Архитектите на Халите и на Художествената галерия в Стара Загора

На 4 януари 2024 г. се навършват 90 години от откриването на Халите на Стара Загора.

През 2000 г. с решение на Общински съвет Стара Загора за нова база на Художествената галерията е предоставена сградата на бившите хали. След двегодишен основен ремонт, архитектурно заснемане на арх. Емил Василев и по проекти на архитектите Иван Георгиев и Иван Райнов, на 20 май 2002 г. тя е официално открита от президента Георги Първанов.

Общата експозиционна площ е 1200 кв. м. Отделно са самостоятелните хранилища за всичките ѝ фондове. Фондовете на галерията наброяват над 4800 художествени произведения, разпределени в пет отдела –Живопис, Графика, Скулптура, Икони и възрожденски гравюри и Чуждестранно изкуство.

По повод честването на кръглата 90-годишнина на сградата (за което Долап.бг основно ви информира) на събитията присъстваха дъщерята на Скордеви арх.Михаилина Скордева и внукът Момчил Скордев. Те бяха любезни да споделят спомени за своите роднини с читателите на Долап.бг.

В периода между двете световни войни, работата в архитектурни екипи е честа практика. Един от тях е имено екипът от архитектите Елена Варакаджиева, Генчо Скордев и Петко Цветков, които в първата половина на 1930 г. проектират няколко сгради, сред които и старозагорските хали.

Тримата се събират от три края на България. Елена е от София, Генчо- от Казанлък, а Петко-от Плевен. Професионалното партньорство на Елена Варакаджиева с Генчо Скордев, ще прерасне в брак. Но всъщност, първият сформиран професионален тандем е Скордев – Цветков.

Една от първите професионални срещи на тримата е в конкурса за работнически жилища към военната фабрика в Казанлък през 1928 г. Работещите в Казанлък Скордев и Петко Цветков участват в този конкурс, но той е спечелен от екип в състав Елена Варакажиева, З. Абрашев и С. Атанасов. С този екип тя участва и в конкурс за чирашкото училище в София.

Само една година по-късно вече е оформено триото Варакаджиева, Скордев, Цветков, което участва в конкурс за Окръжна постоянна комисия в Кърджали, т.н. Мастанлийска палата, където печелят втора и трета награда. Те участват също в конкурс за Пощата в Стара Загора, от който печелят само откупка, както и Пощата в Бургас, която и проектират.

Не се знае каква е била вътрешната динамика в архитектурното студио. По косвени данни от документите, както и по спомените на дъщерята Михайлина Скордева можем да съдим, че Елена Варакаджиева е била водещият двигател, що се отнася до творческите идеи.

Елена Варакаджиева и Генчо Скордев сключват брак през 1933 г. Малко по-рано творческият екип се разделя с Петко Цветков, който през същата 1933 г. проектира самостоятелно една къща в Стара Загора, участва сам в конкурси, а в последствие ще работи самостоятелно по други проекти. Сред тях са Паметник на загиналите във войните в Казанлък, вход на Военното гробище в София и др.

Варакаджиева и Скордев продължават екипната си работа, като са свързани, освен с архитектурата и с любовта си към природата. Освен обществени и частни жилищни сгради, те даряват и много проекти за туристически хижи.

Архитектурната им практика се променя коренно след 9 септември 1944 г. и по-точно след забраната на частната архитектурна практика през 1948 г. Но те продължават да работят и след това.

Ето какво разказа Момчил Скордев – внук на архитектите Елена Варакаджиева – Скордева и Генчо Скордев:

Когато са проектирали Халите в Стара Загора , бебе ми не е била още Скордева, не са били женени. За съжаление имам по-малко спомени за баба Елена, защото е починала в годината, в която съм роден. Блъсната е от кола и си отида преждевременно

Моите спомени са повече за дядо ми Генчо Скордев от по-къстите години, когато се занимаваше повече с градината, а не толкова с архитектура.

