“Френският квартал“ е вик за повече човечност и състрадание в един безсърдечен свят

Всеки уважаващ се театър задължително има в репертоара си пиеса от големия драматург Тенеси Уйлямс. На 13 и 15 март 2023г. Драматичен театър „Гео Милев“ Стара Загора зарадва своите почитатели с премиера на „Френският квартал“ – малко позната драматургия, поради поне две основни изисквания – актьорски състав от три поколения и дълбоко заложените философски идеи и послания.

Мотел „Фламинго“ във „Френският квартал“ на Ню Орлиънс живеят всякакви наематели под зоркото око на собственичката Мисис Уайър. Надали би могло да се намери по-добър изпълнител на тази роля от актрисата Галя Александрова. Тя е безцеремонна, зла, ехидна, отмъстителна, а в същото време нещастна възрастна жена, която е загубила сина си и всъщност живее в самота и болка.

Самотата е една от основните линии във „Френският квартал“. Различни са причините са самотата на наемателите в мотела. Те са й социални, и екзистенциални, но еднакво пагубни за живота и безпътицата им.

„Колко много самота има в тази къща“ – казва един от героите. – Хората често умират от самота. Тя ги убива…Страшно приглушено е стенанието, което излиза от стените…Чувствам я в костите си…Жестоки са звуците на самотата…“

Кои са наемателите? Красивият и опасен дилър и наркоман Тай (Георги Ножделов), неговата доброволно откъснала се от хайлайфа на Ню Йорк приятелка Джейн (Тони Тончева), не реализиралият се художник и хомосексуален маниак Найтингейл (Цветомир Черкезов), двете обеднели дами Мери Мод (Елена Азалова) и Мис Кери (Диана Найденова), които на всяка цена държат да демонстрират достойнство и самочувствие, което актрисите пресъздават превъзходно, мъдрата Помощница на собственичката (Мария Енева) – много жив и интересен образ, обогатен и с богатите й певчески данни, представени на живо…

Тук е и най-новият и най-млад наемател Писателят (Красимир Ненков). Той е избягал от дома и семейството си, за да открие сам себе си. Това се оказва съвсем нелека задача. Животът го очуква от всички страни. Най-напред му се нахвърля художникът. После става част от бедността и глада, които неизменно съпровождат наемателите. В един момент мисис Уайър вижда в него възможност да запълни празното място на сина й и му предлага „да го купи“, за да може да изтрие болката и тъгата, който я влудяват…През още много изпитания минава младият мъж, докато намери сили да напусне този вертеп на самотата, духовната нищета и нещастия.

„Не бъди честен, в този нечестен свят!“ – максима, която Писателят не може да осъзнае, но намира кураж да тръгне с тромпетиста, да открива нови светове.

В образа на Писателя Тенеси Уйлямс разкрива своето съзряване и търсения на отговори на десетки въпроси, които животът поставя. В този смисъл талантливият Красимир Ненков влиза в обувките на младия писател и създава запомнящ се образ.

„Мисис Уайър, аз не съм Вашето дете. Аз съм ничие дете. Вече съм мъж, който се кани да направи първата си крачка от тази чакалня към широкия свят“ – казва Писателят.

Всъщност актьорският екип в допълнение със Сезар Сами (Фотограф), Георги Георгиев (Скай), Георги Райчев (Полицай и Парамедик), Илчо Димитров (Случаен мъж) е многоцветен, ярък, обигран, раздаващ се съвършено.

За безспорния успех на „Френският квартал“ основна заслуга има и постановъчният екип в лицето на режисьора Денислав Янев, сценографа и костюмографа Илияна Кънчева, композитора Николай Владимиров. Всичко в постановката е премерено и в мярката е намерена мярка. Дори „по-горещите“ сцени са до границата на допустимото. Те не отвращават, а предизвикват съжаление и разбиране.

Твърде млад Денислав Янев е изграден естет във всяко отношение на сцената, а вероятно и в живота. Той дълбае в завладяващия света проблем за самотата и отчуждението. Умело, с „бели ръкавици“ Янев бърка в душите на публиката, като й дава възможност за размисъл, за търсене и намиране на повече човечност и състрадание, за повече сила при вземане на разумни рискове.

Сценографията на Илияна Кънчева е многофункционална и допринася съществено за разчитане по-лесно и точно на авторовия и режисьорски замисъл. Мотел „Фламинго“ е двуетажен. На първия етаж, в хола, героите и поведението им са едни. На втория етаж, в техните самостоятелни беднички и полутъмни стаи, за да се пести електричеството, те се представят такива каквито са – нещастни, нерешителни, търсещи съчувствие и подкрепа, както и наслада по първа сигнална система.

Въпреки „тежката“ тема, постановката е емоционална, жива, на места комедийна… Въпреки всичко животът продължава!

Росица Ранчева