Клетвата на Хипократ – митове и легенди

📌Д-р Грета ВЪЛКАНОВА – ендокринология и болести на обмяната
Създадената преди хилядолетия Клетва продължава да буди интерес и днес. Тя е част от ритуала по дипломирането на лекарите, но и предмет на множество дискусии. Именно на нея се позовават най-често пациентите, когато искат да порицаят или да похвалят и благодарят на лекаря.
Напоследък много често се споменават /най-вече от медиите/ Хипократ и Клетвата, без да се познава самия текст и времето, в което е написан. Хипократовата клетва е по-скоро емоционален ритуал, отколкото професионален закон.
Едно е сигурно – неин автор не е самият Хипократ. В класическия си вид този текст е неприложим в съвременната медицинска практика. Ето някои интересни разкрития:
💊 През V-ІV век пр.н.е., Гърция преживява период на най-високо развитие на Елинската култура. Известни лекари започнали да обучават ученици и създали школи. Коската школа е била водеща, поради умението на Хипократ да събере способни ученици, да обобщи медицинските знания на предшествениците си и не на последно място – на неговите лекарски умения.
Около 280 г. преди Христа, много десетилетия след смъртта на Хипократ, предаваните устно медицински знания били събрани в текстове и съставен сборник, представляващ опита на няколко медицински школи. На отношенията между самите лекари, както и отношението лекар-болен са посветени пет съчинения: „Клетва“, „Закон“, „За лекарите“, „За благоприличното поведение“ и „Наставления“.
Клетвата е била написана на древногръцко йонийско наречие и едва ли има много учени, които биха могли да прочетат оригиналния текст. Известни са преводите на латински и новогръцки, от които произхождат и текстовете на всички съвременни езици.
💊 Защо е било нужно полагането на клетва?
Съсловните знания трябвало да се запазят вътре в гилдията, а уменията да се упражняват съвестно и по правилата на професията. Хигия – богиня на здравето и Панацея – богиня на изцелението са дъщери на Асклепий /син на Аполон/. Смята се, че Хипократ по произход е 17-то поколение наследник на Асклепий – т.е. – става дума за клетва и обещание пред семейството и роднините, от които е придобито лекарското знание.
Вероятно Клетвата се е полагала в началото на обучението, а не след завършването. Който е искал да стане лечител, трябвало предварително да обещае, че ще спазва определени норми и правила.
„Аз ще препоръчам на болните подходящия режим според силата и познанията си и ще се въздържам от причиняване на вреда и несправедливост“. Това изречение съдържа думата „режим“. Тя е във всички преводи на клетвата. Хипократовата медицинска школа за първи път обръща внимание, че начинът на живот също влияе върху здравето на хората.
Изречението „преди всичко да не се вреди“ (primum non nocere) не се съдържа в този текст, то е сентенция на латински, добавена доста по-късно, по време на Римската империя. Лекарите по това време са били както лечители, така и отровители. Тяхно е било знанието как се приготвя отрова и как да се даде незабелязано. Понякога са ги използвали за премахване на врагове или политически опоненти. Школата на остров Кос обаче явно е искала да издигне лекарското изкуство.
💊 Най-близко до оригинала този текст изглежда така:
„В името на Аполон – лечителя, в името на Хигия, в името на Панацея и в името на всички богове и богини, които вземам за свидетели, поемам върху себе си тази клетва.
На учителя, който ме е учил да лекувам, ще гледам като на баща: ще му помагам да живее и ще му давам каквото му е нужно, и ще гледам децата му като свои братя. Ако те поискат да изучат нашето изкуство, аз ще ги обуча без пари и без никакви задължения в бъдеще.
Ще ги уча на принципите на медицината, ще им давам обширни обяснения, ще им развивам доктрината като на свои деца, както на тях, така и на учениците си, които са записани при мен и са положили клетва.
Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща.
Никога и никому няма да препоръчвам употребата на отрови и ще отказвам да давам на когото и да било подобно нещо. Ще пазя своя живот и своето изкуство винаги чисти и неопетнени от никакво престъпление. Нито пък ще оперирам страдащите от камъни, а ще оставя това на тези, които са специалисти в тази област.
Когато влизам в някоя къща, това ще бъде само за да лекувам някой болен, като се предпазвам от всякаква волна неправда и най-вече от всякакви сластолюбия към жените и мъжете, били те свободни или роби.
Всичко, каквото видя или чуя при изпълнението на своята професия или извън нея и което не бива да се разправя, аз ще го пазя в тайна и ще го смятам за нещо свещено.
Ще запазя живота си чист и свещен, както и моето изкуство.
Ако изпълня тази клетва, без да я нарушавам, дано живея дълго време, за да преуспея в изкуството и да стана прочут во веки веков, като пазя тази клетва и не престъпя нищо от нея. Ако пък сторя обратното, нека ме сполети ранна смърт и вечна забрава.
Заклевам се, че по силите на знанията си ще върша всичко, в което се кълна.“