За 60-ия си рожден ден художникът Нено Бакалски вдигна 25-та си самостоятелна изложба

На 21 септември 2023 г., ден преди да стане на 60 години, старозагорският художник Ненчо Бакалски – НЕНО откри 25-тата си самостоятелна изложба. В негов самон се превърна пищното фоайе на Държавна опера Стара Загора. Тук са подредени 30 платна – различен формат, които са част от творческата му биография.

За магията на изкуството говори директорът на Операта Огнян Драганов:

„Нашата опера винаги е осигурявала поле за изява на различни художници. Нашето внимание и енергия са насочени преди всичко към художниците от Стара Загора.

Благодаря на Нено Бакалски, че прие това предизвикателство, за трети път да представи живописта си в нашия оперен театър и да покаже какво е направил през последните години , може би по време на Ковид-а.

Всеки от нас-артистите по време на Ковид-а, който възприема тишината не като самота, а като нещо градивно в неговия творчески път, действително е човек, който може да разказва приказки чрез онова, което влага в изкуството, с което се занимава.

За голямо щастие, произведенията на художниците остават в пространството и времето завинаги. Винаги можем да им се наслаждаваме, като откриваме нов и нов разказ при всяко поглеждане -оценка на колорита, на отношението, любовта и най-вече енергията, която всеки артист влага в произведенията си.

За съжаление при операта не е така. Операта е като да пишеш на брега на морето и всяка вълна да го изтрива. Нашето изкуство остава единствено разбрано от тези, които са дошли да гледат спектакъла. Никога не съм приемал факта, когато някой казва:Аз тази опера съм гледал! Напротив и тази изложба можете да видите повторно и се задълбочите в картината, ще откриете нови герои, теми и послания. Всеки оперен спектакъл завършва с аплаузи, не само в залата, а и зад завесата, където е още по-интересно. Там артистите се поздравяват, защото никога този спектакъл няма как да се повтори.

Смятам, че нашите аплаузи тази вечер, за този именит старозагорски артист – художник ще бъдат заслужени. В тишината бях сред неговите картини, които разказват изключително интересно. Радвам се, че имаме възможност да срещнем тези две изкуства- живописта и музиката. До края на месец октомври, на всеки наш спектакъл ще имате възможност да се докоснат отново до сърцето, душата и таланта на Нено Бакалски. Желая ми успех и нови изложби!“- каза Огнян Драганов.

„Ще продължа мисъл на Огнян Драганов за абстрактното изкуство, за изкуството, което прави операта, – сподели Нено Бакалски.- Емоцията, която преживяваме на всеки спектакъл или концерт . Неведнъж съм плакал от чувствата, които събужда у мене. Тя звучи и се губи в ефира.

Тази емоция исках да запечатам в някои от картините си. Исках те за вълнуват така, както това прави музиката. Това е магията на изкуството. Преживяваш няколко часа, слушаш музиката, вълнуваш се и твоят дух се разтваря в безкрая. Ние се опитваме да я запечатаме в платното, с цвят, с контраст, с линии. Там разказвам за вълненията си, които са ме споходили, за миналото, за днешния ден и за бъдещето.

Благодаря на Огнян Драганов, за подкрепата и отношението му към изкуствата“.

НЕНО е роден на 22 септември 1963 г. в Стара Загора. Твори и експериментира в областта на изящните и пластичните изкуства, дизайна и в авангарда. Негови творби са притежание на фонд ,,13 века България”, държавни и обществени организации, фондации, галерии,частни колекции в страната и чужбина.

На една от колоните във фоайето е публикуван текст на Нено Бакалски за изкуството, за предизвикателствата, които го спохождат, че вечно търсещия дух светлина, полет, мъдрост и хармония:

„Изкуството изпитва остра потребност от публика,зрители и слушатели от любители изпълнени с любов , готови да съпреживеят усещанията в храма на творчеството.

Изкуството, може да се усети и почувства, но не и да се проумее. То е като духа , който търси своето признание като фактор на живота.

Картината е молитва от форми намерила чувствата,багрите и усещанията на Бога в себе си.

Вечният дух, който търси по своя вътрешна потребност своите собствени ,композиции ,изразни средства и багри.

Картината е само онова, което художникът действително носи в своята уникална душа и което тя му разкрива.

Картината е и онази част от душата , която искаш да споделиш с другите човешки души .

Тя ще е понятна и красива, когато докосне струните на вашия дух. Тя е и Любов.

Всъщност всеки търси своята картина- търси да види собствения си идеал за красота, субективен и подложен на влиянието на времето, промените, причините и следствията, усещанията и чувствата.

