Честит Ден на Съединението! Да живее България!

В историята на третата българска държава месец септември много често е бил месецът, в който за българите се случват съдбовни неща. Днес, на 6 септември 2022 г. България чества 137 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. На 22 септември България ще чества своята Независимост. Съединението и Независимостта на България са две от най-смелите във външен и най-обединяващи във вътрешен план събития в новата ни история.

След Берлинския конгрес от 1878 г. България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя). Българското население, останало под османска власт, се стреми към обединяване с освободените българи.

През 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), който се заема със задачата да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с местното население, се учредяват комитети „Съединение“.

На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия – Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България. Два дни по-късно княз Александър Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на областта.

„На 6 септември 1885 година на спонтанен многолюден митинг на площад „Богориди” пред Градския дом в Стара Загора префектът Атанас Илиев обявява Съединението на Източна Румелия с Княжество България. В книгата си „Спомени”, издадена през 1926 г. Атанас Илиев пише за деня на Съединението в Стара Загора :- „И тъй осъмваме с 6 септемврий. Телеграмата от 3. Стоянов стои постоянно пред очите ми. В нея думата Съединение, както винаги, магично ми подействува. Почувствувах известна радост, че тъй лесно, без особени състресения, то е на път да стане и че аз се удостоявам официално да го провъзглася в Стара Загора. Думите „с главата си отговаряте“ за мене бяха нещо като украса на слога”.

Съединението се явява първата реална стъпка към сбъдването на националния идеал и се нарежда сред най-големите дела, подготвени и извършени от нашия народ. Само шест години след Освобождението българите  дръзват да нарушат установеното от Берлинския договор статукво и да отхвърлят несправедливите му клаузи. При подготовката на Съединението и в борбата за неговата защита политиците, армията, народът  показват политическа зрялост, а само месец по-късно и военна доблест в боевете от Сръбско-българската война при Сливница, Драгоман, Пирот и Видин.

Свикнали сме да казваме, че сме малка държава. Първо, чисто географски това е невярно, тъй като сме на 14 място по територия от 50 европейски държави и сме сред по-големите европейски държави. Второ, често си казваме, че от „нас нищо не зависи“. Това също не е вярно, тъй като  както се доказва от тези две дати 06.09 и 22.09, когато знаем какво искаме и имаме еднакви цели, можем да постигнем всичко като общество, народ и държава. И то във времена, когато България е била много по-малка по територия, по население и като икономика, и напълно изолирана от останалата част от Европа.  Днес, ние имаме всички инструменти да вземаме равноправни решения за бъдещето на България и Европа чрез членството ни в ЕС и НАТО.

От нас се иска само успешно да формулираме приоритети и политики, които ни обединяват като общество и като държава, и да ги отстояваме в национален и международен план. Към това ни задължава и заветът, написан на нашето Народно събрание „Съединението прави силата“.

Денят е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.