На 1 март 1872 г. в САЩ е открит Йелоустоун – първият национален парк в света
Индианците от Скалистите планини наричат десния приток на Мисури „Ниси-а-дази“, което означава „Реката на жълтите камъни“ – скалистите склонове на каньона са жълтеникави. Пришълците от Стария свят вземат назаем името, но го превеждат на своя език: Йелоустоун. През 1805 г. на брега на реката пристига експедиция и открива геотермални извори.
След повече от половин век научната отново общност е заинтригувана и през 1869 г. новата научна експедиция на Дейвид Фолсъм тръгва нагоре по река Йелоустоун до езерото Йелоустоун. А след него други научни пътешествия по бреговете на река Йелоустоун в щатите Айдахо, Уайоминг и Монтана откриват гейзери, каньони, пещери, вулканична калдера, по-късно наречена супервулкан.
Разположен главно в северозападната част на щата Уайоминг (96%) с отделни по-малки части в Монтана (3%) и Айдахо (1%), национален парк „Йелоустоун” е най-старият парк в света – обявен на 1 март 1872 г. По площ възлизащ на 8983 km², паркът заема територията на естествено високопланинско плато, със средна надморска височина около 2400 m, заобиколено от почти всички страни от планински ридове (фиг. 1). Името му произхожда от скалите с жълтеникав цвят в каньона на едноименната река. Най-ниската точка на парка е разположена на 1610 m, а най-високата на 3462 m н.в. Около 80 % от парка са горски територии, 15% са ливади и 5% са водни обекти, като тук се намира най-голямото високопланинско езеро в Северна Америка – ез. Йелоустоун, разположено на 2357 m н.в. „Йелоустоун” е и една от най-прочутите защитени територии в света, като всяка година се посещава от над 3 млн. души.
Природата на парка съхранява геологично и биологично разнообразие съчетано в уникални ландшафти. Паркът е разположен върху калдерата на вулкан, който е част от най-голямата вулканска система в Северна Америка. За последно той е изригнал преди около 640 000 г. и изхвърлил над 1000 km³ вулкански продукти. Някои наричат Йелоустоунската калдера „супервулкан” поради огромната му еруптивна сила. Най-силното изригване на този вулкан било преди около 2,1 млн. г., когато били изхвърлени над 2450 km³ вулкански продукти, а по-слабо изригване имало преди около 1,3 млн. г. когато били изхвърлени само 280 km³. Всяко едно от тези изригвания преоформяло ландшафта не само в района на Йелоустоун, но оставяло своя отпечатък върху почти цялата територия на днешните западни щати. В по-спокойните периоди от живота на тази вулканска система, активният вулканизъм в земната кора на парка напомня за себе си чрез множеството хидротермални явления. Тук се намират над 300 гейзера, които действат с различна честота и интензивност (един от най-известните е Олд Фейтфул, който изригва приблизително на всеки 90 минути) (Morgan, 2007).
В северната част на парка се намира една от най-големите в света вкаменени гори, които си съперничат с тези в национален парк „Вкаменената гора” в щата Аризона.
Паркът впечатлява и със своята изключително богата флора и фауна. Повече от 1700 различни растения и дървета растат в парка. Най-впечатляващите от които са бор конторта и енгелмански смърч. Той достига на височина от 25 до 40 метра и расте върху вулканична почва високо в планините. Вярвате или не, в тази опасно вулканична територия има и цветя – красива орхидея и невероятната „индианска четка за рисуване“. Това е цвете с необикновен цвят и интересна легенда, която разказва за местен жител, който се опитвал да нарисува залеза в прерията, но резултатът не е според очакванията му и в разочарованието си, той захвърля четките. На мястото на захвърлените четки поникват цветята.
Йелоустоун е известен с чифтокопитните си бозайници. Тук се срещат бизони, лосове (elk, moose) и дългороги диви овце, които имат навика да се движат заедно и образуват стада. Сърните и елените предпочитат да се движат сами. Паркът е обитаван от около 60 вида бозайници.
Йелоустоун е един от най-посещаваните национални паркове в САЩ. От 1960 година той се посещава годишно от не по-малко от два милиона туристи. През 2006 г. паркът е посетен от 2 870 295 души.