Мария Клинчева пред Долап.бг: „Италия ме преобрази без  да усетя, защото аз бях предана на тази страна“

Тя е елегантна и аристократична дама без възраст. Стилът и е неподражаемо естетски. Винаги има тоалети и бижута, които подчертават класата и. Държи се мило и любезно, уважително в общуването си. Изглежда като чужденка, по-точно първокласна италианка, случайно кацнала в този град.

Дълги години е любим солист на Държавна опера-Стара Загора. През 1968 г. за първи път отива в Италия, за да специализира в Академия „Киджана“ в гр.Сиена. После са специлизациите в „Санта Чечилия“ в Рим и във Флоренция. Следват концерти в Италия на всеки две години. И така общо 38 пъти Мария Клинчева е в Италия. Владее на високо ниво италианския език. Директорът на Операта Огнян Драганов и поверява преводите на субтитрите на редица любими италиански опери от репертоара. В дома си вече толкова години Мария също е „обградена“ от италианска реч – обича да гледа италианските телевизии и винаги до нея са речниците. Когато говори, родната и българска реч се лее музикална, напевна, като италианската.

Сега, в лятото, когато цял свят се изсипва в Италия на екскурзии  и почивки, с Мария Клинчева си разговаряме за магнетизма на тази страна. Защо така привлича към себе си? Защо е така обожавана?

Все повече вярвам в прераждането като гледам теб. Ти си преродена италианка, чувстваш ли се такава?

Всички ме питат това – и приятели, и познати, в случайни разговори. Не знам дали съм преродена италианка, но много лесно живях в Италия. Живях там много хубаво, красиво живях, обгърната в обич, в много уважение – и в Академия „“Киджана, и в „Санта Чечилия“, и в Академията във Флоренция. Важното е, че мен Италия ме преобрази без  да усетя, защото аз бях предана на тази страна. Научих бързо езика, но не съм престанала да се уча – уча се непрекъснато. Непрекъснато до мен са речниците, защото думите в италианския език имат различни значения в различния контекст.  Италианският е много труден език – има 9 времена основни и наклонения, като две от тези наклонения повечето от италианския народ не ги знае – например „конджунтиво“ .

След първите ми 4 години в Италия, аз бях пускана от МВР без никакви застъпки и височайши приятелства – всяка втора година да бъда там по един месец  със сина ми. Там ми уреждаха концерти, всички материали около тях сега са в Държавен архив. Някъде към 38 пъти съм ходила в Италия. Там се чувствах като у дома си. Познавам Италия повече, отколкото България.

Не се чувствам преродена италианка. Ако трябва да обърна внимание каква се чувствам, това е, че съм чиста българка и то панагюрка, която просто имаше голямото щастие да осъществи  една мечта – да види Италия заради изкуството и. Точно по този повод биха казала, че много хора ходят в чужбина и не виждат почти нищо, от моя гледна точка, мое мнение.

Зависи, когато ходиш в чужбина, каква е целта ти. Но първо зависи какъв човек си, от какво се интересуваш, какво е твоето образователно ниво и така нататък, хиляда неща….То във всичко е така. Но например в Италия, Португалия, Испания, Франция, Германия…има чудесен барок. За Англия също, но там малко по-другояче стоят нещата, въпреки че римляните са стигнали дотам и са завладели една голяма част от Англия, дълги години.

Моята мечта беше от малка да знам за изкуството в Италия, да знам как са работили, какви хора са живели тогава.

Италианците имат като всички хора и негативни страни, не са чак толкова само с позитивни, но са великодушни. Когато опознаят човека, го оценяват правилно и тогава дават всичко от себе си. Аз съм намерила, изглежда, такива хора. Нито един от тях, всички бяха по-възрастни от мен, не ми е препоръчан, не ме е познавал, или по някаква необходимост да ме потърси, не! Това са хора, които са идвали на моите концерти, доста концерти съм направила в Италия, за които знаеше само Маестро Димитър Димитров. Не съм казвала никъде нищо за тях и много хора нямат пълна представа за моя живот. Та тези хора в Италия ми предоставиха един живот на принцеса, без да преувеличавам –в  хубави къщи, самостоятелна стая за мен и за сина ми, богата трапеза, кола и обиколки из цяла Италия. Ето това е, което мога сега да ти кажа с гордост и да ти се похваля!

