С цвете и дълбок поклон Стара Загора почете Ботев и героите, загинали за свободата на България

И тази година на 2 юни – един от най-тъжните дни на България, старозагорци се събраха в полите на Аязмото, край бюст-паметниците на Христо Ботев и Хаджи Димитър Асенов, за да почетат паметта им, както и на всички  герои отдали живота си в името и за свободата и независимостта на Отечеството.

„Днес е паметен ден, един от многото, които са вписани в календара на България. На този ден, всички ние скланяме глава пред подвига на Ботев, който е събирателен образ на всички знайни и незнайни герои, отдали живота си за свободата на Родината, – каза в словото си Иванка Сотирова, зам.кмет на Община Стара Загора.

Всички идваме тук, прекланяме глава, поставяме се в размисъл…След минути ще засвирят сирените. Всеки от нас, за една минута, ще остане насаме със себе си в размисъл какъв е за него този ден. Какво правим ние днес в служба на Отечеството си? Каква е позицията ни в настоящите котерийни битки? Имаме ли ние свободата днес? Свободен ли е духът ни? Борим ли се за тази свобода?

Свободата днес е много по-различна от свободата, която са отстоявали героите ни, за която са дадени толкова много скъпи жертви. Аз Ви приканвам, свеждайки глави да помислим дали отстояваме свободата?! И нека дадем най-истинския и честен отговор и завет!

Поклон пред паметта на героите!“- каза в заключение г-жа Сотирова.

В ритуала участваха представителна рота на Втора тунджанска механизирана бригада, Военният духов оркестър, актьорът Георги Райчев, който припомни моменти от бурния живот на безсмъртния поет и революционер. Десетокласничката от ГПЧЕ „Ромен Ролан“ Ана- Мария Богданова от клуб „Философско писане“ при Център за подкрепа на личностно развитие (ЦПЛР), прочете есето си „За Ботев“. Светломир Петков от Театрална школа „Жест“ с ръководител Светла Тодорова при ЦПЛР изпълни емблематичната ботева поема „Хаджи Димитър“.

Бяха поднесени венци от името на Община Стара Загора и Общински съвет Стара Загора, от областния управител и Втора тунджанска механизирана бригада, от Тракийски университет и СУ „Христо Ботев“. Много граждани и обществени дейци положиха цветя.

За да оставят своето цвете пред паметника на Христо Ботев се наредиха деца от старозагорски детски градини, от училища, от културни институти, много учители, общински съветници и др.

Животът и дейността на Ботев не подлежат на сравнение – изпълнени са с драматични събития и обрати. Оставил е забележителна публицистика написана  с остър изобличителен език и безкомпромисност в бурни времена, когато повечето хора остават безучастни и мълчаливи. Творчеството му запалва огън в чистите сърца, докарва читателите си до смях и сълзи.

Христо Ботев е роден в Калофер, но първоначално учи в Карлово, където баща му е учител. По-късно се завръща в Калофер и през 1863 г. завършва калоферското училище. През октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска родния си град.

Първото си стихотворение – „Майце си“, Ботев публикува във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков. От октомври 1867 г. живее в Румъния. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Васил Левски.

През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но е освободен вследствие застъпничеството на Левски и Любен Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по- късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Това е периодът на активната му дейност като журналист. Под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия – в. „Знаме“. През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“.

На 13 юли 1875 г, 27-годишният Ботев пише във в. „Знаме: „Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави.“

През май 1876 г., като част от Априлското въстание, Ботев организира чета, на която става войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г., (2 юни по нов стил), в последния тежък бой, той е убит. На другия ден намират обезглавения му труп.

Когато е писал поемата си „Хаджи Димитър“, Ботев едва ли е предполагал, че невероятните му думи : „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…“ пише и за себе си…

За първи път Денят на Ботев се отбелязва във Враца и Пловдив през 1884 г. Официално се чества от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола (Околчица) присъстват Ботеви четници. На 2 юни 1948 г. точно в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в чест на делото на българските герои. Оттогава това се прави ежегодно и до днес: В продължение на 2 минути сирените в цялата страна оповестят отдаването на всенародна почит.

От 1953 г. до 1988 г. празникът се чества като Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война, от 1988 г. до 1990 г. като Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България, от 1991 г. до 1993 г. като Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България.

Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България е обявен с решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г.

Росица Ранчева