Поети на Града на поетите подариха на старозагорци Празник на поезията
В навечерието на Рождество Христово Дружеството на старозагорските писатели проведе традиционното литературно четене пред съгражданите си. Тази година Празникът на поезията се проведе в изложбена зала „Лубор Байер“, която се оказа тясна за почитателите на мерената реч. Атмосферата беше много уютна, приятелска и творческа сред картините на художниците и изповедите на поетите. Имаше и музикален поздрав на млад китарист от Националното училище по музикални и сценични изкуства „Христина Морфова“.
По сценария на Виолета Бончева, всеки от поетите прочете най-новите си или най-любимите си произведения, уточни за Долап.бг поетът Йордан Пеев. – И тази година, както и през последните, в събитието участваха и колегите от Хасковското дружество на писателите. Нашият председател Таньо Клисуров, по обективни причини, нямаше възможност да присъства на четенето, но изпрати своите поздравления и благопожелания за здраве и творческо вдъхновение“.
Близо 30 души се представиха в най-добра светлина. Срещата мина по- лежерно с представяне, с шеги и весело, най-често любовно настроение. Когато, след повече от час и половина, официалната част приключи, няколко души от публиката пожелаха и прочетоха свои стихотворения.
После в задушевна атмосфера бохемите продължиха на чаша вино рецитали, песни , майтапи – чак до сутринта.
Росица Ранчева
Най-новото стихотворение на поета ЙОРДАН ПЕЕВ
написано е на 15 декември 2023 г. в 11:00 ч.
ДИМ
„…а вий… вий сте идиоти!“
Христо Ботев
Все в този Свят.
все в този Ад,
до втръсване,
душата ни кръжи до изнемога.
В стремежа си към вечното Възкръсване
не й е нужно нищо по – нагоре.
Под натежалия от скърби свод
и пръст събрала Гении и Вселени,
живеем с чувството,
че сме Народ,
а се оказва,
че сме население…
И в барикадите от групов страх
дими кръвта,
димят и мойте вени.
Димят комините.
И в дим,
и в прах
издишват вярата на поколения.
Издишват обещания,
лъжи…
Издишва дробовете си Животът.
И там,
където нищо не тежи,
Смъртта е въглеродната му квота.
Димим централно.
И мени се в дим
на Пеньо Пенев пурпурния залез.
Дими баща ми,
тъй необходим.
Дими и влака,
който го докара.
Димят Надежди,
Съвести
Епоха…
В очите – страх,
в страха – очи без чувство.
И ни обгръща с мазни длани Злото.
Добри да сме –
граничи със изкуство.
Около нас –
все зурли и свине,
по етикет –
в костюм и с вратовръзка.
И като във планирано клане
ни казват:
Въшките не мрат по мъжки!
И уверяват как ще е добре,
а бъдещето –
Рай на сантиметри,
но даже слабоумен ще прозре:
най- мами онзи,
който дава клетви!
И в своята безумна суета,
и опита да бъдат най – отгоре,
един връз друг катерят по властта,
и ни превръщат във дърво без корен.
Страхът от тях – придворен антипод
на вечния стремеж да сме свободни!
Дано съзрем във себе си Народ,
че кой ли население ще помни?!
Йордан Пеев
