„Самотата в съвременния човек/свят“, излекувана на сцената
„Опакована“ в телена мрежа за ограждане, в тънка като фолио мрежа, в плетена мрежа – така изглежда „Самотата в съвременния човек/свят“ – във финалното представление на 28 юни 2021 г. от първия уъркшоп, организиран от АКТ-УНИМА, България /15 – 28 юни 2021 г. в Куклен театър Стара Загора./
При вход свободен, на представлението се струпа отново „пълен“ на половина салон от будни хора, повечето като мен „абонирани“ за спектаклите в Кукления театър. Уъркшопът на тема „Самотата в съвременния човек/свят“ има за отправна точка поезията на Цветелина Вътева и Антония Антонова и е в две части: сценографски и актьорски.
Но да тръгнем от отправната точка – светът на Антония Антонова и Цветелина Вътева стои зад популярния проект „Вайръл стихове за секс и драма“ във Фейсбук /viral – вайръл, използва се за описване на нещо, което бързо става много популярно или добре познато, като се публикува в интернет или се изпраща от човек на човек по имейл, телефон и т.н .:, където страницата им има над 10 000 почитатели, включително и видни имена от родната интелигенция.
Ето как звучи едно от стихотворенията на Цветелина Вътева, което бе силен и много въздействащ монолог в представлението:
съжалявам, любов
заблудих те
повлякох те в бездната
заедно със себе си
потопих те в задушния мрак
и дори не те предупредих
да поемеш въздух дълбоко
а от колко време вече
стоим посинели на дъното
без да изпуснем дъха си
заблудих те
че ще бъде все така
любов под чадъра
серенади от чайки
сладоледени пръсти
весели шайки
смехове, дискотечки
стегнати гърди, театрални сцени
спонтанност сред звездите
водопади
лешояди
заплетени от сол коси по твойто топло рамо разпилени
самолетни билети, музеи
раници и бели зъби
тен, мастичка, горски феи
на лов за риби, снимки, мащерка и гъби
искам да бъда същата
да те дръпна за ръката
да изплуваме в нощта
да поемем дъх дълбоко, дълбоко
във вените си да усетим
йода, водораслите, пикнята
от близките тоалетни
на нашия къмпинг
да видим светлинките над гнездата
и небето, луничаво от звезди
погълнали блясъка на града
бумтящ от танци, семки във вестник и шеги
искам да ти обещая
че всичко ще бъде пак същото
ще запаля колата
ще тръгнем нанякъде
ще се хиля просташки в лицето ти
ще ям салата с пръсти
ще се мажа с кал
ще танцувам нелепо
като щраус, загубил крака си
ще те целувам със език
ще пея на ухото ти фалшиво
ще те посрещам с превъзбуден вик
ще разкопчавам ципа ти свенливо
ще свиря в шепа на тревичка
ще пърхам покрай тебе като птичка
само още малко задръж дъха си
под водата
и ще излезем на светло
мокри и ледени
с туптящи сърца
под тънките кожи
и сплетени пръсти
във тихите ложи
родени и умрели тук
в краката Божии
Да гледаш как го изпълнява младата актриса на сцена, бе наистина вълнуващо. Тя бе „изплувала“ от телена мрежа, която увързваше останалите и колеги в плътна бохча.
Истински оригинални решения на 4-мата млади сценографи: Ваня Плачкова, Елица Маринова, Сияна Пейчинова, Ясмин Манделли – от прости материали, които ползваме в битието, без да се сещаме, че носят послания за ограждане /от другите/, за улов /в мрежа/.
Всички млади актьори до един се справиха чудесно със задачата си да изобразят самотата – поединично, в двойката, в тройката, в групата. Имаше абсолютно оригинални етюди, разиграни остро,„до кокал“ – самотата на двойката и самотата на групата около непоправимия смъртен одър.
Няма смисъл да се прави фракционен анализ на представлението от Уъркшопа, никакъв. Спойката на актьорите на сцената е уникална, а оттам и индивидуалните им изпълнения „потъват“ в общата /дис/хармония на сцената.
За това огромна заслуга имат ръководителите на проекта – режисьорът Веселка Кунчева и сценографът Мариета Голомехова. Те имат огромен опит в играта с енергията на отделния артист – могат виртуозно да я вплитат в цялото и да я отделят от него – и то толкова лесно им се получава, колкото едно премигване с очи.
Огромна заслуга за новия, креативен спектакъл има професионалната организация на куклените актьори – АКТ УНИМА. Тази лаборатория е първа и изцяло нейна, спечелила финансиране от Националния фонд „Култура“, Програма „Едногодишна програма за подпомагане на частни организации в областта на сценичните изкуства“.
Така се прави в 21 век!
„В АКТ-УНИМА, България вярваме, че само заедно, увлечени в творческата енергия и таланта на всеки един от нас, можем да преминем отвъд самотата и да се приберем у дома. Там, където някой ни чака.“ – казват организаторите.
А домакините, те имат завиден вече опит с творческите лаборатории – от 2003 г. Години наред те бяха финансирани от Община Стара Загора, което е достойно. Години наред актьорите на Куклен театър-Стара Загора са вдъхновение за режисьорите на тези лаборатории. Както и тази година /Ивана Бобойчева, Йордан Тинков, Елица Матева/. А техническите служби са невидимите герои в тази титанична схватка на таланти на сцената.
Самотата в човека и в света винаги е по-малко, когато е изпята чрез изкуството – споделена и утешена на сцената.
Да, телените мрежи в последните секунди на спектакъла се превърнаха в птици.
Но как да видите това, като бе за първи и последен път на сцената.
Затова не пропускайте покани за среща с изкуството, но пазете критериите си високи!
П.С. Телевизия „Загора“ прави live stream на спектакъла, може да го откриете във Фейсбук ТУК https://www.facebook.com/TVZagora
П.С. Огромна благодарност на актьорите от цяла България, които участваха в представлението: Маргарита Костова, Пламен Кънев, Марияна Петрова, Ива Николова, Валентин Василев, Иван-Александър Дойчев, Деница Дончева, Илияна Крушева, Станислав Георгиев, Елица Матева, Ивана Бобойчева, Йордан Тинков, Любомир Желев, Анна-Валерия Гостанян
Уляна Кьосева
