60 ГОДИНИ МУЗЕЙ „ЛИТЕРАТУРНА СТАРА ЗАГОРА“ (1961 – 2021)

                СТАРА ЗАГОРА – УБЕЖИЩЕ НА ДУХА И СЪЗИДАНИЕ НА СЛОВОТО

… След тридесетилетна социална пауза, възроденият Музей „Литературна Стара Загора“ възстанови своята емблематична, духовно значима – регионална и общонационална – незаслужено затихнала, но обичана и пределно желана от творците изява.

Освен показаното в атрактивната експозиция архивно-ръкописно и литературно-документално, а и художествено наследство на писателите от миналото, залите на литературния музей са и място за емоционални срещи и представянето на нови произведения на изявени съвременни поети, белетристи, драматурзи и преводачи от България и чужбина.

Благодатните плодове на ваятелите на Словото именно тук – в Музей „Литературна Стара Загора“, обективно градят духовен мост между класическата старозагорска литературна традиция и новите модерни, хуманно-естетически тенденции в развитието на българския и европейския литературен процес.

В този смисъл, прекратяването през 1992 г. на десетилетната практика на Старозагорския комплексен литературен музей не би следвало да се окачествява като репресивно-политически, нито пък като късоглед административен акт, а да се възприема по-скоро като социално-исторически кризисен период, комуто сме морални длъжници, но сме и призвани днес да превъзмогнем. Защото традицията, особено в оценъчните естетически възгледи и прояви на обществото, е онази непоклатима духовно-съзидателна база, която олицетворява, но и безусловно определя във времето облика на всяка цивилизована епоха.

А Стара Загора – известна още в началото на ХХ столетие като „градът на поетите“, има вековното привилегировано право да съгражда символично, но и реално своя духовен модел, вграден именно в събитийния си литературен календар…

Съхранената литературна традиция е своеобразно „огледало на Духа“ и на българската нация. И това уникално метафорично прозрение, завещано на европейския дух през 20-те години на ХХ век от големия италиански българофил професор Енрико Дамиани, обнадеждава с особена сила амбицията ни да осигурим сега, макар и позакъснели, приемствеността между минало, настояще и бъдеще, чиято основна литературна доминанта е Словото – Логосът, неподвластен на времето, но универсален в соята власт в Истината.

През есента на 2019 година духовните пазители на града ни намериха отново своя Дом в Старозагорския литературен музей. Но малко по-сетне дойде часът те да се появят активно и в публичното пространство, да осветлят и изтъкнат с достойнство своя естетически подвиг – да вдъхновяват и окрилят младите си следовници. Ето я литературната слава на Стара Загора – духовната ни традиция не е помръкнала, паметта на лирическото слово е заявена и съхранена в настоящето – тя се превъплъщава творчески и в бъдното.

Какво по-хубаво от това да бъдем верни на приемствеността, да бъдем достойни за литературните си предци – строители на националната ни култура! А делото им очевидно ще оцелее чрез собствения ни самоотвержен литературен принос, за който великият наш съгражданин – поетът Кирил Христов пророчески е казал:

„Без Стара Загора – няма българска литература!“

ИВАН МАТЕВ

Директор на Музей „Литературна Стара Загора“

30 март 2021 г., Стара Загора