С документалния филм „Гео Милев в лабиринта на времето“ , Стара Загора отбелязва 127 г. от рождението на поета

Навръх 127-та годишнина от рождението на големия български поет и преводач Гео Милев, Община Стара Загора, Къща музей „Гео Милев“ и Тривиум Филмс ще представят на 15 януари 2022 г.  от 17.00 часа в залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ документалния филм „Гео Милев в лабиринта на времето“ .

Лентата е създадена през 2021 година от продуцента и режисьор Костадин Бонев, с участието на Христо Карастоянов, Маргарита Младенова, Иван Добчев, Владимир Сабоурин, Милена Ерменкова, Ованес Торосян и Станислав Кертиков.  Във филма са използвани фрагменти от романа на Христо Карастоянов „Една и съща нощ“. Гласът на разказвача е на актрисата от Стара Загора Койна Русева.

Входът за събитието е свободен. Присъстващите трябва да притежават валиден зелен сертификат.

Гео Милев (Георги Милев Касабов) е роден на 15.01.1895 в Радне махале, днешният град Раднево. Роден е в учителско семейство. Баща му изоставя учителството и урежда книжарница и издателство в Стара Загора.

От детска възраст проявява интерес към литературата и рисуването. През 1907 г. в детското вестниче „Славейче“ (бр.15 от 5.1.1907) е отпечатано първото му стихотворение. Като ученик в Старозагорската гимназия (1907-1911) издава ръкописни вестници, съставя сборници, които сам илюстрира, пише хумористични, патриотични и интимни стохотворения; подписва се Гео Милев, Гео Касабов, Георги Милич, Гео Милич. Ученическите му стихове са повлияни от творчеството на П.П. Славейков, когото смята за свой учител в поезията и естетиката. През ученическите си години превежда от руски език стихове на А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов, Н. А. Некрасов, А. С. Колцов, А. А. Фет и др. Следва романска филология в Софийския университет (1911-1912); продължава образованието си в Лайпциг (1912-1914), където слуша лекции по философия и по театрално изкуство и пише дисертация за Р. Демел. През декеври 1913 г. в сп. „Листопад“ се появяват първите му публикации – „Литературно-художествени писма от Германия“. По това време Гео Милев е горещ привърженик на индивидуализма и естетизма; ориентира се в немската литература и в културния живот в Германия, увлича се от модерната немска поезия.

През юли 1914, след началото на Първата световна война, заминава за Лондон, където се запознава с английската литература, изучава английски език. Среща се с емигриралия белгийски поет Емил Верхарн. Върнал се отново в Германия, за да продължи образованието си, Гео Милев заподозрян, че е английски шпионин и е арестуван в Хамбург от немската полиция. Поради липса на доказателства е освободен. Пристига в Лайпциг, но събитията го принуждават скоро да се прибере в България (1915). Отпечатва в ограничен тираж литературни листове за Ст. Маларме, Р. Демел, П. Верлен, Ем. Верхарн и Фр. Ницше, които съдържат преведени от него стихове. Всеки лист е посветен на някой от младите поети-символисти – Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Людмил Стоянов, Николай Райнов. Гео Милев поема грижите около книжарницата на баща си, който е мобилизиран. През зимата на 1915-1916 заедно с Никола Икономов организира в Стара Загора театрална трупа, която изнася няколко представления. През март 1916 е призован да отслужи военната си повинност в ШЗО в Княжево. Оттам като старши подофицер е изпратен в 34-и троянски полк, който е на позиция при Дойран, срещу англичани и италиaнци. Назначен е за командир на разузнавателния апарат в града. На 29.04.1917 неговият пост е открит от англичаните и е подложен на артилерийски огън. Милев е тежко ранен в черепа и загубва дясното си око. През февруари 1918 г. заминава със съпругата си за Берлин, за да бъде опериран и остава до март 1919 г. Въпреки няколкото операции по време на престоя си посещава библиотеки, музеи, изложби, театри. Революционният кипеж в Германия, който има възможност да наблюдава, по-късно отразява в някои откъси от „Грозни прози“. В Берлин се запознава с новите явления в немската литература, свързва се с немски писатели и художници, превежда и печата експресионистичното списание „Акцион“. След като се завръща в София, Гео Милев издава списание „Везни“ (1919-1922), което се оформя като трибуна на символизма и експресионизма в България.

Под влияние на новата обществено-политическа обстановка в страната през 1922-23г. възгледите му еволюират. Промяната в светогледа му е отразена на страниците на сп. „Пламък“, което започва да излиза през януари 1924 г. В него Гео Милев печата статии, „Грозни истини“, поемата „Септември“, началото на поемата „Ад“. Заради поемата „Септември“ книжка 7-8 на сп. „Пламък“ е конфискувана, а Милев е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е забранено. На 14 май 1925 Гео Милев е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Той решава да обжалва делото пред Апелационния съд, но на 15 май е арестуван от полицията и изчезва безследно; убит и заровен в общ гроб в Илиянци.

Росица Ранчева