Археолози от РИМ откриха източната порта на античния град Августа Траяна

Археолози от Регионалния исторически музей (РИМ) в Стара Загора очаквано откриха източна порта на античния град Августа Траяна. Това е станало при извършването на задължителните проучвателни дейности на ул. „Георги Раковски“ № 49-53. Разкритието в ефира на Радио Стара Загора оповести директорът на РИМ-Стара Загора Петър Калчев.

Подробности за това събитие споделя научният ръководител на обекта и директор на РИМ Петър Калчев. Разказът му поместваме без редакторска намеса:

„ Дълго време не се знаеше къде се намира източната порта на античния град Августа Траяна. Най-напред е разкрита южната порта. Тя се намира в бившата банка „Пиреус“ на бул. „Руски“. Покойният наш колега Димитър Николов разкри югозападната порта, която е реставрирана и се намира в югозападния край на Античния форум, непосредствено от северна страна на Съдебната палата.

Предполагаше се, че източната порта се намира между улиците „Раковски“ и „Васил Левски“. За наша радост успяхме да я разкрием.

Оказа се, че портата е монументална с дължина 14 метра. Изградена е от големи кватри, които са споени със скоби, а в леглата – с олово. За съжаление нейната северна страна остава под северните сгради. Половината от портата ще бъде проучена.

Вероятно в близост до нея е имало и колонада, тъй като открихме непосредствено до нея голяма колона, много добре запазена. В горната част имаше големи артефакти. Три големи камъка са извадени, когато се е строяла сградата върху портата.

Интересно е, че след големите варварски нашествия през ІV-V век, в VІ век има промяна на нивата на уличната канализационна мрежа на античния град. Тъй като пораженията са били много сериозни. Градът е бил почти изцяло разрушен, което виждаме на много места. Те са повдигнали уличната мрежа. Отдолу са сложили блокаж от остатъци от разрушените сгради – тухли и камъни и са повдигнали нивото на улицата. Вероятно тази порта тогава не е изпълнявала предназначението си.

От наличната част на източната порта ясно се вижда, че е имало две врати – катаракта и падаща врата. Крепостната стена стига до нея.

Лошото е, че този район винаги е бил предмет на интензивно строителство и крепостната стена е разрушена.

Когато Лубор Байер е правил заснемането на крепостните стени на Августа Траяна пише, че са стърчали 2.80 м. над нивото. Край източната порта стената е широка 3.50 м. Предполага се че е била висока над 3 м. Изградена е с две каменни лица, много добре оформени, и в средата има имплектон – хоросан, замесен с по-дребни камъни. Така става по-еластична и по-лесно поема ударите. В хоризонтала стената е изравнявана с тухлени пояси от антични тухли. Така изглежда естетически по-добре и се подравняват нивата.

Вероятно тухлите са били много добре изпечени, защото са съвършено запазени от 3 век до сега. Те са прибрани в нашето депо, за да се използват, ако се наложи реставрация и консервация на някой обект. Тротоарните камъни, които са от второто ниво на улицата са преизползвани многократно. Ние също ще ги използваме за реставрация и консервация.

Преизползвани са многократно и други строителни материали от античността. Дори в съвременната ограда на имота, южно от обекта, ясно се виждат антични камъни и тухли.

Смята се, че освен югозападната порта, която е на Форума, трябва да има още една, която е срещу източната. Като се прекара мислена линия, трябва да излезе на ул. „Хаджи Димитър Асенов“, под ул. „Васил Левски“, ако не е разрушена досега през годините, тъй като там минава крепостната стена. За съжаление, мисля, че това е станало, когато е правен блокът на Строителни войски на „Хаджи Димитър Асенов“ .

В проучвания обект, който е почти 1 дка, се открива първата улица от ІІІ в. Плочите, с които е покрита, са леко почервенели от горенето, но са запазени. Вадели са ги периодично, за да ги използват за строителни материали.

Тук открихме три съвременни помийни ями. Преди да направят канализацията на града, са отвеждали водите там. Те също бяха с камъни от антични градежи.

Откриваме и масивни сгради, които са разрушени от по-късни градежи. При голямото земетресение през ІV в. едната стена е наклонена и е обрушена. Това земетресение се хваща на много места. Например на ул. „Васил Левски“, срещу паметника на Левски проучвахме улица, където плочите буквално бяха нагънати. Това показва, че вълната е разрушила много сгради и съоръжения.

На обекта открихме останките на много къщи, които са били много бедни. Имали са само по една пещ.

Интересно е, че в северозападния ъгъл, на едно малко пространство се проучиха 33 гробове , християнски погребения – вероятно част от некропол. Сигурно е погребвано бедно население. Извадихме маниста, обички и други дребни предмети. Направи впечатление, че те не са препогребвали мъртвите от по-ранните гробове. Копаят, пресичат гроба, слагат новия мъртвец. Единият от гробовете беше изграден с тухлена зидария. На покойника главата му беше повдигната с тухлички нагоре. Явно е бил човек от по-висша класа.

От откритите артефакти има над 40-50 монети от ІІІ и ІV век и още излизат. За съжаление, голяма част от тях са горели и сега се обработват в ателиетата, за да могат да се разчетат. Има керамични лампи и съдове, 7-8 питоси (зърнохранилища), обкови, части от стъклени гривни, от бронзов канделабър, много керамика от античността и османския период и пр. В една от съвременните ями от 20-те години на ХХ в. намерихме напълно запазен порцеланов сервиз за хранене , на който е изобразен Фердинанд с Мария Луиза. Открихме и други красиви сервизи, солници и пр.

От османския период открихме много ями. Там намерихме характерните ибрици, лули, стомни, гърнета и др.

Има данни, че на това място е произвеждано желязо. Топили са руда в две пещи, които открихме. Има множество крици – стопилка, която се получава при топенето на желязна руда.

Ще продължим да проучваме напълно портата и крепостната стена. Надяваме се, че ще бъде запазена в приземието на сградата“ – сподели за Dolap.bg Петър Калчев.

Петър Калчев – ръководител на обекта.

Според директора на РИМ голяма е значимостта на това откритие, тъй като с него се допълва археологическата карта на Августа Траяна.

Приключиха археологическите проучвания в западния двор на Второ основно училище „П.Р.Славейков“. Комисията от Министерство на културата се е произнесла всички разкрити структури да се консервират на място. Ще се покрият с гел-текстил, с пясък, филц и пръс. Върху тях ще се изгражда физкултурен салон на училището.

Това лято ще започват археологическите проучвания на къщата на д-р Стоянович, която се намира в Архитектурния резерват „Августа Траяна“ на ул. „Цар Иван Шишман“.

Росица Ранчева