„Тайната на Ленхен“ – новото бисерче в репертоара на Кукления театър

„Тайната на Ленхен” е новият спектакъл за деца в Държавен куклен театър-Стара Загора. Премиерата беше на 10 март 2023 г. Представлението е прекрасно, бонбонено /с основа от черен шоколад/, цветно, ярко. Сюжетът е подходящ за всички видове възрасти на деца, които почват да се противопоставят на родителите си и да се опитват да се налагат. Първоначално си мислех, че това е от предучилищна възраст нагоре, но май не е така, в залата имаше и двегодишни зрители.

Ленхен иска да става на нейната и затова и помага една фея. Тя и дава две захарчета, които да пусне в чашите на родителите си. Когато те противоречат на Ленхен, всеки път се смаляват повече и повече. Обаче Ленхен не може да се справи с доста неща сама и се отказва пред феята от желанието си. Всичко става както преди….

Обичливата режисура на Елица Петкова прави спектакъла топъл и човешки, мил и въздействащ с една тиха светлина на сърцето. Музиката на Пламен Петков е прекрасна и много органична в действието. Сценографията и костюмите на Ива Гикова и Ивайло Николов са чудесни. Играта с размерите на хора, кукли и сценография е абсолютно завладяваща. Цветовете на костюмите и костюмите са просто прелест. Заснети, отделните сцени могат да се продават като картички, толкова е хармоничен всеки епизод от пиесата и толкова „подреден” сценично.

Актьорският състав е превъзходен, всеки в ролята си е много силен, много искрен, сърцат и отдаден: Анна-Валерия Гостанян /Феята/, Елица Матева /майката на Ленхен/, Ивана Бобойчева /Ленхен/, Йордан Тинков /Бащата на Ленхен/, Любен Чанев, Мария Джойкева /съседи и др.образи/

Роди се спектакъл с красива визия и съвременно послание, което ще докосне деца и родители. Мисля че и авторът Михаел Енде би го харесал, а не както преди години бил гневен на филма „Приказка без край”, който е един от любимите филми на детството ми. Още е пред погледа ми крайният епизод, в който героят лети на гърба на едно огромно и рошаво куче.

Елица Петкова прави чудесен прочит на този приказен разказвач Михаел Енде. Драматургията държи вниманието през цялото време. Посланието към децата-зрители не е морализаторско. В никакъв случай. Те имат достатъчно време и визия да преживеят тегобите на Ленхен, която иска да е самостоятелна. И да решат хубаво ли е така, или не.

Уляна Кьосева

Снимки Александър Богдан-Томпсън