Надежда Груева пред Долап.бг: „Ценността на една библиотека се измерва най-вече в ползването ѝ.“

1. Какви бяха успехите на Библиотеката през изминалата 2022 г.?

Изминалата година започна за Регионална библиотека „Захарий Княжески“ с поредните ограничения на достъпа за потребителите заради продължаващата пандемия от COVID-19. И макар че още през м. март беше възобновена нормалната ни дейност, пред нас остана предизвикателството за връщане на читателите в библиотеката.През цялата година живяхме в условията на различни кризи, които ни връхлитаха една след друга, и нямахме друг избор, освен да действаме. Опитахме се да бъдем добри домакини, да осигурим новите и търсените заглавия, да предлагаме уютна обстановка и качествени услуги.

В резултат на екипната работа на всички колеги за насърчаването на достъпа до ресурсите ни чрез различни канали и положените усилия, за да предоставяме усъвършенствани и комплексни услуги, средно на ден около 200 човека са посещавали като читатели различните отдели на библиотеката през 2022 г. А ценността на една библиотека се измерва най-вече в ползването ѝ.

Цялата година бе осеяна и със събития, свързани с честване тройната годишнина на свети Паисий Хилендарски – 300 години от рождението му, 60 години от канонизирането му за светец и 260 години от написването на „История славянобългарска“. 1424 човека се включиха в инициативата за съвременен саморъчен препис на Паисиевата история, в резултат на което се появиха 12 ръкописни преписа. Те се случиха с благословията и прякото участие на Славянобългарския манастир „Свети Георги Зограф“ в Света гора, Атон. Библиотеката бе съорганизатор на инициативите и домакин на повечето от тях.

Вълнуващо за старозагорци и всички любители на словото бе възраждането на Есенните литературни дни в града ни. Те започнаха в библиотеката с награждаване на отличените автори от Националния конкурс за поезия „Акад. Николай Лилиев“. Продължиха с прожекции на филми от Международния кино-литературен фестивал Синелибри, трио „Дивертименто“ и Мария Донева представиха концерта спектакъл „Сезони в музика и стих“ и др. В рамките на литературния празник представихме третия юбилеен сборник от поредицата „Литературна Стара Загора“. Изданието е посветено на 130 години от рождението на Иван Хаджихристов и 125 години от рождението на Иван Мирчев и е част от издателската ни програма. Книгата стана възможна благодарение на сътрудничеството ни с музей „Литературна Стара Загора“ и финансовата подкрепа на Община Стара Загора.

Много добър отзвук в библиотечната гилдия в страната получи и друго издание на библиотеката Измерване и оценка на ефективността на библиотечната дейност в регионалната библиотека: Показатели и индикатори за измерване на резултатност в обществената библиотека с автор Милена Владимирова, наш колега.Книгата е предназначена за ръководния персонал на регионалните библиотеки, библиотекари, студенти, както и за органите на изпълнителната власт на местно и национално ниво, отговорни за осъществяване на културната политика.

Библиотеката реализира през изминалата година и един по-необичаен за нас проект към програма „Визуални изкуства“ на Национален фонд „Култура“. Проектът „Летни ателиета в библиотеката“ разгледа основни индустриални и културни процеси в древния свят, в зараждането на съвременната цивилизация, представени като творчески ателиета игри за млади участници.

2. На колко събития бяхте домакини и организатори? Кои от тях оценявате най-високо?

Регионална библиотека „Захарий Княжески“ участва в множество културни и образователни проекти и инициативи и е домакин на голяма част от обществените прояви в Стара Загора. 436 са присъствените и онлайн събития през 2022 г. с над 23 130 участници. Наш приоритет продължават да бъдат децата и тийнейджърите и затова 230 от тези инициативи бяха за деца и ученици. Например, с подкрепата на Община Стара Загора, пред малчуганите от старозагорски детски градини и училища в 3 поредни срещи в Детския отдел бе представена първата приказна офлайн-поредица за деца, засягаща важни екологични проблеми и разкриваща пред децата къде се крие тайната за опазване на пчелите. Много търсени и посещавани бяха заниманията, които библиотеката организира в програмата си „Лято в библиотеката“.Продължихме партньорството си със старозагорски училища по програмата на МОН „Осигуряване на съвременна образователна среда“, модул „Библиотеката като образователна среда“.

В залата на библиотеката традиционно бяха представени книги на познати на старозагорската публика лица като Йордан Пеев, Петър Драгиев, Йордан Стоев, доц. д-р Радослав Михайлов и др.