В творението на картини има малко доза exhibeo: правиш нещо в рисунка ,картина, оформяш идея и искаш да я споделиш с някой друг. И ето че някой откликва с интерес към творението и се чувстваш щастлив . Хмъъъ Началото … .Сигурно така си е играл и творил Господ, но е нямало с кого да го сподели и затова е създал човека. После му е

подхвърлил и ябълката и ето, аз приел творчеството като Божи дар се забавлявам, драскам, рисувам, играя с цвета, платното и идеята, изграждайки моите представи за света.

Творците са в състояние да създадат други светове, които са качествено

противоположни на реалния. Могат да преобърнат представите за състоянията на нещата. Да променят мирогледа на цели поколения. Да формират нов морал, нови ценности. Законите на политиката и света да не важат за тях. Защото всичко се случва само в техните фантазии. Но и тези фантазии могат да променят мисленето И РЕАЛНОСТА. Да точно така, да сътворят нова реалност, в която някои да се чувстват удобно, а други да се срамуват, че това се случва с тях.

Музата е непрекъснато с мен, в пътуванията, в киното, в операта.. . Провокират ме срещите и разговорите с приятели .Често се отдавам на поривите и фантазиите на духа. Понякога случайни съчетания от форма и цветове води до желанието да създадеш нещо ново и то не само в смисъл откриване, а именно поява на нова мисъл-идея и символ. Най- свободен и щастлив се чувствам с четка в ръка пред акварелния лист или пред платното в ателието.Там творя нови светове и хипотези. Аз също съм в съвременната матрица и кодовете, заложени в основата на възприемането на изкуство са автори като Леонардо, Мане, Моне, Роден, Владимир Димитров- Майстора, Моцарт, Бетовен, Достоевски, Толстой… Това са творците, дърпащи струните на моята душа . Това е и палитрата ми като художник . Тя се състои от избраните основни цветове, някои емоции от ежедневието и мисли, които се употребяват при нужда в общуването с платното и публиката.

“Как мога да кажа кой съм като съм всичко това около мен”

Като следвам страстите и блаженството съм готов да предам това, на което съм научил и на младите около мен. Откривам пътеки, които са били там през цялото време, в очакване на всеки от нас. Тях показвам и на други около мен, надявайки се да вървят до мен по тях дотогава докато изберат и те своят път. Мисля ,че това се отнася и за всички нас, които се чувстват постигнали поне малък успех в това, което правят.

Творецът трябва да бъде в постоянен контакт с вътрешния и външен свят.

Контактът с Аза е по- значим не само защото черпим съдържание, което трябва да добие форма, но и защото някогашните ни пречки, грешки в детството са и създавали първичния импулс за компенсиране и осъществяване на това, от което е бил лишен в реалността. Творческата личност вижда по-надалеч и в абстрактната същност на нещата, там където другите виждат само формата. Творецът усеща проблема и има силно желание да го покаже, да го разбира и реши сам.

Хората, са тези които изграждат и променят времето. Някои за добро, други за забрава. И накрая всеки плаща цената, без значение дали е воин и духовник, политик или роб, художник или банкер.

Личният избор и живот се определя от натрупаното познание, морал и мироглед…, стига да не се е загубил някъде по пътя на удоволствията, пропиляното време и ценности. Опазената духовност, опазените културни стойности и натрупвания не позволяват на нормалните хора да минават границата отвъд неморалното и грозното. Така те остават на страната на красивото и достойното човешко поведение.

Разликата между обезличеното и общочовешкото според мен е в ЕГОТО обезЛИЧЕНото и това нормалното общо човешкото.

Креативността е общочовешка характеристика и ако не всички са творчески креативни , то сигурно си има пречки от обществен произход, политически или религиозен. Границите, рамките , автоцензурата си я поставяме още в детството и начина на възпитание в семейството. Сещам се за ”Повелителят на мухите” – мрачна , жестока антиутопия, но и въздействаща книга .

.Доброто и грозното, бяло, сиво и кърваво червено съществуват. Художникът може да намери хармония и в тези цветове. Правила и постулати трудно мога да дам , но това му е хубавото – всеки може да открие за себе си онзи замисъл, в който може да вмести усещането за съдбата си и своето съществуване.

Спасението на света зависи само от този, на когото този свят принадлежи.

А съм роден в рая, за да съм щастлив . Изпълнил съм си мечтите и желанията ,живея и се опитвам да бъда в хармония със себе си и семейството си .

Живот си живея : Остана още една , както казват “ Творчеството е гняв срещу смъртта и силен копнеж за безсмъртие” . Но съм изпълнен с вяра и това ще стане, ако не с творбите си, то с поколението на моите деца..Да продължим да търсим хармонията и любовта заедно, тя се създава и не е дадена, а само зададена.

Да продължим да търсим съвършенството и любовта заедно.

Ненчо Бакалски- НЕ!НО?“

Истински джентълмен, НЕНО подари на оперната певица Мария Клинчева един прекрасен натюрморт, послучай нейна кръгла годишнина.

Честит и благословен рожден ден, НЕНО!

Росица Ранчева