Имам снимка на Мон Блан, където позволяват да се ходи с кола и от целите южни Алпи, Франция, Австрия и Словения до долу – Триест и Венеция. След това обиколихме цялото Средиземноморие, всеки божи ден бяхме някъде, и в Адриатика – до долу, до Калабрия и се после се връщаме до Венеция. От Венеция се отива в широката част на Италия, отиваш към Средиземно море и слизаш към Лигурия – Геноа, Санта Маргерита, Портофино /което ни е познато от песни/.

Неизказуеми неща – не можеш да изкажеш всичко! Нямам дар слово да изкажа онова, което е Италия. През 1968 г. отидох за първи път в Италия и не мога да изкажа всичко, не мога да и се нарадвам!  Някои неща ги виждам по медиите и Интернет десетки пъти, наистина десетки. Всеки път ги гледам с огромен интерес, преданост, любов и възхищение. И си казвам: Когато не е имало днешната техника, тези съвременни придобивки, тези удобства, на каквито се радваме днес, как в 12-ти, 13ти, 14ти век до 19ти век, когато нещата са  съвсем други, как става така че тези хора се раждат такива гении, имат възможност да творят?!

Когато заминах за Италия, някои господа от Посолството ме заведоха от Пиза и Волтера – на високите Апенини. Волтера  е столицата на етруските. Етруските за италианците са като траките за българите и са носители на древна култура. Тази Волтера е цялата на зиг-заг, стръмна , обаче е нещо невероятно. След това отидохме в града Винчи, което е от големината на Нова Загора градче за Италия. Там е къщата на Леонардо да Винчи – Леонардо от Винчи. В тази къща се е родил, майка му умира рано, бащата се жени втори път, мащехата е много зла с Леонардо, той понася от нея много бой…Влизаш в едно огромно помещение, там къщите са широки, няма като у нас малки, миниатюрни жилища. Стаята е огромна и е служила за всичко, има огромна камина. Незабравимо!

Ходихме в Лука, където се е родил Пучини и в Торе дел Лаго и там, в Торе дел Лаго аз гледах Рената Ското в „Тоска“. А театърът е над езерото, наколен театър. Седнахме на моста и си натопихме краката, толкова е ниско мостчето – до кристалните води на езерото. Това езеро се казва Масачукколи. То е едно опасно езеро, тихо, не се движи водата, много дълбоко, а в долната част, към градчето Торе дел Лаго, е цялото в тръстики. Всичко е съхранено.

Тези неща ги разказвам, за да подчертая моята радост от това, че в Италия има хора, които съхраняват миналото, независимо какво е то. Защото всеки период от миналото дава своята мъничка частица, съставка на нещо голямо, което е животът, нашето битие.

В това езеро се е удавила Лиу от „Турандот“, нейният първообраз. Пучини е добавил Лиу в операта, нямал е в началото, в оригиналния замисъл на операта такава героиня Лиу. Втората съпруга на Пучини, с която той не сключва брак много години, накрая се женят, когато той се разболява жестоко, е била много ревнива, защото Пучини е бил един голям, сладък Дон Жуан. Съпругата му дори и там, където не е имало причина, е търсила причини да го ревнува и е била много строга – от любов към него, естествено, трябва да подчертаем. Та младото момиче, което вземат като прислужница, е възхитено от музиката на Пучини и често се е заслушвало и му е носило кафе. Той е казвал: Да, малката ми, отново прекрасното ти кафе! – на което Госпожата никак не се е радвала и е гледала някъде скришом. Докато най-накрая тя решава, че ще изпъди прислужница. Пучини я пита: Къде е момичето?, а тя мълчи. Той  казва: Ти си я изпъдила?!- Да, изпъдих я.- отговаря тя. Момичето, което е от тези старите фамилии, влиза в тръстиките, в тази застояла вода в езерото Масачукколи, влиза напред и се дави. Тогава Пучини престава да води жена си по света – той вече има много голям успех, по всички столици и театри, в които се поставят неговите опери и той е поканен като почетен гост. И решава, че ще сложи персонажа на Лиу в „Турандот“ като символ на любовта и прави тази прекрасна партия на Лиу.

