Да си спомним за голямата Невена Коканова

Невена Коканова е родена е на 12 декември 1938 година в Дупница. Майка ѝ е от австрийска аристократична фамилия Фон Хелденберг, а баща ѝ е офицер от царската армия, служещ в българския корпус в Македония, малко след идването на новата власт през 1947 година е арестуван и пратен като политически затворник в Белене.

Няма театрално образование. Назначена е за актьор по член 54.

Започва кариерата си като стажант-актриса на 18 години през 1957 г. в Ямболския драматичен театър, без да има специално образование. Следват Драматичен театър „Рачо Стоянов“ Габрово, Драматичен театър „Сава Огнянов“ Руде и Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1961-).

Невена Коканова изиграва над 50 роли, с които пресъздава едни от най-запомнящите се женски образи в българското кино от самото му създаване до края на XX век. Снима се за пръв път в ролята на Ема във филма „Години за любов“ (1957) на режисьора Янко Янков . Изпълнява ролята на Ирина от екранизацията на романа „Тютюн“ (1962) (реж. Никола Корабов), България/СССР , Жана от „Инспекторът и нощта“ (1963) (реж.Рангел Вълчанов), Лиза от „Крадецът на праскови“ (1964) (реж.Въло Радев ), Ана от „Карамбол“ (1966) (реж.Любомир Шарланджиев), Неда от „Отклонение“ (1967) (реж.Гриша Островски ), Герда от „С дъх на бадеми“ (1967) (реж. Любомир Шарланджиев), Тинка от „Момчето си отива“ (1972) (реж.Людмил Кирков), учителката в „Най-добрия човек, когото познавам“ (1973), голямата етърва в „Дами канят“ (1980), Боряна в „Опасен чар“ (1984) и много други.

През 1969 г. се снима във филма на голямата италианска кинорежисьорка Лилиана Кавани „Талилео Галилей“.

На театрална сцена и в телевизионния театър има над  50 роли.

Блага Димитрова написва „Отклонение“ специално за нея.

Неин съпруг е известният български режисьор Любомир Шарланджиев .

Коканова умира от рак през 2000 г., на 61 години.

Заслужил артист е от 1967 г. на орден „Кирил и Методий“ – I степен (1969).  Носител е на награди за най-добра женска роля за Ирина във филма „Тютюн“,Неда във филма „Отклонение“, Лиза –  във филма „Крадецът на праскови“,Герда във филма „С дъх на бадеми“, Тинчето във филма „Момчето си отива“ на ФБФ (Варна, 1972), учителката Николина Бонева във филма „Най-добрият човек, когото познавам“ на ФБИФ (Варна, 1973). Получава званието „Народен артист“ през 1974 г. Специална награда за филма „Циклопът“ на ФБИФ (Варна, 1976),награда за филма „Не си отивай!“ на ФБИФ (Варна, 1976),Голямата награда „Златна камера“ на Съюза на българските филмови дейци „за значителен принос в българското кино“ (1976), Димитровска награда за главна женска роля“ на жената на Бакърджиев във филма „Спасението“.„Награда за цялостно творчество и изключителен принос в българската филмова култура“ на Съюза на българските филмови дейци по случай 100-годишнината (1995). Награда за цялостно творчество от Съюза на българските филмови дейци ((1998 – 1999). През 1999 г. е удостоена  с орден „Стара планина“ – I степен.

В нейна чест Министерство на културата и „Бояна Филм“ учредяват филмова награда, т. нар. „Награда на името на Невена Коканова“ за обещаващ филмов дебют на актриса.

В Ямбол има Театрални празници и  Драматичен театър „Невена Коканова.  На нейното име е наречен и театърът в Дупница.