Много любопитни бяха организираните от нас срещи с приятели на библиотеката, някои в ново амплоа.Подредихме изложба и представихме албума „101 картини от България“ на арх. Белин Моллов. Литературният историк, критик и преподавател проф. д-р Алберт Бенбасат за пръв път показа пред старозагорска публика личната си колекция от миниатюрни книги в изложбата „Малката голяма книга“, а под надслова„историите за изгубените вещи са истории за изгубени хора“ представи своя сборник с разкази „Изгубени вещи“. Васил Загоров е добре познат в библиотечната гилдия университетски преподавател и учен, доцент по книгознание, библиотекознание и библиография, доктор по журналистика, страстен изследовател на миналото на книгата и колекционер. През изминалата година обаче той ни гостува с дебютния си сборник с разкази „Призраци в библиотеката“. Представихме и д-р Жюстин Томс, водещ експерт в областта на дигиталните медии и комуникациите,  и първия ѝ роман „На лунна светлина“. Повествование, свързано с тема, върху която авторката работи през последните 10 години, за гоненията над арменците около 1915-а, Европа отпреди, по време и след Втората световна война, идването на социализма в България и лагерите у нас.Откритие за нас беше и журналистът новинар Костадин Филипов в ролята му на автор на стихове и разкази.

В края на годината фоайетата ни бяха особено красиви и многоцветни. Гостува ни Третата Национална изложба на българския комикс, експонирана на три от етажите на библиотеката. Тя бе организирана от Секция „Комикс“ към Съюза на българските художници и „Проектът ДЪГА“, с над 200 произведения от 43-ма български комикс артисти, активно работещи днес в страната и чужбина. Срещата с художниците Сотир Гелев, Пенко Гелев и Иван Беров и прожекцията на документалния филм „Дъга – разкази в картинки“,в който оживяват спомени, разкази и рисунки от някои от най-популярните художници от историята на списанието, бе неповторимо преживяване за изкушените от комикс изкуството.

3. С колко нови книги се обогати Фонда през 2022 г. Достатъчна ли е държавната помощ за обогатяването на фонда?

Регионална библиотека „Захарий Княжески“ е най-голямата библиотека в област Стара Загора. Съхранява във фонда си над 430 хил. книги, вестници, списания, карти, графики, ноти, плочи, касети, дискове и др. Над 180 са текущо получаваните периодични издания.

За 2022 г. са набавени 5857 библиотечни документа на стойност 82023 лв., като 2781 от тях са получени като дарение, книгообмен или депозит. Така че възможностите ни за закупуване на нова литература не са се подобрили. Държавната помощ за обогатяване на фондовете на обществените библиотеки, каквато е нашата, се изразява в еднократно обявяване на сесия за кандидатстване с проекти. През изминалата година кандидатствахме през юли за 25000 лв., проектът ни бе одобрен, но сумата ни бе намалена на 16 750 лв. поради многото одобрени проекти, а финансирането получихме на 29 декември. Така че през цялата 2022 г. реално не сме ползвали целеви средства за основните ресурси, с които извършваме дейностите си.

Затова искам да благодаря отново на многото дарители – отделни лица и институции, които традиционно ни подкрепят. През 2022 г. сме получили 126 дарения от над 2425 документа (не влизат анонимните дарения). 32 от тях са от различни институции от града и страната, 34 дарения от читатели и 60 дарения от автори.

Ще спомена само някои от дарителите на документи за библиотечния фонд: Янчо Станчев (книги и периодично издание за фонд Редки и ценни издания), Нино Луканов (186 компактдиска и 90 аудиокасети, архив от и за великия бас Борис Христов), Ралица Матева и Весеслава Христова (250 книги), Евгения Стефанова (93 книги за деца), Бистра Арсова (52 книги на френски език) и др.

Екипът на РБ „Захарий Княжески“ приема с уважение и признателност тези жестове и полага усилия да ги запази и предаде на поколенията.

4. Колко са активните ви читатели – малки и големи?

За да имат успех, библиотеките са зависими от потребителите си! За нас не е достатъчно да изградим добри системи, да предлагаме разнообразни ресурси и иновативни услуги.Определящото за успеха на всички тези инициативи е дали те се използват често.

Библиотека „Захарий Княжески“ е търсено, предпочитано и любимо място. Достъпът е лесен и свободен. 4091 са активните ни читатели през 2022 г., 1686 от които са до 14-годишна възраст. Те са ни посетили за ползване на библиотечни услуги 58 427 пъти и са ползвали 98 000 библиотечни документа за дома и на място. За тях са направени над 7000 устни и 27 писмени справки. 559 потребители са посетили 5745 пъти библиотеката, за да ползват компютър и интернет. 263 са индивидуалните консултации за ползване на ИКТ, които са дадени от библиотекарите, а в две групови обучения за първи стъпки в програмирането са участвали над 100 деца.

Много се гордеем с обявените Читатели на 2022 година. В Детския отдел често можете да срещнете близначките Дамяна и Валентина Христови, всяка от които е прочела по 144 книги. Най-малкият ни читател, Катерина Иванова, е родена на 20 януари 2022 г. Поклон на родителите ѝ, които откриха библиотеката за Катерина. Дългогодишният наш читател и дарител арх. Веселин Беров има най-много заети книги от по-възрастните ни потребители. За най-дългогодишен читател на библиотеката за 2022 г. пък бе обявена Анастасия Луканова, на 82 години. Актриса от Кукления театър, вече пенсионер.

