В понеделник е Игнажден. Внимавайте кой влиза пръв в къщата Ви!

Игнажден е ден, в който се почита паметта на свети Игнатий Богоносец. Чества се на 20 декември и е голям църковен неподвижен празник, на който се отслужва празнична литургия. Когато обаче датата се пада в неделен ден, празникът се премества в събота.

Посветен е на Св. Игнатий Богоносец, ученик на Йоан Богослов. Смята се, че той е детето, което Иисус Христос посочва, когато обяснява кой е най-голям измежду себеподобните. Наричан е Богоносец, защото сам казвал, че носи в сърцето си Бога. Ръкоположен е за втори архиепископ в град Антиохия. Въвежда в богослужението пеенето на два хора. Осъден на смърт от римския император Траян (98-117) заради верските си убеждения. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.

Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица.

С Игнажден започват коледните празници. На този ден е първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на Новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден. Най-характерен за празника е обичаят „полазване“. От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако „сполезът“ е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко. Най-голям късмет за къщата е, ако първа влезе бременна жена или майка с много дечица.

Когато полазникът влезе в двора, той поздравява с Новата година и преди да влезе в къщата взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква огнището и пожелава: „Колко искрици, толкова яренца (агънца, теленца, кончета …)“. На много места полазникът най-напред сяда върху донесените от него пръчки или слама и поседява така известно време. Това се прави, за да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници за момите.
След това на полазника дават сито с пшеница. С него той поръсва из къщата, като благославя: „Да се роди дето рало ходи; дето ходи и не ходи!“. За благословията си полазникът е обсипван с пшеница и сушени плодове — за плодородие. Може да го даряват още и с риза, кърпа, чорапи или кадена вълна. Много пъти къщата се спохожда от някои домашни животни. Народът посреща такива полазници с радост и благодарност. На животното се дава хляб за подарък и неговият полез се смята за добър знак.
На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата, обезателно когато се върне, трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата. След това стопаните замесват тесто за краваи. От тестото откъсват малко и на някоя греда правят от него кръст — да бяга всяко зло. Правят толкова краваи, колкото са членовете на семейството.
В Ловешко мома, която иска да разбере за кой момък ще се омъжи отива на дръвника, сяда на него и се посипва с ечемик като нарича: „Който ми е на късмет да дойде нощес да се женим заедно!“. После става и взема в едната си ръка трески, а в другата ечемик и влиза в къщата. Треските оставя край огнището, а ечемика поставя под възглавницата си. Който сънува през нощта, за него ще се омъжи. Жени, които не са родили, на този ден спазват забраната да не работят, за да е по-леко раждането им. Преди изгрев жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, посипват от каденото жито и пепел около къщата. Това правят за предпазване от магьосници, които обират чуждото благополучие.

От Игнажден започва и събирането на коледарските дружини.

Трапеза: боб, жито, ошав, орехи, варена царевица, зеле, лук, туршия от пипер, картофи с ориз, булгур, пита с мая, кравайчета.

На Игнажден да почерпят за здраво име и късмет Игнат, Игната, Игон, Гатьо, Искра, Пламен и Огнян и техните производни.
Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша. Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие. Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг. Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.
Времето през следващите 12 дни на месеца – от 20 до 31 декември – показва времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.
Народни поверия, свързани с празника
Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол – за да не излезе берекетът.
Не се иска и не се дава нищо назаем.
Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече.
Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.
Не се вари боб, за да не бие градушка.
Не се пере, за да не налети болест.
Не е добре, ако се зачене дете на Игнажден, защото ще се роди с недъг.
Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно.
Не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат.
Мъжете не впрягат добитъка, за да е здрав и пъргав през цялата година.

Долап