“Моят любим учител“ – есе от конкурса от Александрос Прокопиев

Конкурс за написване на есе на тема „Моят любим учител“ организира Dolap.bg – сайтът за култура, образование, наука, православие, пътешествия и пр. позитивни новини с подкрепата на Регионално управление на образованието (РУО) Стара Загора.

Целта на конкурса е да се разкаже за учители -личности, които са не само добри професионалисти, а и хора с мисия. С примера си те променят света на своите ученици, мотивират ги да се развиват и усъвършенстват, да мислят и действат като достойни и модерни личности на 21 век .

В конкурса могат да участват ученици от всички училища на област Стара Загора в три категории: първи-четвърти клас ; пети-седми клас; осми-дванадесети клас.

Извън конкурса могат да се включат и вече завършили училище от региона и страната.

Текстът не бива да бъде повече от 100 машинописни реда.

Изискването е есето да бъде написано за конкретна личност – вълнуващо, честно, искрено, атрактивно.

Някои от текстовете ще бъдат публикувани веднага след получаването им. Безпристрастно жури ще определи 10-те най-добри конкурсни материали, които ще бъдат обявени за гласуване от читателите на сайта. Трима от спечелилите най-силно одобрение ще бъдат поощрени и с ваучери за книги. Всички участвали в конкурса ще получат дипломи.

Краен срок за получаване на текстовете 15 май 2021 г. на адрес: kultdolap@gmail.com

Необходимо е да се запишат имената на автора, училище, клас, адрес и телефон за контакти. Текстът да бъде съпроводен със снимка на любимия учител и на автора. Може и на съвместен кадър.

Конкурсът посвещаваме на 24 май „Ден на българската писменост, просвета и култура“.

Очакваме с нетърпение Вашите думи на благодарност и признателност към любимия учител, млади приятели.

Успех!

Моята любима учителка

Есен. Петнадесети септември е денят, в който вратите на училищата се отварят гостоприемно в цялата страна и хиляди ученици влизат в просторни, светли класни стаи. С огромен букет цветя в ръце, ходя на училище с майка си. Маруся Димова, моята първа учителка, ни заведе в класа. Тя ни заведе нагоре по стъпалата на знанието от първи до четвърти клас. Харесах я веднага. Красива, мила, очите й блестяха, но най-вече харесвах усмивката й.

Сега разбирам колко търпение и любов г-жа Димова е вложила във всеки от нас. Колко пъти е трябвало да ни покаже, да ни обясни, когато буквите не са се събирали в срички и срички в думи. Тя се радваше на всяка наша победа и винаги казваше: „Какъв добър човек сте!“ Весела и в същото време строга, мила и взискателна, тя моментално стана обект на нашите постоянни разговори. Маруся винаги знае как да съживи скучните уроци.

Струва ми се, че всеки учител иска неговият ученик да постигне успех в изучаването на новия предмет, в зрял живот и дори да надмине своя учител.

Когато дойдете на нейния урок, вие сте заредени с положителни емоции.

Тя ни помага да намерим нещо в живота, да намерим пътя, който ще ни помогне да открием най-добрите си качества в себе си.

Г-жа Димова ни дава това, което не всеки учител може да даде: топлина на душата, радост от срещи, доброта, лъчезарна и светла усмивка.

И много се радвам, че по моя жизнен път срещнах точно такъв човек…

Ще минат години, ще стана възрастен, ще усвоя любима професия, но определено ще се върна в родните стени, ще дойда в класа, където седяхме на бюрата си, където се научихме на способността да бъдем човешки същества.

Никога няма да забравя моя учител, който ми отвори пътя към живота!

Благодаря Ви и Ви се покланям до земята, скъпа Маруся Димова!

Александрос Валентинов Прокопиев, Второ основно училище „П.Р.Славейков“ гр. Стара Загора, 5 „В“ клас