В деня на 100- годишнината на Георги Славов да си спомним за прекрасния художник, човек и адвокат

На 4 юли 2023 г. се навършват 100 години от рождението на видния старозагорец Георги Славов ярка личност, адвокат, естет, художник.

Роден е на 4 юли в Стара Загора, но е записан на 6 -ти. Тези две рождени дати сякаш предопределят двата различни живота, които той изживява. Единият на рационалния делник, свързан с битието и професията му на адвокат, а другият – с артистичния му път на художник. Съвместявайки тези две призвания по време на кариерата му като адвокат Георги Славов реализира девет самостоятелни изложби и участва в редица колективни.

От 14- ти и 28 – ми ноември 2017 галерия „Нюанс“ София представи ретроспективна изложба на Георги Славов, която обхваща всички творчески периоди на художника. През ранните му пейзажи от 50- те и 60 -те години на ХХ век,те носят обективността на натурата, поднесени с много живо и експресионистично чувство. Минавайки през фигуралната живопис, върху която работи през 70 – те и 80 – те години, той създава портрети и композиции с деликатни лирични състояния , с чувствителна мека форма и изтънчен колорит. В 90 – те години търсенията на художника са в абстрактната живопис и са своеобразна проекция на неговата поетична нагласа. Последните творчески експерименти на Георги Славов са по-скоро психодрами, с които художникът ни отвежда извън външната конкретност на художествените факти.

Проследявайки различните етапи в творческия път на Георги Славов откриваме способността му да реагира различно , развивайки успешни тенденции, заложени е най-ранните му творби, за да размие формата в по –късното си творчество и да достигне тотална абстракция.

През 1953 г. става член на групата на художниците в Стара Загора и участва във всички окръжни изложби. Носител е на наградата „Стара Загора“ за творчески постижения- първа степен за живопис, а през 1983 г. получава орден “Кирил и Методий”- втора степен.
Последната самостоятелна изложба на Георги Славов е през 2004г. и е озаглавена “Безкраят…”
Георги Славов умира на 27 юли 2006г. в София.
Негови произведения притежават НХГ СГХГ, галериите в Стара Загора , Казанлък, Раднево, Бургас, Габрово, Търново, Смолян и д.р., както и частни колекции у нас и в чужбина.

През 2001 г. в книгата ми „Моите интервюта – 49 старозагорци за Града на липите“ е поместено интервюто ми с Георги Славов озаглавено „Възелът на целия свят е любовта“. То в голяма степен ще разкрие какъв невероятен човек и приятел беше Жоро:

                                                                  ВЪЗЕЛЪТ НА ЦЕЛИЯ СВЯТ Е ЛЮБОВТА

Кой е Георги Славов?

Човек, който много обича живописта и ежедневно работи. Господ му е дал нещо, в това число и амбиция. Това е моето заключение за тези, които искат да правят изкуство.

Правите ли разлика между обичта и любовта?

Не! Който обича може и да люби!

Какво според Вас е любовта?

Най-голямото чудо на света. Без любов няма картини, няма музика, няма сълзи, няма живот.

Как може да се нарисува любовта?

По най-простия начин. Да не се увърта много около нея. Да стане изведнъж. Любовта излита и така влиза в тебе, че не можеш да разбереш нито как е дошла, нито как е отлетяла. Тя е и разплакана жена, и голо тяло, и полъх, и цвете, и полет,и милувка, и много повече от всичко това, взето заедно.

Какво е Стара Загора за Вас?

Тъкмо сега минавах по една улица. И констатирах за себе си, че нашият град става един от най-красивите в България. Не зная кои архитекти са проектирали сградите, не зная кои майстори са ги изпълнили, но това, което е построено и чистотата на града ни, никак не е случайно. И е прекрасно. Градът ни става много, много красив.

Говори се, че старозагорци сме еснафи хора?

Тези, които говорят се лъжат. В изложбата си имам четири-пет портрета на старозагорци, направили нещо голямо за България – Кирил Христов, Иван Хаджихристов, Иван Мирчев, Христина Морфова…И само те ли са? Лицето на всички страни на националното ни изкуство са старозагорци: художници, писатели, музиканти, певци, артисти…Тези, които така говорят или са слепци, или са невежи.

Как според Вас изглежда истинският артист?

И да не е красив, пак е хубав. Ако е истински артист, става най-красив с душевността си, с амбициите си, с интуицията си, със жадната си потребност да раздава на всички хора това, което Господ му е дал.

На Вас Господ Бог какво Ви е дал?

Не мога да се оплача.

