Посрещнат с възторжени овации, „Летящият холандец“ акостира на ФОБИ

Посрещнат с възторжени овации „Летящият холандец“ акостира на ФОБИ

Държавна опера Варна беше първият гостуващ театър на 53. Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) в Стара Загора. Комплимент за този авторитетен форум е фактът, че само два дни след премиерата на постановката „Летящият холандец“ на варненска сцена се реализира на фестивалната сцена в града на липите. Немалко бяха причините за интереса на публиката. „Холандецът“ е представен от Старозагорската опера повече от 30 години (в главните роли Денчо Белев -Холандеца и Евдокия Здравкова – Сента). Общо взето Вагнер е малко познат на меломаните в Стара Загора. Освен това режисьор е уникалната Вера Немирова, която на старозагорска сцена постави грандиозното платно на „Африканката“ от Майербер. Не на последно място големи бяха очакванията към диригента Росен Гергов, оркестър, хор и солисти.

Много са легендите свързани с Летящия холандец. Според преданието, през 1700 г. холандският капитан Филип ван дер Декен (в други версии – ван Стратен) се завръщал с кораба си от Индия. На борда пътували младеж и девойка, които били сгодени. Капитанът харесал момичето, убил годеника и й предложил да се ожени за самия него. В отговор девойката се хвърлила зад борда. Когато се опитали да заобикалят Нос Добра надежда (в други версии – нос Хорн), корабът попаднал в силна буря. Но капитанът се заклел, че ще заобиколят носа – дори ако трябвало да плават цяла вечност. В отговор се чул глас от небето: „Така да бъде. Плавай!“Оттогава ван дер Декен и неговият екипаж станали безсмъртни, но вече не можели да спрат никъде и били обречени да браздят морските вълни до деня на Страшния съд.

Изследователите на морската история смятат, че в основата й стои реално събитие, което се случило през 1641 г. с холандски търговски кораб. Капитанът му се опитал да заобиколи нос Добра надежда и да намери удобно място за селище, което трябвало да се превърне в транзитен пункт за почивка и попълване на запасите на корабите на известната Ост-Индийска компания. Силната буря, в която попаднали, не уплашила екипажа и корабът продължил опитите си – но оттогава изчезнал безследно. И оттук вече започнала легендата…

Има и друг вариант, също доста по-реален. В края на 1770 г. на остров Малта акостирал холандски кораб, чийто екипаж от 23 моряци бил заразен с жълта треска – смъртоносна болест, сходна по проявите си с чумата. Великият магистър на Малтийския орден забранил на екипажа да слиза на брега и корабът отплавал за Тунис – но там вече били предупредени и не го пуснали в пристанището. Същото се случило в Неапол, Франция и Англия.  Екипажът бавно умирал и накрая се превърнал в група скелети…

Митичният кораб-призрак бил срещан дори през XX век. През март 1939 г. го видели много южноафрикански курортисти, които почивали на плажа. За това писали тогавашните вестници по цял свят.

В популярната си приказка „Корабът на призраците” немският писател романтик Вилхелм Хауф пресъздава една от тези легенди. Подобни мотиви носи и автобиографичната новела на големия немски поет Хайнрих Хайне „Спомените на господин фон Шнабелевопски” (1834), която впечатлява Вагнер и у него се поражда желание да напише опера по този сюжет.

Либретистът на операта е бил по-благосклонен от жестоките легенди. Според него на седем години веднъж Холандецът има право да слезе на земята, а зловещо проклятие може да бъде победено само от истинска любов.

„Летящият холандец“ е митично, драматично и много красиво произведение, което през цялото действие те държи в напрежение. И в увертюрата, и в цялото произведение, музиката е в унисон с природните стихии, със страховете или радостта на моряците, с живота и мечтите на девойките, със ситуациите на героите. Много тръби, много бури, много романтика и копнежи. Партитурата е написана на границата на човешките възможности – яко пеене, което иска мощни гласове.

Дъщерята на капитан Далант (Гео Чобанов) Сента (украинката София Солови) е различна от дружките си и мечтае да избяга от средата, в която живее. На портрет, които стои в стаята й, тя вижда Холандеца и счита, че той е човекът, който може да я отведе от бащиния дом. В детството си тя и Ерик (Валерий Георгиев) се вричат във вечна обич, но в младостта си, девойката желае друг живот. Когато се появява Холандеца, в негово лице Сента вижда мечтания мъж и му се врича във вярност. Това е най-голямата радост, която спохожда Холандеца, но става свидетел на обясненията между Сента и Ерик, т.е. това не е вярната влюбена жена, която най-сетне ще донесе покой на бродещата му душа. В името на любовта и стремежа към свобода Сента се хвърля във водите на океана. Проклятието е победено!

И макар че става дума за събития преди столетия, човешките отношения, разгърнати в повествованието са днешни – класически триъгълник -Тя, Той, Той, неприемане на различните и неразбиране на тяхното поведение, алчност, обреченост, безпомощност пред природните стихии…

Блестящи са сценографските и режисьорските решения. В началото Вера използва дори портала на сцената, за да покаже силата на морската стихия. Обигран максимално е подиума, който има редица предназначени Мултимедията, заела половината дъно на сцената, не е самоцелно. Там се прожектират ретроспекциите на минали събития, на поведение на героите. В някои случаи операторите на камерите излизат на сцената, за да покажат още по-ясно основни моменти от поведението на героите. Морящите от кораба „Летящият холандец“, облечени като призраци, бяха заели ложата в салона и от там „кореспондираха“ с норвежците. В този смисъл мултимедията, дело на Димитър Иванов, е главно „действащо лице“ в постановката.

Павлина Остерхус е художник на костюмите. Вероятно с това, че те са съвременни, е търсен още един мост с днешния ден.

Хористите с хормайстор Надежда МакКюн бяха в стихията си. На мене особено много ми допаднаха мъжете, не само гласово, но и актьорски.

Концертмайстор е Красимир Щерев.

Кастът на солистичния състав е бил много прецизен. Всички солисти бяха в превъзходна гласова и артистична форма. Те изградиха цялостни запомнящи се образи : Даланд – Гео Чобанов , Сента – София Солови, Ерик – Валерий Георгиев , Мари – Калина Жекова,
Кормчия – Артьом Арутюнов и Холандеца – Марсел Бакони
(от Унгария).

Благодарим за голямото удоволствие! На добър час на „Летящият холандец”, който сега започва своето щастливо плаване!

Росица Ранчева