Усмивки от старите ленти
Владимир Джамбазов – композитор
Мине се, не мине и хоп! – от архивите мистериозно изплува някоя снимка.
Тази е някъде от лятото на някоя си от 80-те, на сцената на Летния театър в Стара Загора. Сладка история с доза тръпка…
Ето я и картинката: моята група (под крилото на местния синдикален дом) тъкмо е донесла три престижни национални награди, а от Дома след ден-два ни чака и още една – двуседмична почивка на морето. Същата седмица в града има обявен концерт на Лили Иванова, но се разбира, че пада. Любимата ни “шефка” (Роси Ранчева), нали все ни угажда на акъла, отива да ходатайства пред ръководните партийни другари на града и те великодушно разрешават ние да запълним вечерта с импровизиран концерт.
Шанс за голяма, голяма, хубава беля.
Събираме ударно моята група, с Веселин Койчев, китара и Дочо Панов, бас*, привиква се и подкрепление – вокалиста Сашо Тухчиев (update от Лили, благодаря!) и барабаниста Динко Горанов (благодаря, Николо!) на старозагорската “Траяна”. Програмата не се обявява, но се загатва и новината в пълна секретност се разнася сред младежката общност на града. Конспирация, сещате се, нали, 70-те години…
Входът е свободен и по тъмно цялото вечерно съдържание на старозагорската “главна” на бойни тумби се изсипва на концерта. Вярно, Летният театър си е доста закътан в парк “Аязмото”, но нали всяка конспирация носи и риск от нежелано изтичане на информация, та няма време за губене: откриваме с едно “Здравейте и добър вечер” и без конферанс и излишни празни приказки успяваме ударно да “забием” сладки 18 парчета на Deep Purple, преди ревящата публика жизнерадостно да се захване да троши и пали пейки. Следва още по-организирано стегнато събиране на чукалата и чевръсто оттегляне на групата по посока гарата, минути преди милиционерите да довтасат с джипката пред театъра.
А нощният влак ни спасява в посока морето.
Помня още, че от цялата работа великата жертва се оказа “шефката” на Дома (Роси, надявам се четеш това!), на която партийните другари откъснали главата, щото разпъването на кръст не им се връзвало с идеологията. Което обаче по никакъв начин не успя да ѝ помрачи удоволствието от добре свършената работа.
____
* същите, които по-късно основаха групата Jazz Line, в която се включиха Йълдъз и Теодосий