Среброто на траките показват в Стара Загора

На 18 май 2023 г., навръх Международния ден на музеите в Регионален исторически музей – Стара Загора беше открита изложбата „Среброто на траките“. Тя е организирана от екип на Националния археологически институт с музей (НАИМ) при Българската академия на науките. Експозицията е продължение на представената през 2017 г. в Исторически музей „Искра“ Казанлък експозиция, реализирана във връзка с ХІІІ Международен конгрес по тракология „Древна Тракия -мит и реалност“ проведен през същата година в Казанлък. През 2019 г. тя е успешно представена в Археологическия музей „Велики Преслав“, а през 2021 г.- в Регионалния исторически музей Бургас.

Директорът на НАИМ – БАН доц. д-р Христо Попов, представи акцентите в изложбата.Тя включва над 100 експоната, които илюстрират важното значение на предметите от благородни метали в ежедневието. Той подчерта, че това са високохудожествените изделия на тракийската торевтика и ювелирство – съдове, накити и украси за конска амуниция, изработени от сребро.

„Пожелавам на всички Ви здраве, енергия и мотивация, за да откривате, съхранявате и показвате богатото културно-историческо наследство на нашия град. Вдъхновявайте все повече млади хора, нека имат повод за гордост, че са част от една богата на дух и живот земя“, поздрави музейните работници и присъстващите ресорният зам.-кмет на Община Стара Загора Милена Желева.

Изложбата представя част от най-представителните експонати от богатите фондове на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките. Тя включва над 100 експоната, които илюстрират важното значение на предметите от благородни метали в бита на тракийското общество и в частност на неговия елит. В настоящата изложба се представят част от високохудожествените изделия на тракийската торевтика и ювелирство – съдове, накити и украси за конски амуниции, които са изработени от сребро.

На широката публика са представени някои от най-важните находки, станали известни преди повече от век, например гробните дарове от богатото тракийско погребение при с. Ресилово, Дупнишко, съкровището от с. Радювене, Ловешко, част от инвентара на погребение в зидана гробница в надгробна могила при с. Брезово, Пловдивско и др., и превърнали се в един от основните поводи за бурното развитие на научните изследвания на тракийската древност и за трайния интерес към нея, както от научните среди, така и от широката общественост.

На постер в северната страна на ІV експозиционно ниво на РИМ е показано могъществото на тракийските владетели – изгубените и намерени съкровища в близост до старозагорското село Дълбоки. Гробната находка е открита през 1879 г. при подготовка на терен в близост со селото. През м. април поручик Н.П.Кляузов получава нареждане от генерал-губернатора на Румелия – Столипин, да замине за Старозагорски окръг, за да събере различни статистически данни. На 12 април Н.П. Кляузов се намира в село Дълбоки, където случайно присъства на разкриване на гробница. Тя се намира на около 200 м. от самото село. При подготовката на терена се попада на голям обработен камък, който в последствие се оказва капакът на гробница, намираща се на 60 см. под повърхността. Гробницата е изградена от обработени варовикови плочи с размери на дължина 2.35 м., ширина – 1.60 м., височина -1.70 м. Покрита е с четири плочи издялани в стреховидна форма. Вероятно над нея е била издигната могила. Във вътрешността й е открит скелет с бронзова броня. Върху нея е поставен златен нагръдник, а около скелета са фрагментирани железни предмети предимно части от оръжие. При краката му са открити пет глинени, четири бронзови и четири сребърни съда и един железен канделабър, с три крака, счупен от двете части. Открити са елементи и от изтляло дърво, вероятно от дървения сърковаг, в който е било положено тялото.

Изследователите на дълбошката находка я отнасят към V в. пр.Хр., като се подчертава, че принадлежи на богат тракийски аристократ.

Още през 1979 г. находката е прибрана първо в Пловдив, а след това е пренесена в Русия. През 1914 г. директорът на Ермитажа в Русия откупува от археолога Финцыты. Една от сребърните чаши става притежание наАршмолския музей в Оксфорд, Англия, където се съхранява и до момента.

Въпреки опитите за ограничение, модата и естетичните норми налагат изобилие от носените украшения. Златните накити заемат важно място в живота на знатното римско общество. Демонстрацията на тяхното притежание става един от най-характерните белези на социално положение и превъзходство. Плиний разказва за Лолия Паулина – съпругата на Калигула между 38/39 г. която се появява на обикновено сватбено празненство с фиби, покрити от смарагди и перли, подредени на редуващи се редове върху нейната коса, уши, шия, гривни и върху пръстите й. Цената на тези украшения възлизала на 40 милиона септерции. Известна представа за накитите, носени от богати матрони дава Патроний в историята на гостуването на две съпруги на известни търговци. Първата – Фортуна имала най-малко по две гривни на ръцете и на глезените и златна мрежа ретикула на косата. Другата – Синтина- носела голяма златна капсула на шията и перлени обици. Тези писмени сведения показват голямото значение на накитите в знатното общество. Демонстрацията на тяхното притежание става един от най-характерните белези на социално положение и превъзходство.

Освен златно украшение, друг елемент на определен статус е пръстенът. Първоначално златен пръстен като знак на своето положение носят патрициите на държавни служби и техните наследници по мъжка линия. Сенаторите, получили пръстен като знак на служебния си ранг, ги носят само на публични места. В домовете си носят пръстени от желязо. Въпреки ограниченията, пръстените започват да се носят все по-свободно през императорската епоха. Марк Крас е първият, който носи два пръстена. Съществува сведение за мъж, който е носел по шест пръстена на всеки пръст. Друго изключително популярно украшение са гривните. Те са давани и като отличие на гражданите, както и сребърни торкви. На заслужилите войници с чужд произход се връчват златни торкви. Едно от преданията, свързани с това, е за Торкватус Манлиус, който взел като трофей златната торква на убит в единоборство келтски войн, откъдето получил своя прякор.

След откриването на изложбата, зам.-кметът Милена Желева връчи свидетелства на 12 дарители на РИМ за изминалата година.

Старозагорци и гостите на града имат възможност да видят отблизо „Среброто на траките“ до края на месец септември т.г.

Росица Ранчева

С