Възрожденецът Иван Богоров е първия старозагорски издател

На 20 април 2021 г. нека си припомним за старозагорския учител Иван Андреев Богоров- виден български енциклопедист от Възраждането, почетен член на Българско книжовно дружество от 1884 г. БАН.  Неговото име и история на преподавател в местното училище присъстват в „Летописа. Календар на събитията в Стара Загора”, издаден от писателя и етнограф Иван Неделчев през далечната 1990 г.

При чешмата в махалата „Акарджа” ,където преди това е бил Мъглижкият метох, е построено ново училище. За първи учител е назначен Иван Богоров”, посочва в изследването си Иван Неделчев. Този факт откриваме и в „Хронологичното описание на маловажните и забележителни събития в Стара Загора”, което ни е оставил Господин Хаджи Славов.

В Ески Заара остава само една година, заради разделението сред учениците, провокирано от гръцкия учител. Опитва се да убеди сънародниците си да учат български, а не гръцки. По това време написва първата Граматика на българския език, която след преместването си в Букурещ отпечатва под името „Първичка българска граматика“ /1844 г./

От Стара Загора заминава да учи химия в Лайпциг. Тук, на 20 април 1846 г., излиза първи брой на първия български вестник „Българский орел“, две години след първото българско списание „Любословие“ на Константин Фотинов.

Вестникът излиза в три броя, защото след това абонатите престават да плащат. От Лайпциг отпътува за османската столица, където продължава издателската си дейност. Неговото ново издание е „Цариградски вестник”/ 1848-1962/, в който за първи път има платена реклама в българския печат.

След това заминава за Париж, за да учи медицина. Установява се в Пловдив където е лекар и издател на списание „Журнал за наука, занаяти и търговия“. В Пловдив издава „Книговище за прочитание“ и „Селски лекар“. Написва „Упътване за български език“ и „Чисто българска наковалня за сладкодумство“.

По-късно в Букурещ издава вестник „Народност“ и подготвя „Академичен български речник“. В Цариград сътрудничи на вестник „Турция“. По време на Руско-турската война служи като преводач.

Иван Богоров е роден през 1820 година в Карлово във видно местно семейство. Той учи в родния си град, после във „Велика народна школа“ на Вселенската патриаршия в Куручешме, Цариград, където са се образовали още Георги С. Раковски, Алеко Богориди и Сава Доброплодни. На 19 години Богоров учи в Ришельовския лицей в Одеса, тук се обучават още Найден Геров, Ботьо Петков и Добри Чинтулов.

Забележителният български възрожденец посвещава десетки години на налагането на книжовния български език, бори се срещу навлизането в езика на чуждици, и най-вече срещу гърцизмите и русизми. На него дължим редица народни думи, с които се опитва да замени чуждиците, припомнят от Регионалния исторически музей в Стара Загора.

Неговият принос към българския език е оценен от редица наши бележити книжовни дейци. Нека припомним думите на един от тях.  През 1919 година Иван Вазов казва: „Да, тогава Богоров трябваше, сега сто Богоровци трябват – те да ни разсмиват, но и ще ни стряскат, ще ни поправят, защото всички сега – турям и себе си в това число – грешим против чистотата на езика.“

Българската история му отрежда мястото на основоположник не само на първия български вестник, той е автор на първата сбирка от народни умотворения, първата обширна  “География на България”, първия сборник с български фолклор. Написал е първата граматика на говорим народен език, първия издаден художествен пътепис у нас, „Няколко дена разходка по българските места“. Негова е честта първи да направи превод на романа „Робинзон Крузо“ на Даниел Дефо и първия френско-български и българо-френски речник.

Д-р Румяна Лечева, БТА