ОЙ ЛАЗАРЕ, ЛАЗАРЕ!

Пролетта властно разтваря слънчевите двери и обагря простора…В хладните утрини здравецът ни помахва с дъхави и все по-бухлати листници, в зелените треви светят жълтурчета и великденчета и ни напомнят за идващите красиви празници – Лазаровден и Цветница.

Традицията на тези празници ни изпълва с толкова копнеж, с мир и радост. Те са, които ни преобразяват и ни даруват с надежда за добруване…Тези празници са нашето детство, нашето човешко битие, нашите корени…Те са най-ценния ни духовен капитал, който наследяваме, който пазим и който трябва да завещаем на идващите след нас, за да ги направим добри, да ги направим щедри, да ги направим хора…

За да се подготвим за празника на 14 април 2022 г., в навечерието на Лазаровден, се събрахме – екипът на Народно читалище “Св. Климент Охридски – 1858 година“ с децата от 3 „а“ клас на Начално училище “Димитър Благоев“.

Точно в 12:00 ч. учениците пристигнаха, водени от класната им Радостина Стоянова и влязоха в залата под звуците на вечната мелодия „Ой Лазаре,“, изпълнена от битовия оркестър на читалището. Това ни зареди с настроение и желание за работа.

Съвсем естествено приехме всички заедно да сътворим събитие, с което да се подготвим за Лазаровден…С езика на новите форми това означава да си спретнем един малък уърк шоп.

Водещата на уърк шопа Гинка Михайлова ни поведе във фолклорните дебри на празника, на неговата християнска и народностна стилистика и традиция. Оказа се, че всички знаеха много и се надпреварваха да кажат за пролетта, за радостта и за честта точно те, ученичките от 3 „а“ за пръв път да бъдат нашите малки моми-лазарки!

И как на Лазаровден без песен!? Разбира се, солистките на ансамбъл „Зорница“- Стоянка и Диана запяха рефрена на тракийския вариант на лазарския химн “Ой Лазаре, Лазаре!“ . Пред всеки участник имаше текста на лазарската песен и всички започнаха да я разучават. Гостенчетата се оказаха музикални и схватливи и още след първото запяване повториха много правилно песента!

Специално облечените в лазарски костюми момичета дефилираха в залата, показвайки лазарския костюм. Йоана Герлимова обясни особеностите на лазарския костюм, показа автентичната лазарска шапка от еркечкия костюм и характерния за лазаруването лазарски венец. За този венец момчетата знаеха много и побързаха да разкажат, че венецът се хвърля във водата и на която лазарка венецът е най-напред ще има най-много здраве и сполука… А който ерген вземе венецът ще ухажва момата, чийто венец е хванал! Класната Стоянова много закачливо въвеждаше и обясняваше характерните и старинни думички и термини, съпътстващи фолклорната традиция и празника.

След това бяха раздадени върбови клонки на всички участници, с които всеки сам си уви венче и върху него започнаха да китят с листа от здравец, цвят от глухарче, великденче и овчарска торбичка. Разбира се веднага им се притекоха на помощ участниците от екипа и не след дълго малките лазарки вече бяха с лазарски венец на главата…Така приготвени и накипрени, Йоана ги покани да направят лазарското хорце, на което единодушно си избраха Кума/водачка/.Много внимателно хореографката показваше стъпките на лазаруването и увличаше любознателните момичета. С тактуване бавно и постепенно лазарското хоро стъпваше в ритъма на буенек….И пак запяха, вече много по-уверено “Ой Лазаре, Лазаре..“ Като сега песента я следваха малките крачета, стъпвайки все по-уверено и по-уверено …

Когато гръмна оркестърът и всички пееха „Ой Лазаре, Лазаре!“ малките моми-лазарки направиха първото си цялостно хоро, наричайки за здраве, а домакините с пълна престилка с яйца раздадоха на всички по яйце , както повелява традицията и им благодариха за благослова…

Преди да си тръгнат водещата им пожела да запомнят песента, да помнят традицията от този празник и да го носят в сърцето си, когато са вече големи жени и мъже, когато животът ги е изпратил далече по всичките краища на света, защото споменът с традицията ще ги топли и ще поддържа живи българските им корени и те ще са достойни за името българин…А всички вече бяхме научили песента, стъпвахме уверено в лазарското хоро и се бяхме нагиздили като лазарки с венец и много настроение! Готови сме да посрещнем празника!

Галя Божидарова