Искрено сме благодарни на всеки наш потребител за възможността, разбирането, партньорството, желанието, споделеността на делниците и празниците ни!

Използвам възможността, за да изразя и своето уважение към професионализма и труда на всички колеги от Регионалната библиотека, които успяха да поддържат любопитството, да търсят смисъла и помагат за изграждането на вкуса на всеки читател.

5. Уникална е системата на библиотерапията – как я представяте пред колегите си, има ли привърженици и в други библиотеки в страната?

Вече от няколко години Регионална библиотека „Захарий Княжески” предлага „среща с консултант по библиотерапия“ или „библиотерапевтично консултиране”. Чрез услугата читателят получава специално внимание, достатъчно време да сподели проблема, който го тревожи, конфиденциалност на разговора и книга, подбрана лично за него.

Консултантите по библиотерапия са библиотечни специалисти, които са преминали допълнително обучение за консултиране по библиотерапия, усвоили са конкретни библиотерапевтични техники за оказване на подкрепа на хора в криза и разполагат с много заглавия, разглеждащи различни проблеми от живота.

Обучението на такива специалисти за българските библиотеки започна в Стара Загора през 2015 г. в резултат от сътрудничеството ни с Фондация „Институт за съвременна психология“, но вече над 200 са преминалите обучение колеги от цялата страна. През изминалата година участници в такова обучение в нашата библиотека бяха и библиотекари от Северна Македония.

Натрупаният опит ни даде увереност,решихме да надградим знанията и уменията си и спечелихме финансиране по проект „Колелото на емоциите“ към Национален фонд „Култура“. Проектът ще постави начало на приказкотерапевтичното консултиране в българските библиотеки, базирано на изкуството на художествения текст и слово. Както библиотерапията повлиява благоприятно върху личността и формирането на нов и ценен опит, така и приказкотерапията дава възможност за изграждане на пълноценни преживявания и проекции при малките читатели от най-ранна възраст. Методът е фокусиран върху използването на приказките като инструмент за работа с деца и цели понижаване (ограничаване) на негативните житейски фактори (стрес, негативни чувства и емоции, тревожност, агресия), адаптиране и социализиране, изграждане на комуникативни и социални умения.

Вече текат обученията на бъдещите консултанти по приказкотерапия.

Рафт, на който книгите са представени според емоциите, които предизвикват (любов, радост, изненада, тъга, гняв, страх), наречен „Колелото на емоциите“, ще даде още един щрих в превръщането на посещението в библиотеката в забавно и свързващо преживяване, а планираните в проекта събития ще накарат децата да открият книгите и удоволствието от четенето от друг ъгъл.

6. Каква ще бъде 2023 г. за библиотеката, какви по-интересни прояви сте предвидили?

Надявам се здрава и успешна както за екипа на библиотеката, така и за нашите потребители!

Преди дни приключи Филмовият фестивал София МЕНАР в Стара Загора. В него за 7-и път в нашия град показахме в сътрудничество с „АртАреа“и „Позор“, 4 игрални и 4 документални филма от Иран, Ливан, Япония, Турция и Франция. Този фестивал вече има своята публика в града ни, която го очаква с нетърпение всяка година, а тазгодишното се превърна внай-посетеното издание на фестивала.

На 7февруарижурналистът и преводач Даниел Пенев ще представи книгата си „Хората, които променят България 2“.

В резултат на добрите ни партньорски отношения с „АртАреа“предстои от 10 до 18 февруари да се насладим на 7 филма от Международния фестивал за документалното кино Master of art.

На 13 февруари във фоайето на библиотеката откриваме фотодокументална изложба „Ний летиме от Балкана мощни Шипченски орли…” на Национален парк-музей „Шипка–Бузлуджа”.Изложбата е посветена на някогашните български опълченци, които след Освобождението стават кадрови военни и допринасят за военната слава на младата ни държава.

На 28 февруари ще представим пред старозагорци нов юбилеен сборник от поредицата„Литературна Стара Загора“. Той е посветен на 175 години от рождението на първия старозагорски поет, възрожденецът Даскал Петър Иванов.

Очакваме в началото на м. март да бъдат на библиотечните рафтове и около 800 нови книги, придобити в резултат на спечеления проект през 2022 г. към Министерство на културата по програмата „Българските библиотеки – съвременни центрове на четене и информираност”.

За колегите библиотекари предстои през м. март полезно и очаквано обучение „Превантивна консервация и методи на малка реставрация на библиотечния фонд“ по проект за регионални дейности към Министерство на културата. В Стара Загора е трудно да се намерят специалисти в тази област, а за всички институции, съхраняващи писмено културно наследство, темата е много актуална и наболяла.

Така че програмата ни още от началото на годината е наситена, разнообразна и интересна.

И най-важното е нашите посетители да продължат да ни вярват! И заедно да продължим да съграждаме „тяхното място“, в което да се чувстват уютно, в което да се самообразоват, да осмислят свободното си време, да усъвършенстват уменията си за сътрудничество, творчество, комуникация и критично мислене.