 

Можеше да те попитам „на какво те научи Италия”, но според мен Италия не учи, тя преподава, очаровайки, така ли е?

Очарова, Италия очарова! Аз не смятам, че когато си съзнателен човек, вече формиран като характер, култура и мироглед някой, виждайки те какво представляваш, може да си позволи да те учи. Хубаво място, което е пълно с ценни съкровища – Италия –  там всеки  сантиметър е велика история на изкуството!Италия   няма преброждане, няма насита да я видиш. Всеки път, когато отивах в Италия, откривах нещо прекрасно и сега откривам, макар и отдалече. В Италия има градове като Лече, като Палермо, долу в Сицилия градове, за които няма да се впускам в подробности – те са места, където е запазен, съхранен духът и се пази традицията. Да не говорим за Тоскана! Тоскана е в средата на Италия, не е на юг, където са многото запазени ценности. Но в Тоскана е неизразима красота, аристократичност и самите хора на Тоскана са такива – различни от другите области. Италия не учи, тя обогатява по един невероятен начин. Пак казвам – за този, който позволява да се обогати!

Това, че жената и майката са в култ в Италия – дали то е запазило чрез Господ тази страна от разруха и беди? Кой я пази тази красота, тя е сякаш под невидим и непробиваем похлупак?

Аз познавам добре Италия. Днешна Италия опреди 4 години намерих коренно различна. Нейните красоти, Средновековие, Ренесанс са там, налице и са съхранени и това е най-хубавото на Италия. Казах, че никой в Италия не разрушава, нямаш право да пипнеш нещо, което не е твое. Как ще решаваш да разрушиш това или онова?! Кой си ти, че да разрушиш?!Когато е имало плеяди от хора, които са създавали, които са строили, които са изразходвали сили…и изведнъж, идва след примерно 500 години някой и почва да руши! По-добре да създаваме, отколкото да рушим.

Италия се напълни с безкрайно много бежанци. В 12 часа наобяд в Рим може да видиш пред Колизеума, това огромно и свято пространство, много мюсулмани да постилат килимчетата си и цялото това пространство се запълва с полулегналите хора, които се молят.

Не мога да си позволя да критикувам, това си е тяхната религия, но не в центъра на една столица световна, пред тези светини – около Колизеума има църкви, Олтарят на Отечеството, паметникът на Виктор Емануел Втори, който е обединил Италия, който е бил един върховен крал!

В Италия сега има и толкова много китайци, те направиха в Милано цял град в покрайнините му. Там европеец не може да отиде, там са им павилионите за производство, от там  изпращат стоки навсякъде по света.

Една госпожа в Италия ми каза: Не можем вечер след 18 часа да излезем от вкъщи, защото емигрантите лягат и спят по тротоарите. А италианците започват да живеят вечер, след вечеря, 21 часа и след това през пролетта, лятото и ранна есен. Излизат, за да ядат  gelato – сладолед. Всичките паркове се пълнят с хора, защото е прохладно, защото е красиво.

Видях последния път в Италия хората изнервени, не са вече онези добродетелни хора, които познавам от 1968ма година докъм 2016та година. Много са се променили, цялото общество е променено – недоволни, нервни. Като нас.

Сиена ли е любимият ти град в Италия?

Аз си нямам любимо нещо, защото имам много любими неща. Познавам Сиена и цяла Тоскана много добре. И Флоренция също, и Пиза също и много други места. И Рим обичам много – Рим е бездънен лабиринт от красоти. Въпреки че Рим е сбор от много националности, многолюдие,което е различнопомежду си. Но то  е като във Виена, там видях същото вече – различни хора, различни манталитети, различно облекло, обноски…

Аз толкова много обичам Италия, че не знам кое ми е любимото място. Но Сиена  смятам за моя град.

Уляна Кьосева