„Моят любим учител“ – есе от конкурса от Пресиян Атанасов Генов

Учителят е човек с мисия и цел. „Учител“ не е само професия, а начин на живот. Децата се превръщат във второ семейство за учителя, а училището в негов втори дом. Той поема всичко от всяко едно дете – проблеми, тревоги, радости, възторзи.

Любимият учител е не просто този, който е мил и внимателен с учениците, или им дава най-малко домашни. Той е човек, който впечатлява с отношение и знания. Този, който оставя трайни следи в теб, и когото помниш само с добро. Този, който ти посочва не само грешките, а и добрите страни и така те мотивира да направиш всичко възможно, за да се докажеш.

Моят любим учител ме накара да заобичам родния си език и да дам най-доброто от себе си, за да стана не просто по-добър ученик, а по-добър човек. Виждахме се само в училище, но го обичах сякаш делим един хляб и един покрив. Госпожа Ренета Раданова не беше само добър учител. Тя беше принципен и отдаден човек, от когото взимах пример в живота.

„Сега може да ме мразите, но след време ще ми благодарите, че съм била строга с вас“, казваше тя.

Беше стриктна и очакваше много от учениците. Натрупала опит през годините, тя знаеше какво трябва да каже и как да го поднесе, така че да попием всичко. И това не се отнасяше само за учебния материал, който тя ни представяше блестящо, а и за съветите и напъствията ѝ към нас за живота. Всеки път, когато влизаше в стаята, от нея лъхаше неизчерпаема енергия, зарязаваща и нас. Преминаването ни към дистанционно обучение не се отрази ни най-малко на ентусиазма, с който провеждаше часовете, и винаги даваше всичко по силите си, за да се чувстваме комфортно в новата за всички среда.

За кратките осем месеца при нея се развих изключително много и съм мотивиран да постигна още, заради всичко, което ни даде тя.

Новината за нейната кончина ме порази. Дълго време не можех да повярвам, че най-активният и енергичен човек, когото познавах, си е отишъл. Но след това осъзнах, че тя никога не ни е напускала, а просто вече свети за нас с друга светлина.

Независимо от внезапната загуба, тя няма да бъде забравена от нас учениците и от всички, които я познаваха. Хората като нея не изчезват. Тя ще се помни години наред, заради нещата, в които вярваше, и за това, на което научи всички нейни ученици.

В памет на Ренета Раданова от XI ОУ „Николай Лилиев“ – Стара Загора

Пресиян Атанасов Генов

Училище: XI ОУ „Николай Лилиев“ – Стара Загора

Клас: 7а