„Това е твоят втори дом, а учителката – твоята духовна майка. Бъди послушна и успех!“ – с тези думи майка ми ме изпрати на първия учебен ден, в който като първокласничка пристъпих прага на НУ „Димитър Благоев“, гр. Стара Загора.

От този ден г-жа Цветана Горчева ми подаде ръка и бе винаги до мен през четирите години на началното ми образование.

Първият класен ръководител, който ще остане в сърцето ми като моят любим учител.

Прекрасен човек и преподавател, който с поглед усмирява детските писъци, а с усмивка прекратява неволните дрязги. Винаги внимателна и отзивчива, г-жа Цветана Горчева ни обичаше като собствени деца, а ние нея – като наша майка.

От нея научих основни неща:

От А до Я – пиша на кирилица!

От 1 до 1000000000… – мога да смятам!

Гордея се, че съм българче!

Познавам историята на моята родина!

Милея за природата на България!

Освен старанието и любовта, с които ни преподаваше, г-жа Горчева направи всичко възможно да ни даде добър пример и правилни насоки в бъдеще:

– Честна и справедлива;

Винаги е постъпвала правилно във всякакви ситуации, без значение дали има спор между ,,отличници и не“, ,,А клас и Б клас“ или ,,Мария и Иван“. За нея нямаше значение кой как се казва, от кой клас е, какви оценки получава, учеше ни на уважение, честност и работа в екип.

 – Подкрепяща и окуражаваща;

Спомням си, че децата от класа ми се страхуваха да участват в конкурси, олимпиади или каквото и да било предизвикателство, но нашата учителка подготви тестове по любимите ни предмети,  и в училището ни се организираха състезания между паралелките, за да ни покаже, че няма нищо страшно. Направихме тестовете и ги предадохме. На следващия ден ни ги върнаха проверени и в коридора на училището ни наградиха с грамоти и медали, не ги сваляхме със седмици… Ние можем и  не се страхуваме!

На следващото национално състезание/олимпиада се бяхме записали повечето от  децата в класа…                                                                                                                                    – Без „борчета“;

Когато в близкото читалище „Св. Климент Охридски“ имаше представления и различни празници, в  много от класовете, които бяха на сцената имаше участници -‚‚борчета“. ‚‚Борчета‘‘ са децата, които нямат нито една реплика, а присъстват само като „декор“. Но в нашият клас нямаше „борчета“! От двадесет и пет деца, всички бяхме включени, в каквато и да е била роля, всяко едно бе „главен герой“, и всички участвахме. Ако някой изпитваше притеснения, госпожата правеше промени, за да може всички да са доволни и щастливи от това, което правят.

– На екскурзии и извънкласни дейности;

Всяка година ходихме на организирани от училището лагери и екскурзии… , взехме участие в различни проекти и състезания, получихме много награди и грамоти, защото г-жа Горчева бе с нас, и до нас. Радваше се за нашето участие, вярваше в нас, никога не ни подсказа, не ни упрекна за допуснатите грешки, увери ни че следващият път ще се представим по-добре, и аз й повярвах.

– И след като напуснах началното училище;

В основното училище – 2ОУ „П.Р.Славейков“ попаднах на нов прекрасен класен ръководител – г-жа Мариана Стоянова, но г-жа Горчева не е спирала да се интересува от мен, от развитието ми, от успеха ми, да предлага помощта си по всеки един начин, да кани мен и останалите от класа в старото ни училище, за да ни дава за пример пред по-малките си ученици.

Зная и съм щастлива, че има една учителка, един човек, един просветител, едно голямо сърце, една обична душа, която никога няма да ме забрави и в най-неочаквания момент ще ми се обади, само и единствено за да попита как съм или дали се нуждая  от нещо.

Г-жа Цветана Горчева е мой бивш класен ръководител, но връзката между нас няма да прекъсне. Тя винаги ще бъде моята любима учителка, моята първа духовна майка.

Благодаря Ви, г-жо Горчева!

Елизабета Казале

5 „Б“ клас, 2ОУ „П.Р.Славейков“

гр. Стара Загора