Мария Даскалова: „Китайският език стана моя кауза и съдба“

Какво трябва да знаем за учителката по китайски език -госпожица Мария Даскалова?

Старозагорка съм и съм на 28 години. Още от пети клас,заявих на моите родители, че искам да уча китайски език. По това време даваха доста документални филми за тази далечна страна. Говориха за природата на Китай, за йероглифите…Рисувах от много малка и ми стана интересно, че това не е традиционното изписване на букви, а все едно, че ги рисуваме. Малко по-късно имах възможност до Интернет и сама намирах много информация за Китай – филми, сериали, автори на книги …Проблемът беше да разберем има ли в България училище по китайски език. Оказа се, че има една паралелка в София и една -в Русе, за което по-късно разбрах. Безкомпромисно беше решението ми да кандидатствам след 8-ми клас. И за моя радост ме приеха. Имах възможност да бъда в японска паралелка, но тя беше природоматематическа с много математика, което ме отказа. Това не ме спря и към японския да проявявам интерес. Като цяло езиците не са толкова близки, макар че йероглифите, които японците използват, са взети от китайците. В китайския език няма азбука, докато японците имат няколко азбуки. Самото произношение е много по-различно. Граматиката като цяло с китайския няма общо, защото словоредът е много по-различен. При китайския език, словоредът е почти като при европейските езици – английски, български…Като култура имат много допирни точки много обща история ..

Завърших в столицата в 18 СОУ „Гладстон“ китайска паралелка с интензивно изучаване на китайски език. Това е първото училище, което създава китайска паралелка, малко след Софийски университет, където се изучава китаистика.

Може би бях в 10-ти клас, когато взех решение, че ще продължа образованието си в Китай. Не ми стигаха тук часовете. Не ми беше достатъчно това, което учихме. Не се чувствах достатъчно подготвена. Не е същото, като да се потопиш в държавата, където се говори китайски език.

И така, през 2018 г. завърших висшето си образование и станах учителка по китайски език в СУ „Максим Горки“ – Стара Загора.

Как се кандидатства за висше образование в Китай?

Доста дълъг е процесът. Има много документи, които трябва да се подготвят. Трябва за се покрие определено ниво на владеене на езика, да имаш нужния успех, препоръки от учители, правят се интервюта и т.н.

Търсих университет в място, което ще ми хареса да живея там. Не съм фен на много големите градове. По принцип повечето българи отиват в Пекин, в Шанхай…Но там и въздухът не е приятен, и хората са изключително много…Избрах Хайнан, който е най-южната точка на Китай. Това е много малък остров, където до този момент българи не бяха стъпвали или учили. В администрацията на университета бяха сложили знамената на всички държави, откъдето са чуждестранните студенти. Година и половина нашето знаме липсваше, защото не бяха чували за България. Така че вече се вее и нашият трибагреник.

През 2018 г. завърших успешно и трябваше да се завърна в България, защото визата ми изтече. Изборът за магистратура е много голям, но не бях сигурна каква да е специалността. Освен това завършването на магистратура е плътно три години. Особено за чужденци има много възможности за стипендии, само трябва да се намери най-правилната програма.

Завърших китаистика, което се приравнява на филология. Освен това, през две учебни години имахме изпити по педагогика, така че и затова ни подготвят. Основно е езикът, литературата, културата, история, въобще всичко свързано с Китай.

Как и защо след толкова години се завърнахте в родния град?

Когато се завърнах в България, навсякъде казваха, че възможностите с китайски език са много, работа има много, но се оказа че изобщо не е така. Възможност да упражняваш езика е, ако си в преводаческа фирма или във фирма като преводач. Работих половин година в офис и разбрах, че не е за мене. Случайно разбрах, че в СУ „Максим Горки“ Стара Загора търсят учител, тъй като часовете са много, а учителите само двама. Знаех по принцип за гимназията, защото когато бях в трети курс, направих стажа си в това училище. Това, което тогава заварих, няма нищо общо със сегашното положение. Тогава учителката беше само една, две китайки, паралелката току що беше създадена и беше малко хаотично. През 2018 г. , когато постъпих, паралелките бяха стабилни и две колежки.

Обучението в нашето училище е от осми до дванадесети клас, но само по една паралелка прием и за радост има траен интерес.

Какво е по-различно в китайската паралелка в сравнение с руските, английските и испанските в СУ „Максим Горки“?

