Оценките все още се пишат най-вече за възпроизвеждане на информация, а не за комбинация от положен труд и способност за прилагане на придобитите знания и умения

Публикуваме коментара във фейсбук на Емил Джасим, учител по история в Uwekind International School в София . Според него, няма глупави ученици, има немотивирани.

Понеже официално приключи първият учебен срок за всички български училища и се пишат срочните оценки, намирам за необходимо да направя в 700 думи няколко уточнения, след като първо посоча няколко факта:

ФАКТ 1.

Българската т.нар. шестобална система е абсолютно неадекватна на съвременния свят, защото не е реално шестстепенна, а в най-добрия случай четиристепенна в положителните оценки – среден (3), добър (4), много добър (5) и отличен (6), и едностепенна в отрицателните – слаб (2).

ФАКТ 2.

Оценките по заръка на МОН се пишат все още най-вече за възпроизвеждане на информация или за положено старание, а не за комбинация от положен труд, придобити умения, способност за прилагане на знанията и уменията при решаване на реални казуси и функционална грамотност.

ФАКТ 3.

Оценките масово се пишат без ясно зададени критерии в началото на годината на каква база се формира срочната оценка – колко процента от нея е от активност в клас, колко от тестове, колко от устни изпивания (каквото и да значи това), колко от домашна работа, колко от проектна работа, колко от работа в екип.

ФАКТ 4.

Оценките в българското училище са единственото нещо, което вълнува ученици и родители, тъй като са издигнати в култ, а всъщност не отразяват важните за живота знания, умения и необходимости, които имат реално и ученици, и родители.

По гореизложените факти са и необходимите уточнения:

УТОЧНЕНИЕ 1.

Най-трудно и най-болезнено ще е справянето с първия проблем – как да направим българската оценителна система адекватна на съвременния свят. Проблемът с оценителната ни система има две измерения.

Първото е свързано с негативната оценка, която по никакъв начин не измерва напредъка от 0% до 50%, ако приемем, че „летвата“ за положителна оценка е 50%. Представете си дете, което е успяло да постигне в началото на годината 7% от изискванията на учителя, но в края на първия срок е вече на 49%. Това би било огромен напредък спрямо личната скорост на ученика, но вместо да го насърчи, системата ще му пише двойка (слаб 2), или както каза навремето една колежка от Пловдив, ще му пише „висока двойка“. Този ученик няма никаква мотивация да напредва, защото не вижда никакъв смисъл – каквото и да прави, има слаб 2 като оценка.

Какво е решението на този проблем? В негативната оценка трябва да има възможност да отразяване на напредъка. Така например ние, в Uwekind International School, вътрешно оценяваме по оценителната система на International Baccallaureate, която дава оценки от 0 до 7, които след това трябва да приравняваме по стандартите на МОН за тяхната документация. От 0 до 3 са отрицателни, но има огромна разлика, ако един ученик има 3, а е бил само преди месец на 0.

Второто измерение е в положителните оценки, тъй като средната оценка е от 3.00 до 3.49, т.е. е само половинка, както е впрочем и отличната – от 5.50 до 6.00. В такъв случай имаме само две пълни оценки – добър (от 3.50 до 4.49) и много добър (от 4.50 до 5.49). Това са и най-масовите оценки, а отличието също е лесно постижимо.

Какво е решението? Ами вариантите са много – от процентното оценяване, през точкова система до избор на 10-, 20- или пък 7-степенна оценителна система, която е в синхрон с развития свят.

УТОЧНЕНИЕ 2.

Оценките трябва да се пишат не просто за знания и не просто за умения, а за широко „ветрило“ от придобити от децата способности и знания, които показват чрез групови и лични проекти, чрез синтез и анализ, чрез разрешаване на конкретни житейски казуси и чрез проактивна дейност и самостоятелно изследване. Тестовете би следвало да са последен по важност за оценяването инструмент, а не първи.

УТОЧНЕНИЕ 3.

Оценките за срока и за годината е необходимо да бъдат комбинация от различни дейности, извършени от децата – дейности, които са извършвани не от родители и учители, а само с тяхната подкрепа.

УТОЧНЕНИЕ 4.

Оценките са важни, но не бива да са най-важни. Защото тези оценки към момента отразяват само и единствено способността на децата да отговарят на онези зададени от МОН критерии, както е всъщност с напълно безполезните в този им вид външни оценявания, които оценяват единствено дълбочината на джоба на родителите да плащат частни уроци, на които децата да се научат да решават точно тези тестове.

В заключение – ниската функционална грамотност на учениците на национално ниво въпреки официално средно високите оценки за срока означава провал на системата на масовото образование, плащано с нашите данъци. Всичко това е само един от многото системни проблеми на българското масово образование. Време e за Министерство на просвещението. Време е за промяна.

Емил Джасим

Източник: Капитал