На млади години бях обявен за най-добрия разпоредител на волейбола в България. Спортът също е велико нещо, когато се играе от интелигентни хора. Иска много внимание, бързина и рефлекси.

Дал ми е добра жена, дъщеря, приятели, с които се обичаме.

А талантът да рисувате?

Всичко става наизуст , като почнеш да рисуваш, което значи, че е отвътре. Не мога да не рисувам. Рисувам от дете, а вече съм в 78-та. Моята майка учителката Вяра Ганчо Минева, е рисувала много добре. От нея съм взел и хубавото чувство за хумор.

Защо предпочетохте правото пред живописта?

Исках да ставам артист. В последния момент решихме с мой приятел да станем адвокати. Адвокатската работа също е много хубава, когато играта се играе честно.

Колко години играете тази „игра“?

34 години. А рисувам от 70.

Помните ли първата си рисунка?

Мама ми казваше, че още като съм ставал от сън, все съм искал да рисувам. В отделенията рисувах другарчетата си- портрети, скици, котки, кучета, всичко…

Колко изложби имате?

Утре, на 24 февруари 2002 г. в Художествената галерия на „Шипка“ , в София, ще открия 25-та си самостоятелна изложба със 100 картини. Всъщност не е самостоятелна ,защото я правим заедно с дъщеря ми Вера, която също е художничка, приложничка и естетка. А колективните -кой да ги брои? Рисувам бързо. Това е темпераментът ми. То се усеща, когато става. Който не го е правил, не може да разбере. Мисли, че кой знае какво е да нарисуваш нещо. И то никак не е трудно, стига да умееш .

Каква е магията на сътворяването?

Бялото платно е най-курназ нещо. Изтъпани ти се едно бяло платно и се чудиш какво да го правиш. То е като внезапната любов. Гледаш го и си викаш нещо на ума за него. То продължава да стои бяло и да ти се присмива. И сега, това тържествено бяло платно трябва да стане още по-бяло, по-хубаво и по-чисто.

С първата четка започва магията. Една, втора, трета…И хукват бегачките…Идеите не са идеи, а чувства. Те идват като любовта. Внезапно. Тъкне ли ти под лъжичката, работата е станала. Чакаш ли -нищо не става…Ще изсъхне картината.

Случвало ли Ви се е, да не можете да нарисувате това, което искате?

Когато не става, оставяш я и ти. Когато ти дойде на ума, пак отиваш при нея. Също като в любовта.

Вие сте изключително витален човек. На какво се смеете?

На всичко. Обичам да се закачам с приятни хора, които знам, че ще отговорят.

Какво друго обичате?

Обичам да се обличам в хубави дрехи. За хубавите дрехи не се искат много пари. Може да не е скъпа дрехата, но да е хубава, да върви с тебе, да те слуша, да те ухяжва.

А жените?

Много!

Какви жени предпочитате?

Жената, с която можеш да направиш всичко. Да харесва картините ти, тебе самия.Тя може да не е красавица, но да излъчва красота.

Вие сте блестящ певец и сам сте споделяли, че знаете повече от 2000 песни. Знаете цели томчета поезия наизуст, стотици вицове. Носи Ви се славата на кулинар..?

Готвенето е слабостта ми. Рисувам по два пъти на ден, по три пъти готвя. Да има какво да се яде с приятели. Знам много манджи. И манджите са като картините, искат много любов. Знаеш ли да рисуваш, сигурно знаеш и да готвиш. Господева работа.

Какво е за Вас приятелството?

Най-милото чувство. И то е любов.

Какво не можете да простите?

Завистта и непочтеността.

На кои награди се радвате най-много?

На хубавите си картини. Искам това да знаят повече хора.

Кои старозагорски художници харесвате?

Янаки Кавръков е много добър, но най-харесвам Чехлара. Може да не е от най-префърцунените, но си прави картините по най-естествения начин. Вече има много млади, с много качества…

Ако трябва да изберете място, където да живеете постоянно, кое ще е то?

Стара Загора. Стара Загора.Стара Загора.

Коя книга ще вземете със себе си?

Поезията на Иван Хаджихристов, а картината ще е на Димитър Чехларов-Чарлито.

Кое човешко качество най-много уважавате?

След любовта, без която не мога – амбицията. Кажеш ли искам – няма връщане назад. Побеснявал съм, не спя по цели нощи – не става. Стискаш зъби и си казваш:“Ще стане!“

И изведнъж, то е като блясък, светне от някъде. Може да е само една четка, но картината е станала. Така е и в живота.

Господи, колко е хубав животът! Благодаря ти, Господи!

Росица Ранчева