Изложба „Васил Бараков и Бараците“ откриват в Стара Загора

На 4 май 2022 г. от 18.00 ч. в Художествена галерия Стара Загора ще бъде открита изложбата ВАСИЛ БАРАКОВ И БАРАЦИТЕ. Експозицията, в която са включени живописни творби на Васил Бараков /1902-1991/, Златю Бояджиев /1903-1976/ и Давид Перец /1906-1982/ е комплектована от фондовете на Художествена галерия „Димитър Добрович” – Сливен, Художествена галерия – Стара Загора, Художествена галерия – Казанлък , Художествена галерия „Жорж Папазов” – Ямбол, Бургаска художествена галерия „Петко Задгорски” и Художествена галерия „Борис Денев” – Велико Търново. Посветена е на 120 годишнината от рождението на Васил Бараков.

През 1926 г. съдбата среща в Пловдив Васил Бараков с Златю Бояджиев и Давид Перец. Запознанството им и мечтата им да станат художници, бързо се превръща в приятелство. По време на следването им в Художествената академия тримата младежи споделят заедно блянове и нищета. За да си набавят средства за прехрана и бои, превръщат студентската мансарда във фирмописно студио, където изпълняват всякакви поръчки за табели, киноплакати и рекламни материали. Със заделените скромни средства през пролетните и летните месеци, те се отправят към Родопите, от където се връщат с десетки платна, изкрящи със свежестта и конкретната среща с природата.

Неразделността на тримата бързо им донася прозвището „Бараците“, а и с нотки на обич мнозина така ще ги наричат десетилетия след техните студентски години.

С времето всеки от тях ще поеме свой път на художествена изразителност, но уникалността на общността им от този период остава като едно от най-вълнуващите явления в българското изобразително изкуство.

Името на Васил Бараков е сред имената на най-добрите български пейзажисти. Той е надарен с усет към формата и колорита на предметите и тяхната пластичност. Пейзажите му са наситени  със собствена ритмика и индивидуален почерк. Предпочитаният цвят в палитрата му е зеленият, богат, наситен, с многобройни нюанси, но винаги разпознаваем – „бараковското зелено“.

Васил Христов Бараков е роден на 4 септември 1902 в Казанлък. Израства в семейството на многодетен търговец. Следвайки желанието на баща си завършва търговското училище в Пловдив. Назначен е писар в апелативния съд. През 1923 г. се запознава с младите художници Данаил Дечев, Веселин Стайков, Владимир Рилски, Златю Бояджиев и Давид Перец. Приятелството с тях предопределя бъдещето му. Първата му изява като художник е през 1926 г., когато участва в изложба на младите художници в Пловдив. Желанието на младите творци отвежда Бараков, Златю и Перец в София. Кандидатстват в Художествената академия. Бараков следва първоначално като извънреден ученик в ателието на проф. Цено Тодоров. През 1929 г. е приет редовен студент и учи живопис при проф. Никола Ганушев и проф. Стефан Иванов. За да се издържа групата, която получава името „Бараците“ изпълнява поръчки за изработване на реклами, табели, плакати за кино и др. Бараков предпочита да изписва буквите и развива усет и отношение към художествения шрифт. Със спечелените от занаятчийската работа пари, през ваканцията тримата пътуват из Родопите и създават  пейзажи вдъхновени от красотата на природата. След прекъсване на обучението (1932-1933 г.) Бараков се дипломира през  1935 г. Приет за член на Дружеството на новите художници.  На 30 април 1939 г. в София открива първата си самостоятелна изложба. Работи като художник-декоратор в Пловдивския драматичен театър (1940-1945). След 1950 г. се премества да живее и работи в София.

Бараков предпочита да работи в пейзажния жанр. Рисува природата край Пловдив, София, Казанлък, Родопите. Във всяко платно изгражда собствената си представа и чувство за различен сезон, месец, част от деня. От 1935 г. участва активно в художествения живот. Излага  в повечето ОХИ и колективни изложби в чужбина. Организира само две самостоятелни изложби в София – през 1939 и юбилейна през 1973 г.   

Ранните му пейзажи са експресивни, с изразени релефни форми, с наситен колорит и плътна фактура, без незначителни детайли. Той е един от първите българи, разработващи индустриален пейзаж: „Депото” (1938), „Пейзаж с електрически кантон”, (1938).

Умира през 1991 г. в София. Негови картини има в колекциите на НХГ, СГХГ, Художествените галерии в Пловдив, Казанлък, Ямбол, с. Момчиловци, Смолянско, частни сбирки в България, Австрия, Германия, Русия и др.