Вкъщи имаме много албуми със снимки, архиви, документи. Запазили сме шкафовете, в които са си държали чертежите. Зная, че те са дарили всички архитектурни чертежи в Държавен архив във Великотърново, които са унищожени при голям пожар.

Баща ми беше проф. Димитър Скордев – доста изявен математик.

Спомените ми с дядо и баба са повече свързани с планинарството и планинските хижи, по чиито проекти да изградени. Много сме ходили по планините и особено по хижите, които те са строили – Бузлуджа, Иван Вазов, Васил Левски…Първите планински наблюдателници са построени по техни проекти, дарени на Туристическия съюз. Проектите на големи обекти в градовете като и Централната поща в Бургас, старозагорските и пловдивските хали и други, са се реализирали след спечелени конкурси…Всички хижи, които са проектирали са били дарение на Туристическия съюз и на всички туристи.

Арх.Михаилина Скордева – дъщеря на Елена Варакаджиева и Генчо Скордев.

Госпожо архитект, как оценявате събитието, с което Стара Загора отбелязва 90 години от откриване на Халите, дело на Вашите родители, архитектите Елена Варакаджиева и Генчо Скордев?

Възхищавам се от по-малките градове, които проявяват много голям интерес към своето минало и към хората, които са допринесли за него. С удоволствие и гордост съм дошла от София в Стара Загора, за да стана съпричастна на това респектиращо събитие.

Какво ще разкажете на читателите ни за Вашата забележителна майка?

Тя беше много енергичен и работоспособен човек, отдаден на професията си. Беше с много свободен, волен дух. Както се знае, тя е завършила архитектура в Германия. След завръщането си в България, след Първта световна война, идеите за архитектурата са били променени. След освобождението, в много кратък срок България минава пред всички съществуващи стилове – барок, класицизъм, сецесион и пр. и се построяват такива сгради. След войната архитектите от 20-те години отправят взор към модерната архитектура.

До края на живота си майка ми винаги имаше интерес към изкуствата – към изобразителното изкуство, къв сценичните изкуства, към архитектурата.

Казахте, че майка Ви е била със свободен дух. По какво съдите? Какво си спомняте?

Обичаше много планините и казваше, че там наистина се освобождава от всички тегоби на града и бита и само там релаксира.

Преживява времето на хитлеризма, след това – на тоталитаризма у нас. Споделяше, че по времето на триумфа на Германия, се е осмелявала да противостои на приятелите и колегите си, които са се възхищавали от идеите за третия райх. Само един свободен и смел дух може да направи това. След 9 септември 1944 г. архитектите бяха поставени в рамки, с настояване да се подражава на архитектурата на Съветския съюз. И майка ми, още тогава, сравняваше двете тоталитарни системи , което ние много по-късно установихме.

Ставало ли е дума у нас за изграждането на Халите в Стара Загора?

Тази сграда беше едно от любимите произведения на майка ми и на баща ми. Въпреки че нямаме запазени чертежи, имаме албум със снимки, където е проследено цялото строителство на сградата от начало до край. Тогава всички проекти, които те са работили, да били възоснова на спечелени конкурси. По това време архитектурната колегия в България е била доста силна, но те са успявали да се наложат над останалите и да печелят първи награди.

И досега се възхищавам на неимоверната работоспособност на архитектите от това поколение. Родителите ми са участвали в десетки конкурси, печелили са ги и са проявявали контрол по време на изграждането на обекта – от първата копка, до предаването му в напълно завършен вид.

Наследниците на Скордеви продължават ли пътя на своите предци?

Почти цялата ни фамилия, с много малко изключения, сме архитекти. Аз съм специализирала промишлена архитектура, а това ми желание се породи, когато видях градските хали на Стара Загора. Поради огромните подпорни разстояния, които трябва да се осигурят на такива халета, се прибягва съм по-модерни, по-съвременни конструкции . Тази уникална конструкция на Халите на Стара Загора, ме провокира да избера пътя на промишлената архитектура.

Идвала съм няколко пъти, докато сградата беше по първоначалното си предназначение като хали. Но като Художествена галерия е още по-красива и функционална.

Росица Ранчева