Откъде идва името на Стара Загора

Стара Загора е наследник на античния римски град Августа Траяна/Берое, чието название по време на Втората българска държава се променя на Боруй. Градът получава името Берое в края на 3-ти век, но названието е по-ранно, вероятно тракийско. Думата Берое има праиндоевропейски корен и означава „крепост“. Среща се и под друга форма в названията на много тракийски укрепени селища като bria, para, bara. Подобна дума „бор“ в езика на прабългарите също е означавала „крепост, град“.

В най-ранните османо-турски данъчни документи градът присъства с имената Загра-и ески Хисар, Загра-и ески шехир. В османо-турските сиджили (съдебни приписки), които са изгорели по време на Освободителната война, градът според Димитър Илков¹ също е наречен Загра-и ески хисар. Това е персийски изафетен израз, тъй като в първите векове след завладяването на България официалният език в османската империя е бил персийски. Според Атанас Илиев и според нас изразът Загра-и ески Хисар, както и останалите, означават „Старата крепост на Загра” и „Старият град на Загра”, където Загра е османо-турското произношение на средновековната българска област Загора. Атанас Илиев² е учител във възрожденска Стара Загора и отличен познавач на книжовния османо-турски език.

В изследвания наскоро архив на османското правителство (Диван-и Хумаюн) е отразено същото най-ранно название на града – Загра-и Ескихисар и неговия турски превод Ески хисар Загреси. Турската форма Ески хисар Загреси се превежда на български като „На Загора старата крепост“. С течение на времето османотурското име на града се опростява до вариантите Загралъ Ескиси, Ескиси Загра, Ески Загреси и Ески Загра.

Във всички тези названия присъства името Загора, възприето и предадено от турците като Загра, Сахра, Заара.

Какво означава наименованието Загора?

Загора е името на областта, която по времето на българския владетел Тервел в 705 г. е присъединена към България. В тази област главен град е бил Берое, със изградената още през античността и поддържана през вековете крепост с двойни крепостни стени. Заради стратегическото значение на крепостта на Берое византийската императрица Ирина през 8-ми век дава средства за укрепването й. В нейна чест градът за кратко носи името Иринополис. За голямото значение на крепостта на Берое говори и фактът, че крепостните й стени, оградени отвън със земен ров, са били запазени до около 1900 г.

В много исторически документи е показано, че названието Загора на района около днешния град Стара Загора се запазва и през следващите векове, даже и днес този район се нарича Загоре.

Какво означава самата дума Загора?

Названието на областта Загора има индоевропейски корен и идва от езика на Тервеловите българи. Основното значение на думата Загора е «новоприсъединена област», което точно отразява историческия факт за присъединяване на областта към България при Тервел в 705 г. Думата Загора влиза в езика на българите от персите. Владетелите от персийската династия на Сасанидите са наричали новозавладените от тях земи в иранска Средна Азия с името на покорения народ плюс названието шахр. Такива са персийските провинции Кушаншахр (подчинената страна на кушаните), Абаршахр (подчинената страна на аварите) и др. За сравнение, в Римската империя новозавладените земи са наричани провинции.

Прабългарската дума загра, захра (Загора) се среща и като ζερα (зера) в прабългарската титла зера , която може да означава „управител на гранична област“ от ζερα „новоприсъединена или гранична област“ и tarkan – „управител“.

Така наименованието на града Стара Загора, позовавайки се на езика на който прабългарите са говорели, с помощта на историята и лингвистиката напълно достоверно се обяснява като „Старата гранична област„, като се има предвид областта Загора, присъединена към България по времето на Тервел.

Възрожденските българи са били убедени, че градът Берое е бил столица на старобългарската област Загора, която е започвала от прохода-долина Сидера „от гръцки – Железник, Желязна“ до морето. Вземайки предвид съвпадението на прохода Сидера с близкия до града Змейовски проход, през 1848 г. българите от град Ески Загра наричат града си Железник.

Съвременното име на града – Стара Загора е утвърдено през 1871 г. на Първия Народен църковен събор в Цариград. Това става по предложение на представителя на българското население на град Ески Загра – хаджи Господин Славов.

По време на тоталитаризма в Стара Загора връзката на Стара Загора с историческата българска област Загора се отхвърляше. Тиражираше се твърдението, че хаджи Господин Славов предложил името Железник да се смени с ново име – Стара Загора, което да е буквален превод на османо-турското Ески Загра.

В действителност, истинският мотив на хаджи Господин Славов да нарече града Стара Загора е съвсем друг и той го е описал в своите мемоари: „градът е опазил през турско време старото си име (Ески Загара, Стара Загора) защото в миналото е бил столица на българската област Загорка„.

________________

1. Димитър Илков написва първата история на Стара Загора през 1908 г.

2. Атанас Илиев през 1928 г. издава поредица от неопровергани до днес данни за историческото минало на Стара Загора

д-р Мариана Минкова

проф. д.б.н.Иван Т. Иванов

Снимката е от фонд „История на българските земи XV-XIX век“ на РИМ Стара Загора