За разлика от другите езици, на края на първата- втората седмица, учениците вече пишат текстове, четат, разговарят. А ние първите два месеца учим само звуци и от нашата стая се чуват само звуци, като при първокласниците. Но няма как. Това е много специфичен език и като преподаване няма аналог с другите. Трябва да научат звуците, защото всеки йероглиф представлява сричка, звук, който трябва да знаят как се чете. Това е така, защото китайският език няма азбука . Т.е. не могат да се научат всички йероглифи как се четат. Йероглифите са 80 000 -100 000. Особено на чужденец категорично не му е нужно да ги знае всички. Винаги казвам на моите ученици, че ако научат 5000 – 6000, няма да имат проблеми за четене, гледане на телевизия и общуване. След това се започва с писмеността. Според мене китайският език не е чак толкова труден, важно е човек са иска да го научи. В началото е трудничко, но с общи усилия преминаваме бързо този период.

Кои класове водите?

Първата година в училище бях само в занималня. Втората година бях в занималня, девети и десети клас. На третата година и двете ми колеги трябваше да излязат в дългосрочен платен отпуск. Останахме само аз, и китайката, която не взема толкова много часове, но се справихме.

Как мотивирате, как омайвате учениците си, за четат, да учат, да постигат амбиции?

При нас със сигурност най-трудно е изучаването на езика като цяло , но е и най-интересно, защото прилагаме специална програма, предоставена ни от Институт „Конфуций“. Това е институция, която се занимава само с разпространението на китайски език и китайска култура. Ние имаме изключително много голяма подкрепа от тях. Получаваме ресурс, който използваме за учебния процес – учебници и учебни помагала, костюми, книги…В моите часове им пускам филми, сериали, музика, пускам им записи на Пекинската опера, представям им традиционни неща, свързани с китайската култура – говорим за чаяна церемония, правим тай-чи , т.е. извеждаме децата навън и се занимаваме заедно, играят китайски шах и всичко, което може да ги ангажира максимално. Не съм фен на това да се стои в класната стая и да се зубри. Опитваме се да ги докоснем до Китай, китайския език, история и култура. В София се провеждат много събития, свързани с китайския език, но в нашия град това не става. И си мисля, че ние сме първите, които трябва да заговорим гласно и да покажем на общността ни, красотата и богатството на китайския език и култура. Освен това участваме във всички събития, организирани от Институт „Конфуций“ : Конкурсът „Мелодия с аромат на роза“, Ден на китайския език в ООН, състезания за владеене на езика „Китайски езиков мост“, Пролетния празник „Две култури ръка за ръка посрещат пролетта“, Група „Алено сорго“ и др.

Тази година за първи път и наши ученици участваха в състезанието „Китайски езиков мост“. Имаше много голяма конкуренция и в трите части – писмен изпит, реч и талант. Подготовката за състезанието беше изключително сложна и отнема много време. Ние се представихме много добре. От всички 20 участници, седем бяха финалисти. Нашата Стефани Тодорова беше на стотни от третото място. Тя е мотивирана догодина да бъде на първо място. През последните една-две години госпожицата има много изяви. Много съм благодарна за старанието и на трите ученички, които имат таланта да пеят и да танцуват.

Госпожице Даскалова, казахте, че Вашите възпитаници пеят, танцуват, рисуват, спортуват , кой ги учи на това?

Имам голям късмет, че моите ученици са изключително талантливи деца. Дори има случаи, при които китайският език не им е толкова силен, но пък имат други таланти, с които увличат и останалите.

Колко са всичките ученици в СУ „Максим Горки“, които изучават езика на Конфуций? Имате ли вече успешно завършили?

Всяка година имаме сформирана паралелка, така че китаистите са над 120. И да, имаме успешно завършили випуски. Мечтата ми беше да пратим някои наши ученици за висше образование в Китай. Тази година изключително много се радвам, че за първа година трима ученици вече са студенти в китайски университети – Мария Георгиева, Ралица Павлова и Сян Бо.

Каква е позицията на учителя в китайската образователна система?

В Китай учителят е на изключително високо ниво – и като професия, и като уважение, и като признателност. Учениците знаят, че трябва да се поддържа и пази всичко. Навсякъде по училищата има табели с указание кой какво трябва да прави, да бъде уважителен, изряден във всяко отношение, с подготвени уроци и знания. Ако у нас например за едно място във университет кандидатстват най-много 10-15 човека, в Китай са 700-800. Повечето български ученици са с нагласата, че ние сме длъжни да им служим. Те знаят правата си, но задълженията -не. Докато в Китай е обратно.

