Мария, която опази песента в сърцето си
Човек се ражда със звездата си и с дарованието си. Понякога те му носят слава, чест и пътища за бляскава изява. Друг път си е просто талант, скрит в пазвата и го носиш с мерак и тъга….Мнозина са тези, чийто дарование са пътят, който ги е отвел на сцената сред прожекторите. Хубаво е когато работа и любимо занимание са се слели в професия, в път и съдба …Но не е щастието на всеки…За този криволичещ път, за дарованието да носиш песента в сърцето си, то да топли премръзналите ти ръце по строителните обекти на Родината е малкият ни разказ. Някъде в младостта песента е била заключена с девет ключа и е останала да звучи в душата ти, без право на живот …Е, това си е направо наказание, присъда и мъка! За песента и дарованието на много млади момичета, чийто талант не получава право да се изяви в целия си блясък, подтиснат от криворазбраните и строги норми на морала и общественото мнение на едно далечно време ми се иска да Ви разкажа и за орисията МАРИЯ СТОЯНОВА ЖЕЛЕВА!
Мария идва на този свят през зимния 10-и февруари на 1943-а година в с. Бял кладенец, Новозагорско …Тя е дъщеря на известния кавалджия Стоян Йовчев и с първия дъх е обвита от нежните вопли на кавала на бай Стоян и носи през целия си живот любовта на красивата тракийска музика и песен.. Съвсем разбираемо е, че пее не на шега…още от 9-годишна. Участва във формациите на читалището, по-късно води хоровия състав…По това време във всички окръжни градове започва изграждането на фолклорни ансамбли. На прослушването в Сливен се явява, харесват я и тя започва да пее там – три дни имат репетиции в седмицата и трябва сама да си осигури квартира. И с квартира се устройва и уж всичко тръгва и Мария вече се вижда като бъдеща певица, когато я застига строгата и неумолима ръка на морала и общественото мнение за недотам почтения авторитет на певиците…Присъдата е изпълнена не от кой да е, а от самият й баща, който сам е музикант и оркестрант. Той, заедно с бай Димитър и бай Недьо са оркестърът, с който се провеждат всички местни събития, празници, концерти и пр. Но честта и авторитетът на Мария са поставени на карта, а заедно с това честта и авторитета на семейството и на бай Стоян и никакви молби не са в състояние да го склонят! Мария остава на село и там се занимава със самодейност и работи към местната радиоуредба. Има си приятел…но изведнъж бати Георги Иванов довежда в село едно хубаво момче, за да им „направи работа“…Не се налага да я уговарят – Мария „хлътва“ от пръв поглед по Гинчо – млад, хубав, спретнат, чист – как да не го харесаш… Знаменателното запознанство е през август 62-а година и в края на септември една вечер тя отива да изключи радиоуредбата, където я чака запален мотор…Помаяла се помаяла се пък се качила на мотора и пристанала на Гинчо…Моментът не е подбран случайно – строгият бай Стоян в момента е на фестивал в Сливен….На другия ден мама Гана отнесла два шамара, че не опазила дъщеря си и…
Последвали събития, с които връзката е узаконена със сватбата на 2-и декември същата година. Мария и днес, след толкова години, говори с изключителна почит и уважение за семейството на съпруга си – за веселия и шегаджийски род, в който я приемат като родна дъщеря…Но 4 години по-късно те тръгват по строителните обекти на Родината, защото сами трябва да свият гнездо и да осигуряват насъщния. Мария изкарва курсовете за електроженист и достига най-високия разряд – седми. Работи на труднодостъпни места – на коша, вързана с коланите, високо над земята. Това е трудна и отговорна професия. От качеството на нейната работа зависи сигурността и живота на хората. А тя е прецизна и отговорна…И така с ватенка и каска, с шлем и електрожен през Тецовете – ТЕЦ – 2, ТЕЦ-3, Гълъбово, Бобов дол, пак ТЕЦ „Марица изток“и т.н. до Стара Загора през 1982-а година…Пенсионира се млада, но рисковете, на които е подложена й стигат за няколко животи трудов стаж. Това не остава дейното момиче без работа – някой трябва да отгледа внуците и Мария днес рапортува с достойно изпълнен дълг…Децата са големи , сами са станали родители…Но тук в Стара Загора е дошло време да запее отново и на другата година идва в хора на Ансамбъл „Зорница“ при читалище „Св. Климент Охридски 1858“ и до днес …. Ако днес отбелязваме нейната 80-годишнина в живота, заедно с това отбелязваме и 40-годишнината й в Читалището….Ето тези годишнини посреща с песен, която е пазила ревниво в пазвата си и не е позволила да я загуби по пътя!
Честита да си, Мария!
Гина Кърманлиева
