. Не винаги да искаш и да даваш напред, а да знаеш кога до успокоиш, да събереш енергия и в подходящия момент да стигнеш максимума.

Във Ваше интервю прочетох определението, че диригентът е голям психолог и архитект на музиката. На какво още учите Вашите студенти?

Да правиш музика не е просто да познаваш музиката, а да знаеш как да я извисиш на по-високо ниво. Диригентът трябва да работи с енергията си, с жеста и с очите – много е важно. Оркестърът е като едно семейство. Ролята на диригента е да разбере къде може да има напрежение – не срещу диригента, а в някоя група или лични проблеми. Оркестърът веднага разбира дали диригентът е подготвен и сигурен в това, което прави. Оркестърът веднага усеща арогантността или има желание да се прави музика. На мене точно това ми е целта. Да правим музика. Една от големите опасности за музиканта е да попадне в егото си. Това не бива да се случва, защото блокира цялата комуникация.

Вие къде се чувствате по-комфортно – на пианото като концертиращ артист, като съпровождащ пианист или на диригентския пулт?

Не съм решавала да ставам концертиращ пианист. Моята кариера като солист стигна до камерна музика и акомпанятор на певци. Не е в моя характер да бъда солист. Винаги съм се забавлявала да бъда заедно с другите.

Вашият роден град е Болоня, нали? Това ли е най-музикалният град в Италия? Ще Ви кажа защо питам. Преди много години, в края на миналия век, на сцената на Старозагорска опера гостува прекрасен голям детски хор с диригент Мариела Вентре . Съществува ли още този хор? Вие участвали ли сте в него като малка?

Разбира се, че зная за този хор. И Мариела Вентре и сестра й са уникални хора. Не съм пяла в хора. Когато бях в детската градина, често идваше една дама, която свиреше на пиано. Непрекъснато гледах пръстите й и мечтаех да стана като нея. Сбъднах мечтите си.

Госпожо Конти, Вие сте акомпанирали на много големи артисти – Лучано Павароти, Ренато Бузон, Лео Лучи, Роберто Аляния, Анджела Георгио…Какви хора са в живота?

Понякога откриваш, че са много крехки, много чупливи. Когато се достигне до високо ниво на кариерата, както например Павароти, има много напрежение. Когато отивах в дома на Павароти винаги имаше или от телевизията журналисти, или от радиото, или негови почитатели…Всичко това създава допълнително напрежение.

Какъв беше Павароти?

Когато работех с него имах впечатление, че е много спокоен човек, който беше напълно наясно, че е на върха на кариерата си. Почиваше си, като играеше на карти с приятели.

Маестра, Вие сте изтъкнат професор по четене на партитури, оркестрово дирижиране, оперен репертоар, редовно провеждате майсторски класове, концертирате, носител сте на високи професионални и държавни отличия…Каква е цената на всичко това?

Цената е за сметка на семейството ми, на близките ми. Не съм постигнала всичко в личен план, защото на преден план винаги беше музиката.

Какво Ви е впечатлението от Старозагорската оперна трупа – оркестър, хор, солисти, които Вие ще обедините в предстоящия на 16 февруари спектакъл на операта „Бохеми“?

Много е добър оркестърът. Чудесен е. Всички са много добре подготвени. Днес и утре имаме още репетиции. Времето ни е много малко и трябва да се концентрираме максимално. Тъй като времето е много кратко от мене се изисква максимално да обхвана всичко. Опитваме се да направим всичко възможно. Солистите са много добри и съм убедена, че публиката ще остане доволна.

Госпожо Конти, как с няколко думи можете да се самоопределите? Какъв човек сте ?

Определено съм решителен човек. Когато трябва нещо да направя, правя го на всяка цена, дори да изисква жертви. Какъв човек съм? – Страстен, решителен и жертвоготовен.

За какво е Вашата молитва?

Моля се за много неща. Моите притеснения са най-вече за планетата, за климатичните аномалии на нашата Земя. Разбира се да сме живи и здрави. Опитвам се да не правя неща, които тялото ми казва да не правя. Опитвам се да слушам себе си

Как поддържате Вашия перфектен стайлинг?

Ходя на ски. Всеки божи ден из Болоня карам велосипед.

Коя е Вашата любима дума?

Страст! Страст към всичко, което правя- сърце и ум заедно, но страстта е в сърцето.

Росица Ранчева

С благодарност за превода на Деси Стефанова