Отбелязваме отсичане главата на св. Йоан Предтеча и Кръстител
На Секновение лятото си отива
На 29 август Православната църква отбелязва смъртта на Свети Йоан Кръстител . На този ден е отсечена главата на светеца. Спазва се строг пост в знак на съпричастие в страданията на светеца.
Св. Йоан Предтеча се възпоменава няколко пъти в годината: на 7 януари – Събор на св. Йоан Кръстител (Ивановден) – денят след Кръщение Господне (Богоявление), на 23 септември – Зачатие на св. Иоан Предтеча, на 24 юни – Рождение на св. Иоан Кръстител (Еньовден), на 29 август – Отсичане главата на св. Иоан Кръстител (Строг пост), на 24 февруари – Първо и второ намиране честната глава на св. Иоан Кръстител, на 25 май – Трето намиране честната глава на св. Иоан Кръстител и всеки вторник през годината, който също е посветен на неговата памет.
Като проповядвал покаяние, изобличавал беззаконията и пороците, Йоан не се боял да говори строгата правда дори и тогава, когато могъл за туй да се подложи на опасност. Цар Ирод, син на оня, който убил витлеемските младенци, се развел с жена си и се оженил за Иродиада, жена на брат му Филип. Понеже това се забранявало от Мойсеевия закон, Йоан казал на царя: „Не ти прилича да имаш жената на брата си!“ Разгневеният Ирод заповядал да затворят Йоан в тъмница. Иродиада още повече от царя ненавиждала Йоан и искала неговата смърт. Но Ирод се побоял да го убие, понеже знаел, че той е честен човек, когото целият народ уважавал и почитал за пророк.
Скоро след затварянето на Йоан Ирод празнувал рождения си ден и направил голямо угощение на велможите и началниците галилейски. На тоя празник Иродиадината дъщеря – Саломе, играла и така се понравила на царя, че той във възторг се заклел да й даде каквото пожелае – дори и половината си царство. Девойката не знаела какво да иска. Тя се посъветвала с майка си, която я подучила да поиска главата на Йоан Кръстител. Дъщерята дошла при царя и му казала: „Искам още сега да ми дадеш на блюдо главата на Йоан Кръстител!“ Ирод се натъжил твърде много, но поради клетвата не се решил да й откаже и пратил в тъмницата да отсекат главата на Йоан. Донесли на блюдо главата на великия пророк, дали я на девойката, а тя я занесла на майка си, която от злоба избола с игла езика на Йоан.
Йоановите ученици погребали тялото на светия си учител в Севастия, а Иродиада скрила главата му в Иродовия дворец. Съвестта, вероятно, мъчела Ирод, защото, когато до него дошли слухове за чудесата, извършвани от Спасителя, той казал: „Това е непременно Йоан Кръстител, възкръснал от мъртвите, и затова чудеса се вършат от него.“ Мнозина казвали: „Това е Илия“; други „Някои от пророците“; но Ирод все повтарял: „Това е Йоан, комуто аз отсякох главата! Той е възкръснал от мъртвите“. Бедствия поразили Ирод, войската му била разбита от арабския цар Арета, баща на първата му жена. Той самият бил след това изпратен на заточение от римския император. И юдеите смятали тия бедствия като справедливо наказание за убиването на великия пророк.
Главата на св. Йоан Предтеча била взета след това от жената на Хуза, домоуправителя на Ирод, една от ония жени, които вярно служели на Господа по време на Неговия земен живот. За да спаси от поругание светата глава на Предтеча, тя я вложила в съд и я скрила на Елеонската планина. След известно време главата била намерена там от един свет мъж, който отново я скрил пред смъртта си. Намерена по времето на Константин Велики, тя била пренесена и скрита в една пещера до гр. Емеса. През V в. била пренесена в Халкидон, а по-късно – в Цариград и оттам – в Комана.
По аналогия с пролятата кръв на Св. Йоан на този ден е забранено да се ядат плодове и зеленчуци с червен цвят – дини, ябълки, домати. Не се пие и червено вино.
В народния календар денят се нарича Секновение заради вярването, че на този ден се сече лятото, секат се денят и нощта – стават равни по времетраене. На Секновение водата и времето започват да застудяват, затова никой не бива да се къпе в реките. Вярва се, че на този ден змиите и гущерите се прибират в своите леговища. Скриват се и демоните на природата – самодивите. Смята се за лош ден, по време на който не трябва да се работи и да не се започва нищо ново.