С голяма изложба Стара Загора почита 130 г. от рождението живописеца на Никола Кожухаров

На 29 юни 2022 г. в Художествената галерия на Стара Загора се откри изложба с творби на големия български художник Никола Кожухаров. Представени са над 60 произведения от различните видове изкуства, към които той има пристрастия- рисунки и живопис. От живописта е акцентувано на историческата тема, с която Кожухаров е толкова популярен; Митовете и легендите също са му любима тема от 20-те години; Зрителите ще видят негови проекти за илюстрации към детски приказки, грамоти и менюта, юбилей ни пощенски марки и пр. Във всички тези насоки организаторите проследяват от 1913 г. до смъртта му през 1971 г. начина по който се развива неговото чувство за живопис по отношение на композицията, както и възгледа му за най-образна представа, която свързва идеята на българина за народопсихологията ни.

Изложените творби са от фондовете на Старозагорската и Казанлъшката художествени галерии, тъй като и с двата града той е свързан. Никола Кожухаров е един от най-младите професори в Художествената академия след 1924-1925 г. През 1961-1962 г. е сред учредителите на Факултета по изобразително изкуство във Великотърновския университет, заедно с Васил Стоилов.

Според проф.д-р Марин Добрев, Старозагорската художествена галерия реално притежава най- голямата колекция от рисунки, живопис, портрети, проекти и илюстрации на Никола Кожухаров. В изложбата е включено около ¼ от онова, което галерията притежава.

Основно внимание е отделено, както на популярните теми, с които той е свързан, така и на някои интимни, с които той е по- малко познат – например пейзажа и отношението му към акварела.

Това, което представлява особен интерес за онези, които в някаква степен познават творчеството на Никола Кожухаров, са рисунките и ескизите, които са направени преди създаването на произведението. Например ескиза за залавянето на Васил Левски; рисунки за залавянето на змея, към лазарки и пр.

Изложбата може да бъде разгледана до края на м. юли 2022 г.

Р.Р.

                                                                        НИКОЛА КОЖУХАРОВ

                                                                                         /1892-1971/

Картините му са част от образната представа на поколения българи за хилядолетната ни история, за нашите митове, легенди и приказки. Той е живописец и рисувач, график и илюстратор, стенописец и декоратор, сценограф и педагог. Творчеството му го утвърди сред популярните и български художници на 20 век.

Никола Кожухаров е роден на 11 януари 1892 год. в Казанлък. Скоро след това семейството се премества в Стара Загора. Тук баща му е гимназиален директор и е основна фигура при учредяване на археологическото дружество “Августа Траяна“. През 1910 год. Кожухаров завършва Старозагорската гимназия, открива първата си изложба с Димитър Гюдженов и през есента на същата година двамата приятели са приети в Художественото индустриално училище в София. Учи живопис в ателиетата на професорите Иван Мърквичка и Цено Тодоров. Една година по-късно реди свои творби в салона на старозагорската девическа гимназия заедно с Гюдженов и Васил Маринов. През 1914 год. печели конкурса за завеса на театрално дружество “Театър“ в Стара Загора /реализираната завеса изгоря през 1991г. при пожара в Операта/. С Гюдженов заминават за Франция, където специализират в Парижката академия за изящни изкуства при проф. Фернан Кормон. След завръщането си в България Кожухаров постъпва в дружество “Съвременно изкуство“. По време на Първата световна война е военен художник. Създава множество платна, от които по-известни ще останат “В окопа“, “Часовой“, “Край Одрин“. Талантът му е вече известен и още през 1916 год. негови картини, заедно с творбите на още 24 български художника, са включени в Голямата Берлинска изложба. През 1917 год. заедно с Димитър Гюдженов проектират и изпълняват декорите за театралните постановки “Борислав“ и “Към пропаст“ по Иван Вазов в Старозагорския театър. Скоро разбира, че го привличат събитията с по-легендарна окраска, тези, които в историята на България възбуждат усещането за достойнството на българския дух, за героиката. Движението за родно изкуство задълбочава тези пристрастия. Отношението му към митовете, фолклора и мистичността на обредите от една страна и подкупващият въображението символизъм от друга го обсебват през цялото следващо десетилетие. В 1921 год. се появяват “ В царството на змея“, “Слънчо открадва хубава Гергана“, през 1922 г. – “Мене ме, мамо, змей люби“,през 1923 – “Пристанала мома“, 1924 г. – “Пеперуда, народен обичай“, следва “Лазарки“ и т.н. С картини от войната, тези от фолклора и един автопортрет през 1922 год. той организира заедно с Гюдженов голямата си изложба в Стара Загора. През 1924 год. Кожухаров печели конкурса за сценографията на “Змейова сватба“ по Петко Тодоров, която Хрисан Цанков поставя на сцената на Народния театър. През същата година е назначен за преподавател, а от 1929 год е професор в Художествената академия. През този период разкрива качествата си и на илюстратор. Особена популярност добива работата му в областта на детската книга. Негови са популярните и до днес илюстрации към “Златка златното момиче“, “Майстор Манол“, “ Крали Марко“ и др. Занимават го предизвикателството на графиката, оформлението на списания и книги, проектирането на пощенски марки, почетни грамоти, банкноти и т.н. Не остава чужд и на пластиката. Негови скулптурни мемориални произведения има в Пловдив и Видин, а за Стара Загора прави надгробното релефно изображение на Митрополит Методий Кусев.