По принцип децата навсякъде по света искат да бъдат изслушвани, да бъдат уважавани. Когато покажат, че за нещо са положили усилия, искат да бъдат забелязани от учителя и да получат неговото одобрение, съвет или препоръка.

Как в Стара Загора посрещнахте Китайската нова година? За това събитие дълго се говори с възторг в общността ни?

Трудно беше, защото дълго време нямахме място за репетиции. Използвахме коридорите в училище, репетирахме по време на ваканциите и съм благодарна, защото всички участници в концерта -спектакъл бяха изключително много отдадени на идеята да се представим достойно и подобаващо. Много време ми отне избирането на песни, правенето на клипове, разучаване на танците, избирането на музиката, на художественото осветление… Изключително много време търсихме костюми и аксесоари. Всичко поръчахме от Китай. Беше много трудно, защото трябваше да стигне навреме.

Концертът беше от 15 изпълнения и всяко беше с различни костюми, специално поръчано за тях . Колежката ми, която е от Китай, помогна много. Намерихме човек, който през он лайн магазин обеща да ни изпрати всичко необходимо и да го получим навреме. За съжаление обявените срокове не се спазиха. Ние не показахме притеснението си, но бяхме напълно убедени, че костюми няма да има или ще дойдат след концерта. Разбрахме се с децата, че те сами по себе си, с изпълненията си, ще бъдат достатъчно ефектни. Но много се радвам, че два дни преди концерта всичко дойде и се случи както трябва.

Имахме премного публика и много официални гости –от Китайското посолство, Института „Конфуций. По думи на консула дори Посолството не би могло така добре да организира такъв голям концерт -спектакъл.

Изключително много благодаря на ръководството и на техническия персонал на Кукления театър за отношението, за помощта, за доверието и да подкрепата.

Как прекарвате лятната ваканция?

Изключително интересно и полезно събитие имахме това лято. Заедно с колежка – китайка ръководехме ученици в летен лагер в Пекин. Очакваме с нетърпение за започне новата учебна година, за да разкажем с презентации, клипове и снимки нашето пребиваване.

По принцип такъв лагер се провежда всяка година. Условията бяха малко по-променени. Искаше се ниво на владеене на езика, който децата трябваше да покриват. Нивата общо са шест, те трябваше да имат поне второ ниво. Най-високо е шесто. Голяма част от групата бяха осмокласници, което беше много трудно за нас, тъй като бяхме най-голямата група от 38 деца, а само две учителки. От тях познавах 11, които са от Стара Загора, китайката не познаваше нито едно от децата.

Като организация беше доста трудно, защото документацията за толкова много ученици, които нямат навършени 18 години, е изключително сложно. Трябваше да се намерят билети, да се съберат всякакъв вид данни, да се оформи окончателно групата и всичко това, преди да приключи учебната година. Повечето дни карах часове в училище, прибирах се и започвах да се занимавал със заминаването до 2-3 часа през нощта.

Разходите по пътуването и пребиваването е за сметка на учениците, а на нас ни бяха осигурени от Институт „Конфуций“.

Лагерът е по-скоро учебен. Всеки ден децата имаха часове по китайски език, с поставени домашни, по китайска култура, много дейности, свързани със забележителностите на столицата и т.н.

Според мене лагерът мина изключително успешно и организаторите останаха много доволни от нас и особено за факта, че 38 деца не създадоха нито един проблем. Всички лагерници бяха разделени в шест паралелки по владеене на китайски – от ниско към високо ниво. За радост, ние се отличавахме като най-добре подготвени. И по друго – всички бяхме облечени с червени тениски, винаги бяхме заедно, и децата бяха много дисциплинирани.

Какви са намеренията Ви, Вашите ученици да присъстват по-активно в обществения живот на Стара Загора?

От година, година и половина се опитвам по всякакъв начин да представя нашите млади китаисти. От друга страна, те също имат голямо желание да покажат това, което знаят. Ще направя всичко възможно, за да им се даде такава възможност.

Съвсем скоро през новата учебна година се навършват 10 години от изучаването на китайски език в СУ „Максим Горки“. Това е добър повод за разностранна дейност и по-цялостното ни представяне пред общостта.

В това училище съм основно за учениците. Изключително много ме вълнува те да добият самочувствие, да имат успехи с китайския, да разберат, че има смисъл от изучаването на този древен, много красив и богат език.

С моите ученици имаме много идеи и амбиции, които, сигурна съм, ще реализираме.

Росица Ранчева