Старозагорски учени разкриват величието на Средновековна Стара Загора

При много голям интереса, на 16 септември 2021 г. в Културен център – Стара Загора беше представена книгата „Боруйската Мала Света Гора” . Автори са проф. Иван Т. Иванов, дб, дбн и д-р Мариана Минкова, завеждаща отдел „Нумизматика” към Регионалния исторически музей в Стара Загора.

За книгата говори проф. д-р Пламен Павлов от катедра “Стара и средновековна история” при Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”.

„Изказвам своята възхита от труда на проф. Иван Т. Иванов и д-р Мариана Минкова „Боруйската мала Света гора“, защото по принцип мястото и значението на средновековния Боруй, Вероя, Берое, значението на Стара Загора в Средновековието е много подценено, тъй като става дума за един от най-големите български градове и то такъв, който е включен в пределите на България от времето на Тервел“, сподели за Dolap.bg проф. Пламен Павлов.

„Книгата е озаглавена „Боруйската мала Света гора“, но в нея има много ценни наблюдения и за ранната история на града, за областта Загоре и кой е неговият център, значението на града в Средновековието и в по-късната епоха.

Проф. Иван Танев имаше предишна книга, която донякъде разглежда тези въпроси. Тук те са доразвити. С участието на д-р Мариана Минкова, която е един от най-добрите познавачи на античната и средновековната нумизматика, нещата са още по-добре уплътнени“, каза професорът.

Проф. Павлов сподели за различни мнения, че през средновековието градът е бил много западнал, че може би не е съществувал и пр., което не е така. Той присъства във всички средновековни извори, дори при Мохамед ал- Идриси – арабски географ от ХІІ в. Градът има много важно място по време на византийските войни, по време на кръстоносните походи – особено през третия и четвъртия…

Според проф. Павлов един от големите приноси на книгата е, че двамата автори се насочват към легендата за българското покръстване и доказват, че в нея има много рационални моменти. Те не могат да бъдат обвинени в местен патриотизъм, защото става дума за сериозни учени, за сериозни изследователи.

„Всъщност като се насложат много неща и с култа към Св. Теодор Тирон, Житието на Михаил Войн Българин и пр. се вижда, че има много голяма логика Борис- Михаил да не е покръстен в Плиска, а в стар християнски център какъвто е Стара Загора- коментира проф. Пламен Павлов.- Известно е, че градът е един от най-старите християнски центрове по нашите земи с пръв епископ – Св. Карп. Да не говорим за каменните пластики, които са известни по целия свят. Т.е. те не могат да присъстват в някаква паланка или в случаен град. Става дума за царски манастир, където е работила столична школа. В книгата има изключително много нови моменти и хипотези и аз съм сигурен, че много от тях, рано или късно, ще се потвърдят.

Като цяло имаме много хубав разказ за средновековната епоха на Берое, Боруй, Стара Загора, за нейното място не само в българската, а и в европейската история, специално в историята на Византия в много широк периметър“.

Проф. Иван Танев разкри подробности за Боруйската мала света гора с център старозагорското Аязмо на св. Теодор Тирон, връзката му с покръстването на княз Борис I Михаил и възникналия култ към българския светец Михаил Воин Българин, делото на митрополит Методий Загорски и др. Според него Берое и Боруй са били културен мост между България и Византия. Особено внимание е отделено на откритите голям брой средновековни църкви. Известни са и 25 манастири, което „класира“ градът на второ място в страната след Търново, където те са 40. Нашите манастири са били разположени на важни кръстовища. От тях са изследвани само 4. Най-добре е изследван Боров дол още през 1927 г. Стените му са били запазени до 1980 г. През 2014 г. са направени частични подземни проучвания.

Подробности за покръстването на цар Борис Михаил разкри д-р Мариана Минкова. (Очаквайте публикуване им ).

Събитието е част от инициативите на Община Стара Загора и Регионалния исторически музей, свързани с „Европейски дни на наследството 2021 г.”.

Росица Ранчева