През 30-те години Кожухаров създава цяла галерия от композиции на битова тематика. От тогава са “Дар дарува млада булка“, “Врачуване“, “Кукери“, а за картината “Майстори“ е удостоен със златен медал за изкуство на световното изложение в Париж през 1937 г.. Следва преходът от фолклорно-митологичните сюжети към големите събития от българската история. В периода между 40-те и 60-те години създава голямата част от ония композиции, посветени на Средновековието и Възраждането, които му спечелват името на майстор на историческата тема. Посвещава им се със завидна последователност, изследователска убедителност и сериозна художествена подготовка. Обзет от амбицията да пресъздаде в картини най-драматичните и героични събития в развитието на българската нация, той рисува десетки платна. Тяхната патриотична приповдигнатост ги прави изключително популярни и почти веднага идва многократното им репродуциране в учебниците по история, картички, календари, албуми и т.н. Сред тях са “Аспарух преминава Дунава“, “Симеон Велики“, “Ивайло“, “Иван Асен II побеждава византийците при Клокотница“, “Залавянето на Васил Левски“, “Патриарх Евтимий“, “Боят за Самарското знаме“, “Славейков приветства ген. Гурко при Стара Загора” и др. В тази му активна и продуктивна творческа дейност не всички исторически композиции ще бъдат на високото художествено равнище от 30-те години, но като цяло периодът е показателен пример за творческо отдаване. През 40-те и 50-те години проявява и активен интерес към пейзажа и рисува с повишена цветност и артистична четка редица импресии от Бачково, Земен, Карлово, Троян, Кратово, Кавала, Охрид и т.н.

За заслуги към българската култура през 1962 година е удостоен с орден “Кирил и Методий” I-ва степен. От 1962 до 1967 год. Никола Кожухаров завежда катедра “Изобразително изкуство“ към Великотърновския университет. През 1965 година представя голямата си изложба /съвместно с Невена Кожухарова/ в София. За периода 1925 – 1969 год. стенописва 27 църкви в страната /Стара Загора, София, Варна, Бургас, Търговище и др./. През 1959 год., заедно с Димитър Гюдженов и Невена Кожухарова, изписва фреските на катедралната църква “Св. Димитър“ в Стара Загора.

Творчеството на Кожухаров е показвано на множество международни изложби в Берлин, Париж, Рим, Виена, Стокхолм, Прага, Фиуме, Ню Йорк и т.н.

Умира на 1 юни 1971 година в София.

Негови произведения се намират в Президентството на Република България, Министерския съвет, Министерството на образованието, Министерството на външните работи, Военноисторическия музей, Националната галерия, СГХГ, галерии в страната, както и в редица частни колекции в България и чужбина.

Проф. д-р Марин Добрев