Рефлексиите на Наташа Ноева украсиха зала „Лубор Байер“ Стара Загора

На 22 март 2022 г. в старозагорската художествена галерия „Лубор Байер“, изкуствоведът и художник Наташа Ноева откри самостоятелната си изложба „Рефлексии“. Експозицията представя 30 живописни произведения в техника сух пастел (пигменти върху платно), създадени през последната година и половина. 20 от творбите , които са голям формат, са специално създадени за пространството на галерията.

Младата авторка ни представя пейзажи, като творчески рефлексии, останали в съзнанието й на емоционално философско ниво от реални места. Има и имагинерни пейзажи, т.е. по спомен, сън, мечта, един вид се възприема като отражение не само в чист физически аспект. Има много водни повърхности. Голяма част от творбите са изгледи от родния й град Тутракан, който е разположен на брега на Дунав. Има други материи, структури, терени, причудливи форми, части от Лудогорието. Има картина посветена и на Стара Загора. На всички платна липсва човекът, но се усеща неговото присъствие и отношение към природата.

Използваната техника е сух пастел. Тя не е много популярна сред дейците на изобразителното изкуство, но датира още от ХVІ в. Два века по-късно става много популярна, особено във френската школа.

Изложбата провокира у зрителя обръщане към себе си, търсене на себепознанието, мястото на човека във вселената, величието на природата, частица от която е всяко живо същество. Има реалистични пейзажи, но някои клонят към абстракцията. Има експерименти с детайли, текстура и форми, експресия от цветове.

Общото впечатление от изложбата е на величественост, на висока естетика, на релаксация и потапяне в свят – непознат и в същото време безкрайно потребен.

В началото на събитието Милен Алагенски , председател на Представителството на старозагорските художници при СБХ, представи гостуващата художничка.

Наташа Ноева е родена в град Тутракан през 1989 г. Завършва образователни степени бакалавър и магистър – специалност „Изкуствознание“ в Национална художествена академия, София. Към момента е докторант към Институт за изследване на изкуствата към БАН. От 2017 г. до момента има над 20 участия в изложби, по-важни от които са Национална изложба за изобразително изкуство „Сирак Скитник“ в Сливен, „Приятели на морето“-Бургас, Пролетния салон на жените – художнички, Национална изложба -живопис „Създаваме заедно“ и т.н. Младата дама има поредица престижни награди от национални изложби. Като специалист- изкуствовед Ноева има десетки публикации в специализирани издания.

Наташа ни показва 30 платна, обединени под заглавието „Рефлексии“, каза Алагенски. – Защо „Рефлексии“ и как да разчетем заглавието в контекста на експозицията, – сподели Милен Алагенски.

Според Румяна Панкова рефлексията в изкуството е “онзи процес на обърнатост на съзнанието към неговия носител, който служи за основен мотив за извършването на даден творчески акт или за началото на подобен процес“. Панкова прави следното примерно разделение на основните видове рефлексии: интелектуална, личностна, комуникативна, културална и екзистенциална, която от своя страна се разделя на още няколко модуса.

За всички нас рефлексиите в тази изложба могат да бъдат категоризирани като интелектуални и личностни. Между двата модуса и настоящата изложба, сякаш е най-доловима ретроспекцията към детството, спокойствието на живота в необятната дунавска равнина и близостта на огромния воден обем на Дунава. И ако рефлексията й в психологичен план разбираме като обръщане назад или самообосноваване, то тя може да бъде намерена в субективен път във всяко произведение на изкуството.

Тук е и настройката за разкодиране на изложбата: Съзнатото търсене на рефлексията, насочено към детството, като активатор на мощни реминисценции, което всъщност поставя границата между човека и животното.

Смея да кажа, че старозагорската публика познава и помни творбите на Наташа Ноева от Пленер „Дружба“ през 2019 г., които бяха заредени от пъстротата на пейзажа, наивитета към изяществото на рисунката и възпроизвеждането на кадъра. В момента тя ни представя много по-зряла и дълбока, много по-философска настройка на психологичната гледна точка, използвайки един от трите елемента на експозицията: Водата като символ на дълбокото познание, несъзнаваното и вътрешния аз. Водните повърхности, далечните хоризонти, самотните брегове, пътища, странни причудливи структури и терени, които са запазили нечие присъствие.

Вторият елемент – острата перспектива на пътищата, решени в силни ракурси, достигащи своя зенит, далече в хоризонта, напомнят ранния немски експресионизъм, въпреки липса на силната деформация. Засилено е и вниманието към детайла, вдигнат в нереален мащаб и стилизиран като носител на форма, която постепенно прераства в абстракция.

Няма как да не направим връзка с думите на Кандински, че „художникът трябва да има какво да каже, защото такава е неговата задача, не чрез формата, а чрез приспособяване на формата към съдържанието“ – каза Милен Алагенски.

Той подчерта,че зала „Байер“ дава възможност за изява на млади и талантливи автори и настоящата изложба потвърждава това.

Изложбата може да се разгледа, а и да се направят откупки до средата на м. април т.г.

Росица Ранчева