Изложбата „ГОСПОЖО АРХИТЕКТ“ гостува в Стара Загора
Турнето на „ГОСПОЖО АРХИТЕКТ,“ из България продължава и през 2024 година. След градовете Бургас, Казанлък и село Широка Лъка изложбата може да бъде видяна и в Стара Загора.
Събитието е част от честванията по случай 90-годишнината от откриването на Старозагорските хали“ на арх. Елена Варакаджиева.
На откриването ще присъства Теодор Караколев, един от основателите на фондация „Български архитектурен модернизъм“ и съставител на българската част от изложбата, която е реализирана в съавторство с Васил Макаринов.
ГОСПОЖО АРХИТЕКТ,
FRAU ARCHITEKT.
03.02. – 25.02.2024
Откриване: 03.02., събота, 14:00 ч., Художествена галерия – Стара Загора
Архитектурна разходка: 17.02., събота, 11:00 ч.
FRAU ARCHITEKT.
03.02. – 25.02.2024
Откриване: 03.02., събота, 14:00 ч., Художествена галерия – Стара Загора
Архитектурна разходка: 17.02., събота, 11:00 ч.
Гьоте-институт България и Фондация „Български архитектурен модернизъм“ представят изложбата „ГОСПОЖО АРХИТЕКТ,“ посветена на двадесет любопитни портрета на жени, които имат своя принос за архитектурата на XX век в два различни контекста.
Преди повече от 100 години жените по света стъпват на територията на едно от най-предизвикателните изкуства – архитектурата. Територия – отчасти прогресивна и революционна, но и до голяма степен – консервативна и ограничена. Преди да навлязат в нея, обаче, жените в Европа първо трябва да отвоюват правото си на образование, а после и дипломите си. Но със завършване на висшите училища трудностите за тях съвсем не приключват. Те тепърва трябва да се утвърдят в сфера, изпълнена не само с предразсъдъците на инвеститори и колеги, а и с финансови ограничения и естетически рамки.
Преди повече от 100 години жените по света стъпват на територията на едно от най-предизвикателните изкуства – архитектурата. Територия – отчасти прогресивна и революционна, но и до голяма степен – консервативна и ограничена. Преди да навлязат в нея, обаче, жените в Европа първо трябва да отвоюват правото си на образование, а после и дипломите си. Но със завършване на висшите училища трудностите за тях съвсем не приключват. Те тепърва трябва да се утвърдят в сфера, изпълнена не само с предразсъдъците на инвеститори и колеги, а и с финансови ограничения и естетически рамки.
Изложбата се състои от две части, които рисуват паралели между българския и германския контекст за първите жени в архитектурата. Съдържанието маркира различни детайли от широкия социален, обществен и политически спектър от живота им. Понякога те са пионерки, вдъхновени от модернизма или социалните движения, друг път – убедени феминистки, а все по-често и успешни предприемачи.
Първата част на изложбата се фокусира върху германската реалност и е плод на труда на Германския архитектурен музей oт Франкфурт на Майн. А втората е съвсем логичното родно допълнение към темата, съставена от Фондация „Български архитектурен модернизъм“ – организация, която през последните години има изключителен принос за популяризирането на добрите архитектурни примери от междувоенния период у нас.
Екипът на изложбата е напълно наясно, че въпросите, които поставяме са повече от отговорите, които все още са в процес на обществено преработване и осмисляне. Именно заради това избрахме да поставим пунктуационна закачка в заглавието на българската изложба, с която да оставим една недостатъчно проучена тема отворена.